Определение № 19 от 21.08.2025, Военен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. Сливен, 21.08.2025 г.

ВОЕНЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: полк. Георги П. Георгиев като разгледа докладваното от полк. Георги П. Георгиев Частно наказателно дело № 20256500200062 по описа за 2025 година и след като се запозна с Жалба Вх.№ 545/11.08.25г., от С. Я. К. с ЕГН ********** в качеството на майка и законен представител на В. П. П. с ЕГН **********, Постановление за прекратяване на наказателно производство по прокурорска преписка вх.№ 134/2025г. по ДП №21-СЛ-Х-2/2025г. по описа на Военноокръжна прокуратура Сливен и материалите по делото, приема за установено следното:

С Постановление за прекратяване на НП по ДП № 21-СЛ-Х-2/2025 г. по описа на Сливенската военноокръжна прокуратура, прокурор при ВОП Сливен е прекратил производството, на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, като е приел, че деянието не е извършено.

Досъдебното производство е образувано, за това, че на 01.06.2024 година в град Е., област Я. е причинена лека телесна повреда на В. П. П. от село В., област Б., като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр. с чл.130 ал.2 от НК.

Прокурорът е приел, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства безспорно е установено следното:

Капитан П. К. П. от в.ф. *****-Б., заемал длъжността „Ръководител на полети“, женен, неосъждан, с добри характеристични данни. От връзката си със С. Я. К., с която нямали сключен граждански брак имат една дъщеря – В. П. П., родена на **.**.**** година. Скоро след раждането на В., к-н П. и С.

К. се разделили като капитан П. заживявал на семейни начала със 1 свидетелката С. Д. М. в град Е., а С. К. живеела с дъщеря си В. П. в село В., община П., обл. Б..

През 2017 година капитан П. завел дело за определяне на режим на лични отношения с В.. По силата на Решение № 28 от 06.01.2017 година постановено по гражданско дело № 50188/2016 година по описа на Районен съд-Б., потвърдено с Решение № III-89 от 20.10.2017 година, постановено по въззивно гражданско дело № 280/2017 година по описа на Окръжен съд-Б.

(влязло в законна сила на 01.12.2017г.) упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В. П. е предоставено на майката – С. К., като на бащата – капитан П. е определен подробен режим на лични отношения.

От 2017 година отношенията между капитан П. и С. К. се изострили и двамата не общували помежду си, като единствената им комуникация била чрез държавния съдебен изпълнител. В резултат на изострянето на отношенията между двамата родители се водели и редица съдебни дела. На два пъти капитан П. завеждал дела срещу С. К. за извършено от нея престъпление по чл.182 от НК. С Присъда № 91/2013г., постановена по ЧНД № 5183/2021г. по описа на Районен съд – Б., С. К. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.182 от НК и на основание чл.78а от НК й е наложено наказание „Глоба“. С Присъда № 176/2024г., постановена по ЧНД № 2542/2024г. по описа на Районен съд – Б., С. К. е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.182 от НК.

От своя страна С. К. завела срещу капитан П. множество граждански дела:

С Решение № 920 от 15.05.2017г., постановено по гр.д. № 1838 по описа за 2018 година на РС-Б. е отхвърлена молбата й в качеството на майка и законен представител на малолетната В. П. за издаване на заповед за защита срещу осъществено спрямо детето домашно насилие от страна на баща й.

Решението е потвърдено от Окръжен съд – Б..

С Решение № 152/12.01.2024година постановено по гр. дело №8298/2022 година по описа на Районен съд Б. е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата капитан П. за пътувания до навършване на пълнолетие на В. П. до страни извън територията на Република България.

Решението е потвърдено от Окръжен съд Б..

2

Във връзка с горепосоченото дело от месец март 2024 година ОЗД при ДСП С. работи по случая с В. П., като детето е включено в регистъра на децата нуждаещи се от специална закрила – дете в риск.

