Определение № 501 от 18.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 501 гр. София, 18.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000500309 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е частна жалба „РОМЕКС ИНС“ ЕООД, представлявано от управител – инж. П. Г. Б. срещу определение № 132/30.09.2024 г. по т.д. № 20241200900031 по описа на Окръжен съд-Видин, с което е отказано предоставяне на правна помощ. В жалбата се сочи, че П. Б., семейството му и управляваните от него „Ромекс Инс“ ЕООД, „Ромекскар“ ЕООДи ЕТ „Ромекс – П. Б.“ се води необявена война от страна на белоруските специални служби и техните български „подсобници“. Твърди се те да курират съответните съдебни дела т.д. 639/2014 г. на Окръжен съд-Пловдив и производни дела в това число № 1/2017 г. В.О.С. и да демонстрират „по престъпно-циничен начин вулгарна агресия, недосегаемост, абсолютна власт над произходящото, това се извършва в сговор с български длъжностни лица и прочее българска креатура, т т.ч. адв. „Д. и К.“, „Билиив“ ЕООД СифинансГруп“ ЕООД и др.“ и накърненото му право на достъп до съд, се иска обжалваното определение да бъде отменено.

По допустимостта на жалбата

Жалбата е допустима – подадена е в законоустановения срок с оглед правилото на чл. 62 ал. 2 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт. Представено е и доказателство за внесена държавна такса.

Предметът на настоящото производство е ограничен до предпоставките за осигуряване на гарантирана от закона подкрепа от адвокат. Затова и надлежна страна в това производство е единствено лицето, чието искане е останало неудовлетворено. Нормата на чл. 95 ал. 5 ГПК сочи, че актът на първоинстанционния съд се обжалва с частна жалба. Съгласно чл. 278 ал. 1 ГПК жалбата се разглежда в закрито заседание (без призоваване на страните – бел. на докладчика), а посочените в жалбата обстоятелства не обосновават необходимост молителят 1 да бъде допълнително изслушван.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производство пред Окръжен съд-Видин е образувано по предявен иск от Национална агенция за приходите срещу „РОМЕКС ИНС“ ЕООД, Е. А. Б., А. П. Х., Р. В. Р. – синдик на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД да бъде признато за установено, че вземанияна Е. А. Б. в размер на 699 606,07 лв. и на А. П. Х. в размер на 218 133,32 лв. са с ред на удовлетворяване по чл.

722 ал. 1 т. 8 ТЗ.

В срока за отговор от името на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД – на 26.09.2024 г. е заявено оспорване на иска и доказателствените искания. Посочено е, че цитат: „ноторно е известно на страните че т..д. № 639/2014 /н-ст/ на Пловд.Окр.Съд и производни мт.д. 1/2017 на Видински Окр.Съд и производи не курират от Белоруските Специални служби срещу инж.

П. Г. Б. и ръководените от него фирми“. Позовавайки се на това е формулирано искане да му бъде предоставена цитат: „правна помощ по делото, изразяваща се в назначаване на служебен адвокат, който безплатно и юридически грамотно да изпълни всички действия по делото с цел защита на моите законови права и интереси“.

С обжалваното определение първоинстанционният съд сочи, че правна помощ по Закона за правната помощ се предоставя само на физически лица, но не и на юридически лица, както и че по изричен текст на чл. 24 т. 3 ЗПП правната помощ не е приложима по търговски дела. Съдът се е позовал и на липсващи важни обстоятелства, които да налагат предоставяне на правна помощ на „Ромекс инс“ ЕООД /н/ поради което е отказано предоставяне на правна помощ.

Съгласно чл. 5 от Закона за правната помощ такава се предоставя на физически лица.

Трайната съдебна практика също не намира утвърдена възможност за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство от адвокат (така изрично определение № 322 от 30.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2059/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, определение № 760 от 29.10.2014 г. по ч. т. д. № 2851/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО, определение № 571 от 22.12.2016 г. по ч. т. д. № 2106/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО, определение № 30 от 17.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4465/2019 г. на ВКС, ГК, III ГО, определение № 361 от 25.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2094/2020 г. на ВКС, ГК, III ГО, определение № 585 от 09.11.2022 г. по ч.т.д.

№ 2334/2022 г. на ВКС, I ТО и други).

Изложените в молбата обстоятелства не разкриват необходимост и от разширяване приложното поле на закона с оглед гарантирания достъп до правосъдие. Правилото на чл. 2 ГПК очертава обхвата на гарантирания достъп до съд – съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. По силата на чл. 26 ал. 2 ГПК освен в изрично предвидените в закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Предмет на висящото производство, в 2 чиито рамки е поискана и защита от адвокат е конкуренцията между кредитори на „Ромекс Инс“ ЕООД – в несъстоятелност. Според посоченото в исковата молба „Ромекс Инс“ ЕООД – в несъстоятелност, е длъжник по вземането. Очертаният предмет на спора с исковата молба не касае съществуването на тези вземания, а единствено реда, по който съдът по несъстоятелността дължи да пристъпи за удовлетворяване на оспорените вземания. След като съществуването на вземанията срещу „Ромекс Инс“ ЕООД не подлежи на изследване във висящото производство, няма основание за извод, че негово имуществено право е засегнато, за да обоснове и необходимост от надлежно представяне на собствената му позиция по спора. Участието на длъжника в това производство произтича от дължимата предвидимост при изпълнение на задължението му да търпи принудително изпълнение за удовлетворяване на приетите в производството вземания. С други думи, несъстоятелният длъжник е в правото си да допринесе за изясняване на спора между неговите кредитори така, щото да си гарантира удовлетворяване на вземанията според предписаното от закона.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд – София, ГО, 1 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 132/30.09.2024 г. по т.д. № 20241200900031 по описа на Окръжен съд-Видин.

Определението е окончателно на основание чл. 95 ал. 6 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3