Решение № 15 от 04.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110210033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от О. Г. М., ЕГН: ***, срещу електронен фиш серия К № 10920084, издаден от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП на М. е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.

В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, съставен в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Посочва, че се оспорва извършаването на визираното в процесния електронен фиш нарушение от обективна и субективна страна, както и се оспорва авторството на нарушението. Навеждат се твърдения, че приложения снимков материал не представлява годно веществено доказателствено средство. Сочи се още, че и процедурата по издаването на процесния електронен фиш е незаконосъобразна. Твърди се и че е създадена неяснота, тъй като не ставало ясно и каква система за видеоконтрол е използвана. Излагат се доводи и че не ставало ясно и мястото на извършване на нарушението, както и дали бил поставен пътен знак, който да указва дали има ограничение на скоростта до 50 км/ч. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в размер на 400 лв.

За проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, като се представлява от себе си в качеството си на адвокат. Излага подробни съображения за незаконосъобразността на издадения електронен фиш, които в голямата си част преповтарят 1 съображенията му релевирани в депозираната жалба. Прави искане за приложението на чл.

28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на атакувания електронен фиш.

За същото открито съдебно заседание въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от представител на въззиваемата страна, в което се излагат подробни съображения за неоснователността на жалбата. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Към 07.06.2025г. лек автомобил „***“ с ДК № *** бил собственост на жалбоподателя О. Г.

М..

На 07.06.2025г. в 09:46ч. М. управлявал въпросния лек автомобил в гр. София по бул.

“Цариградско шосе”, област София, общ. Столична, в посока от ул. “Патриарх Герман” към Околовръстен път, като до номер 200 на бул. “Цариградско шосе”, се движел със скорост от 72 км/ч. /след приспаднат толеранс от 3 %/ Същевременно разрешената скорост за движение в съответния участък от пътя била 50 км/ч., което ограничение било въведено с пътен знак В26. Съответният участък от пътя бил надлежно обозначен и с поставен допълнителен пътен знак Е24, сигнализиращ за осъществявания контрол по спазване на правилата за движение чрез стационарни или нестационарни автоматизирани технически средства или системи.

Скоростта, с която се движел управляваният от жалбоподателя автомобил, била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 № 120cc9b. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 07.09.2017г., със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027г. Към процесната дата техническо средство АТСС ARH CAM S1 № 120cc9b било преминало последваща проверка на 20.06.2024г., със срок на валидност на проверката една година. На процесните време и място било позиционирано, респективно измерването било извършено от екип на ОПП СДВР, назначен на смяна на 07.06.2025г. за времето от 08:00 ч. до 10:00 ч.

Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на жалбоподателя М. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост в рамките на населено място с 22 км/ч.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 2

10920084; писмени - справка от Централна база КАТ относно собствеността върху лек автомобил „***“ с ДК № ***; протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 09.06.2025г.; протокол за последваща проверка № 086СГ-ИСИС/20.06.2024г.; заверено копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване; справка от Столична община, ведно с схема на участъка на пътя по бул.

“Цариградско шосе” до номер 200, с посока на движение от ул. “Патриарх Герман” към Околовръстен път, както и всички останали писмени документи по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.

Посредством заверените копия от удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 086-СГ-ИСИС/20.06.2024г. се установява, че техническото средство-мобилна система, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира изцяло и приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на измерването, измерената скорост на движение и наличието на допълнителния пътен знак Е24, предупреждаващ водачите на МПС за осъществявания контрол по спазване на правилата за движение чрез стационарни или нестационарни автоматизирани технически средства или системи. Последното обстоятелство се потвърждава и от представената от СО справка в тази връзка, предвид което възражението в жалбата в съответната насока е неоснователно. Началото и краят на измерването и осъществилият ги екип на ОПП СДВР се установяват от протокола за използване на автоматизирано техническо средство. Поради гореизложеното се явяват неоснователни всички наведени възражения от жалбоподателя за неяснота относно техническото средство, което е било използвано за установяване на нарушението, както и за опороченост на процедурата за установяване на нарушението и за липсата на годни веществени доказателствени средства.

Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на §6, т. 63 ДР ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано 3 превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш със Заповед № Із305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния фиш.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, съдът намира, че последният отговаря на всички законови изисквания - изрично е посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на осъществяването му, регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът, на когото е регистрирано. Описани са също извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 2 ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 2, т.3 ЗДвП глоба в размер на 100 /сто/ лв.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните срокове.

Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч., което е отчетено от административнонаказващия орган. В тази връзка наведеното възражение от жалбоподателя, че не ставало ясна каква е превишената скорост на процесното МПС се явява неоснователно. Отделно от това видно от текста на електронния фиш съвсем ясно е посочено, че установеното нарушение е след приспаднат толеранс от -3%.

При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна следното:

Жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили, сигнализирана с пътен знак В26, въвеждащ в съответния пътен участък ограничение на скоростта от 50 км/ч. Движейки се на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от 72 км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, превишавайки разрешената скорост с 22 км/ч.

От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на процесния автомобил е именно жалбоподателят.

Следователно той се явява административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1- 4 во ЗДвП, предвид факта, че не е подал в законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало автомобила. Причините, поради което не го е направил, са ирелевантни, като обективирането на съответни твърдения в жалбата не е от естество да дерогира отговорността му. Поради това административнонаказателната му отговорност е правилно ангажирана. Поради това и възражението за недоказаност на авторството на извършеното нарушение е неоснователно.

Противоречие относно мястото на извършване на нарушението също не се установи, доколкото е ясно и недвусмислено индивидуализирано в ЕФ - гр. София по бул.

“Цариградско шосе” до номер 200, област София, общ. Столична, в посока от ул. “Патриарх Герман” към Околовръстен път, което описание кореспондира с въведените координати и приобщения снимков материал. Поради това се явява неоснователно и наведеното възражение от жалбоподателя в насока за неяснота на извършване на нарушението.