През 2024 година е образувано гр.д. № 3696 по описа за 2024 година на Районен съд Б. по жалба на С. К., в качеството на майка и законен представител на малолетната В. П. за издаване на заповед за защита срещу осъществено спрямо детето домашно насилие от страна на капитан П.. Делото все още не е приключило.

По отношение на образуваното ДП №21-СЛ-Х-2/2025г. по описа на Военноокръжна прокуратура Сливен, относно инкриминираното деяние прокурорът е приел за установено от фактическа страна следното:

На 01.06.2024 година на обяд капитан П. взел В., съгласно режима на виждане от град Б. и заедно със С. М. и другите му две деца – К. (родена ****г.) и Н. (роден ****г.) отишли в МОЛ „Г.“ в град Б. където децата се забавлявали. По късно посетили ресторант в град Е., след което се прибрали в жилището на капитан П.. В апартамента В. и К. били в детската стая, където си играели. Капитан П. чул викове от детската стая. Отишъл да види какво става и установил, че В. е изключително афектирана и крещи на К., която плачела. Капитан П. разделил децата на двата кревата и поискал да разбере какво става. В. му обяснила, че К. е извадила телефона от зарядното устройство и го е повредила. Капитан П. проверил и установил, че телефонът се актуализира. Той обяснил на В., чу телефонът не е повреден, а актуализацията е към края си. В., обаче продължавала да бъде разстроена, обвинявала капитан П., че не я разбира и се разплакала. Капитан П. казал на В. да отиде в банята да си измие лицето и като се успокои да дойдат да си поговорят. Тъй като В. се забавила той и извикал, че я чака в стаята й. Тя му казала да изчака, тъй като от носа й текнало кръв. Като влязла в стаята, капитан П. проверил, но не видял по носа й или някъде другата да има кръв.

По това време актуализацията на телефона приключила, но при опит да бъде включен се установило, че иска код. Оказало се, че паролата за отключване я знаела само С. К.. Капитан П. предложил на В. да се обади на майка си или когато на следващия ден отидат до баба й да се обадят на С. К..

В. отказала. Вечерта минала без повече инциденти. На следващия ден капитан 3

П. и В. разглеждали смарт часовници за да може да си избере за подарък за рождения си ден. На 02.06.2024 година капитан П. откарал В. до село В., където я взела майка й. Когато се прибрали, В. казала на майка си, че баща й я е ударил и й е потекла кръв от носа. С. К. се обадила на единен номер 112, от където поискала съвет какво да прави. От там я насочили към най-близкото управление на МВР, където, ако желае, можела да подаде жалба. С. К. отвела В. до филиал за спешна медицинска помощ - П. откъдето бил издаден фиш с номер на мисия 294/30390. На 04.06.20124 година В. била прегледана и от съдебен лекар доктор Шкетиева, която издала съдебномедицинско удостоверение № 163/2024 година. В него било отразено, че по В. не се установяват видим травматични увреждания.

Въз основа на събрания доказателствен материал прокурорът е приел, че по делото не са събрани доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че на 01.06.2024година в град Е. капитан П. е нанесъл на В.

П. лека телесна повреда.

Сочи се, че всички свидетели потвърждават, че по В. не е имало видими травматични увреждания. Акцентира се на това, че В. е била преглеждана от медицинско лице във филиала на спешна медицинска помощ в град П. и от съдебен лекар, който също не установил такива следи, като единствено В. в показанията си посочва, че капитан П. я е ударил.

В постановлението се акцентира на заключението по изготвената по делото експертиза, като се посочва, че същата е подробна, изчерпателна и добре мотивирана. Посочено е, че вещото лице – доктор Т. В е със специалност – психология, квалификация - дипломиран психолог със специализация по клинична и консултативна психология, учител по психология, етика и логика, специализация – психология на развитието, образованието и културата, с удостоверение по професионална квалификация професия – сътрудник социални дейности, специалност – социална работа за деца и семейства в риск, сертификат - индекс на родителския стрес PSI-4, сертификат – детски аперцептивен тест CAT. Прокурорът е приел, че вещото лице притежава съответните професионални качества и в чиято компетентност няма основания за съмнение.

