Решение № 237 от 06.11.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 344/2024
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 06.11.2024
- В сила
- 30.12.2024
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Теодора Руменова Йорданова-Момова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 237 гр. Шумен, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Теодора Енч. Д.
Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело № 20243600500344 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ЗД „ Бул Инс „ АД, ЕИК 831830482, чрез пълномощника адв. М. Г. от САК срещу решение № 270/25.04.2024 г. по гр.д. № 1739/2024 г. по описа на ШРС в частта, в която са присъдени обезщетения на ищците за неимуществени вреди, както следва: по отношение на Г. Н. Г. – за разликата над 5 000 лева до 16 000 лева и по отношение на М. Д. Г. – за разликата над 10 000 лева до 24 000 лева, както и в частта за законните последици от уважаване на исковете в обжалваната част.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, поради необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон, по съображения, изложени подробно в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част, като отхвърли предявения от Г. Н. Г. иск за горницата над 5 000 лева и предявения от М. Д. Г. иск за горницата над 10 000 лева, ведно със законните последици от това.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемите Г. Н. Г. и М. Д.
Г., действащи чрез пълномощника адв. Я. Д. от САК, в който оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, като им бъдат присъдени и извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор и от Я. К. С., чрез пълномощника адв. Ф. Л., конституирана в качеството й на трето лице помагач на страна на ответника, в който оспорва частично въззивната жалба и моли съдът да отмени решението 1 на ШРС изцяло и отхвърли като неоснователни предявените искови претенции, респ. да намали размера на присъденото обезщетение, предвид направените от нея възражения за съпричиняване и прекомерност на претенциите.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 1739/2024 г. по описа на ШРС е образувано по, предявени от въззиваемите срещу жалбоподателя субективно и обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение за вреди, причинени им при ПТП на 07.02.2023 г., осъществено на път І-4, км. 238+450, между лек автомобил „ Фолксваген Голф „, рег. № ....., тежкотоварен автомобил „ МАН ТХГ „, рег. № ...... и лек автомобил „ Хюндай Туксон „ , рег.
№ ......, както следва: 1/ на Г. Н. Г. – 16 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника за предявяване на доброволна претенция – 20.03.2023 г. до окончателното й плащане и 1 250 лева за имуществени вреди, нанесени на собствения му лек автомобил „ Хюндай Туксон „, рег. № ......, като частичен иск от 7 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане и 2/ на М. Д. Г. – 10 000 лева за неимуществени вреди, като частичен иск от 24 000 лева, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника за предявяване на доброволна претенция – 20.03.2023 г. до окончателното й плащане, както и извършените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил изцяло исковите претенции като неоснователни.
С определение № 2243/03.10.2023 г. първоинстанционният съд е конституирал като трето лице помагач на страната на ответника Я. К. С., която в предоставения й от съда срок е оспорила предявените искове.
С протоколно определение от 28.02.2024 г. е допуснато изменение на исковите претенции, както следва: 1/ на Г. Н. Г. – 16 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника за предявяване на доброволна претенция – 20.03.2023 г. до окончателното й плащане и 6 555 лева за имуществени вреди, нанесени на собствения му лек автомобил „ Хюндай Туксон „, рег. № ......, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане и 2/ на М. Д. Г. – 24 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника за предявяване на доброволна претенция – 20.03.2023 г. до окончателното й плащане.
Съдът е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като с решението си е осъдил Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул.
”.......” № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори С.П. и К.К. да заплати на Г. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.......“ № 6, вх. 3, ет. 4, ап. 57, 2 със съдебен адресат – адв. Я. Д. от САК, гр. София, пл. „.........“ № 3, ет. 2, офис 10, сграда на СБА, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сума в размер на 6 555 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в повреди на лек автомобил, марка „Хюндай“, модел „Туксон“ с рег. № ......, собственост на Г. Н. Г., в резултат на ПТП, настъпило на 07.02.2023 г. по Първокласен път I-4, км.
238+400 в землището на общ. Търговище, по вина на водача Я. К. С., управлявал МПС – лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ....., за което бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/122000691015 с валидност до 08.03.2023 г. със Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сума в размер на 16 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания вследствие на причинени травматични увреждания при ПТП, станало на 07.02.2023 г. по Първокласен път I-4, км.
238+400 в землището на общ. Търговище, по вина на водача Я. К. С., управлявал МПС – лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ....., за което бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/122000691015 с валидност до 08.03.2023 г. със Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на ответното застрахователно дружество, респ. на предявяване на доброволната претенция – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. ”.......” № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори С.П. и К.К. е било осъдено да заплати на М. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.......“ № 6, вх. 3, ет. 4, ап.