Прокурорът изцяло кредитира заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза като приема, че поради крехката възраст на 4 детето (към момента на разпита на11г., и 8м., а към момента на деянието – 10г., и 11м.,) на него му е трудно да възпроизведе данни за минал период с такава давност, без привнасяне на всичко, което е предшествало или последвало събитието. Сочи се, че не е без значение и факта, че детето е разпитвано цели шест месеца след събитието, който период време за дете на такава възраст е огромен.

Прокурорът е направил и анализ относно достоверността на показанията на В., като е приел, че следва да се вземат предвид и отношенията между родителите й, като е посочил че капитан П. и С. К. от 2017 година са на практика в състояние на „война“. Двамата не поддържат никакви контакти, а комуникират единствено чрез държавния съдебен изпълнител по повод множеството дела, които водят помежду си. Посочени са множеството изготвени психологични експертизи на детето и становища на психиатри, като на практика след всяка среща на детето с баща му, майка му го водила на психолог. По делото с детето бил проведен разпит в „синя стая“ и била проведена беседа във връзка с експертизата. Прокурорът е приел, че епизодичността на срещите (11 за 4 години) на практика не представлява интензивна психологическа работа с детето, а се явява отговор на желанието на майката да има „доказателства“ във войната между родителите.

Прокурорът е направил извод, че от доказателства по делото е видно, че В. е силно привързана към майка си. От своя страна С. К. също е привързана към дъщеря си и по принцип е отговорен родител. От друга страна прокурорът е приел, че влошените отношения между двамата родители са се отразили на детето и по-специално на това как възприема и пресъздава нещата.

Прокурорът е направил обстоен анализ на показанията на малолетната В. като ги е съпоставил с останалия доказателствен материал.

Въз основа на този анализ прокурорът е приел, че самото дете не е убедено относно изнесените от него факти. В тази насока се посочва, че първоначално тя отказва да назове думата „удари“. Споменава само, че баща й я ударил, „ей тука, на територията на носа“. На въпроса с какво я е ударил първоначално казва: „с въздух“. После добавя: „ето така с ръка и ми се разкървави носа“.

Споменава, че й е станало синьо на мястото на удара. Прокурорът е направил и извод, че детето не е автентично в разказа си съобразявайки невербалната 5 комуникация между нея и разпитващия, а именно: (хаотично чесане на едната буза, особено при разказа за удара; изброяване на фактите, чрез броене на палци; отказът за зрителна връзка – разказва с лице към стената), което се потвърждава и от съдебно медицинската експертиза при интерпретацията на събраните данни от видеоматериала на разпита на В. в Синя стая от 28.01.25 година.

Въз основа на изложеното прокурорът е приел, че доказателствата не сочат, че к-н П. е извършил инкриминираното деяние и е прекратил наказателното производство, на основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.

Срещу постановлението на ВОП – Сливен по досъдебно производство № 21-Сл-Х-2/2025г. по описа на Военноокръжна прокуратура гр.Сливен от 24.07.2025, и във Военен съд Сливен е депозирана жалба Вх.

№.545/11.08.25г., от С. Я. К. (А.-видно от материалите по делото) ЕГН:

**********, в качеството на майка и законен представител на В. П. П. ЕГН:

**********, в която се твърди, че постановлението е неправилно и се прави искане същото да бъде отменено. Сочи се, че не следва да се кредитира защитната теза на к-н П., тъй като не почива на житейската логика, и не е обследван фактът защо П. е изпратил детето В. в банята да си мие лицето.

Твърди се, без да се сочат доказателства за това, че очевидно по него е имало кръв, която е потекла от носа при ударения по лицето шамар от баща й.