57, със съдебен адресат – адв. Я. Д. от САК, гр. София, пл. „.........“ № 3, ет. 2, офис 10, сграда на СБА, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сума в размер на 24 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания вследствие на причинени травматични увреждания при ПТП, станало на 07.02.2023 г. по Първокласен път I-4, км. 238+400 в землището на общ.
Търговище, по вина на водача Я. К. С., управлявал МПС – лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ....., за което бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/122000691015 с валидност до 08.03.2023 г. със Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на ответното застрахователно дружество, респ. на предявяване на доброволната претенция – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482 е било осъдено да заплати и на Г. Н. Г., ЕГН ********** и М. Д. Г., ЕГН сумата от 2 662.20 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и възнаграждения за вещи лица, както и, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, да заплати на упълномощения адвокат на ищците – адв. Я. Д. от САК сумата от 5 706.60 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от 3 исковете. В решението е посочено изрично, че е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответното дружество Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482 - Я. К. С., с ЕГН **********.
Решението се обжалва от ответника в частта, в която са присъдени обезщетения на ищците за неимуществени вреди, както следва: по отношение на Г. Н. Г. – за разликата над 5 000 лева до 16 000 лева и по отношение на М. Д. Г. – за разликата над 10 000 лева до 24 000 лева, както и в съответната част за разноските.
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, с влязлото в сила в необжалваната му част решение № 270/25.04.2024 г. по гр.д. № 1739/2023 г. по описа на ШРС е установено със сила на пресъдено между страните, че на 07.02.2023 г. около 13.20 часа, на път І-4, в посока гр. Шумен, ищецът управлявал собствения си лек автомобил, марка „Хюндай Туксон” с peг. № ......, а негов спътник била ищцата, седяща на предната дясна седалка. Лекият автомобил се движел след товарен автомобил - влекач „Ман ГТХ” с peг. № ......, с прикачено към него полуремарке марка „Шварцмюлер” с peг. № ........, управляван от М.Б.Х.. При достигане на двата автомобила до км. 238+450, при навлизане в сравнително плавен ляв завой срещуположно на тях се движел лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“ с peг. № ....., управляван от третото лице помагач Я. К. С.. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ не успял да се впише в кривата на завоя, поради което навлязъл в насрещната лента, като с предната си лява част се ударил в предната лява странична част на товарен автомобил „Ман ГТХ” /в областта на предна част на преден ляв калник и предно ляво колело/. След този удар лекият автомобил „Фолксваген Голф“ продължил да се движи в насрещната лента и с предната си лява част се ударил в предната лява част на лек автомобил „Хюндай Туксон”, който се придвижил напред /спрямо своята посока на движение/ и се обърнал по таван в десния край на платното. Междувременно, лек автомобил „Фолксваген Голф“ се завъртял на 180 градуса спрямо вертикалната си ос и преустановил движението в средната част на платното.
Произшествието се случило при ясно време и много добра видимост, на сухо пътно платно, без неравности, по двулентов път с ширина на лентите 4.10 метра, разделени с непрекъсната осева линия, с банкети от двете страни с широчина 0.50 м.. Преди мястото на удара в посока гр. Търговище скоростта на движение била ограничена с пътен знак В26 на 70 км/час, а за идващите от гр. Търговище - с ограничението за извън населени места 90 км/час, като в близост не били налице пешеходни пътеки и други особености, влияещи върху пътната обстановка. Скоростта на лек автомобил „Хюндай Туксон“ към момента на удара с лек автомобил „Фолксваген Голф“ била 67.8 км/час, като водачът на първия автомобил не е разполагал с достатъчно време за намаляване на скоростта, но за времето, което е имал е успял да насочи автомобила към дясната част на платното за движение. Причината за преобръщане на лек автомобил „Хюндай Туксон“ е била относителното противоположно движение на двете МПС, при което водачът на „Хюндай Туксон“ е имал възможност да 4 възприеме приближаващия се лек автомобил „Фолксваген Голф“, но не е разполагал с време за избягване на удара, както и косото навлизане на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с пониска предна лява част в по-високата предна лява част на лек автомобил „Хюндай Туксон“, което е довело до повдигане предната лява и странична част на последния във въздуха и последващо обръщане през дясната странична част на таван. Лек автомобил „Хюндай Туксон“ е бил фабрично оборудван с триточкови предпазни колани на мястото на водача и пасажера до него и по време на удара обезопасителните колани на тези места са били задействани.
Разпечатката съдържа 32 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31e0d8f4-0f3a-4610-928b-32cf1f5e6801