Решение № 272 от 27.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Б., 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20251200500233 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 28005/06.12.2024г., подадена от адв. К. А., процесуален представител на Н. И. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. „П.“ № 6, срещу Решение № 807/31.10.2024 г. по гр.д. №2286/2023 г. по описа на РС - Б..

С въззивната жалба решението се оспорва изцяло като неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила, при неправилно разпределена доказателствена тежест. Основните оплаквания са в насока, че ищецът, като изпълнител не е доказало изискуемостта на процесното вземане, че е извършил качествено и в срок поетите с договора СМР, както и че работата е приета от възложителя. Изтъква се, че в чл.13, ал.6 от договора страните са уговорили възникване на задължение за плащане на договорените СМР след приемане на работата, каквото се поддържа, че няма направено, поради липса на отправена от изпълнителя писмена покана за приемане, липса на подписан сертификат и на приемно - предавателен протокол. Твърди се неправилно разпределена доказателствена тежест по отношение на тези факти. Оспорва се като неправилен и изводът, че Анекс от 15.08.2014г. не е влязъл в сила и не обвързва страните. Жалбоподателят се позовава на този анекс и чл.2, ал.1, т.3 от него, с който се твърди уговорен начин на приемане на работата и съответно изискуемост на вземането, от което 30 % се твърди, че е дължимо и след подписване на приемо-предавателен протокол. Освен твърдение за некачествено изпълнение 1 от жалбоподателя се поддържа твърдението за забавено изпълнение на работите от етап 21 до 22 от Приложение № 7, неразделна част от договора. Поддържа се недължимост на вземането и на основание чл.6, ал.10 вр. с т.2 от Приложение № 7 от договора, поради уговорена и неиздадена от ищеца банкова гаранция, което е било уговорено допълнително условие за окончателно плащане. Сочи се нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в недопускане на своевременно поискани доказателства - за свидетели, за писмени такива и искане по реда на чл.176 ГПК, за установяване на твърдени от ответника факти за предявяване от негова страна на претенция за некачествено и забавено изпълнение. Оспорва се извода, че ищецът е престирал пълно, качествено и в срок, както и отчасти изводите на приетата експертиза, като се твърди, че вещото лице не е остойностило всички дефекти, отстранени от ответника, описани във въззивната жалба. При поддържане на оспорвания в тази насока се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания - за допускане до разпит на трима свидетели, за установяване на осъществена между страните кореспонденция чрез ел.адрес с покана за предявяване на некачествена работа по сградата, както и какви са били некачествено изпълнените СМР. Поискано е по реда на чл.176 ГПК управителя на дружеството на отговори дали с ответника са разменяли кореспонденция по ел.адрес и по кой ел.адрес. Поискани са и две експертизи - техническа -за установяване на ел.адрес,от който между страните е водена кореспонденция и оценителна - остойностяване на всички материали и работи за отстраняване на дефектите, описани в таблица към отговора по исковата молба.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна, от която, в срока по чл. 267, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна.

Твърди се, че с възивнвата жалба за първи път се изтъкват доводи, относно предпоставките за изискуемост на вземането, които не са поддържани в отговора по иска, а именно за липса на отправена покана за приемане на изпълнената работа, липса на подписано окончателен приемо-предавателен протокол и непредставяне на банкова гаранция по чл.6, ал.10 от договора. Твърди се договорено приемане чрез издаване на разрешение за ползване, което разрешение е издадено и на това основание вземането е станало изискуемо, тъй като работата следва да се счете за приета. Твърди се покана зда приемане на работата с издаване и подписване на акт обр.15., липсата на подпис върху фактурите, както и неиздаване на банкова гаранция не са основания, освобождаващи от плащане. Оспорват се възраженията на жалбоподателя за некачествено и забавено изпълнение. Сочи се, че не е представен анекс от 15.08.2014г. и недоказаност на възражението на ответника в тази връзка. Възразява се по искането за допускане на нова оценителна експертиза с подробни аргументи. Твърди се липса по същество на оспорвания на решението, в частта на присъдената неустойка. Иска се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението. Всички искания по доказателствата на жалбоподателя се определят като неоснователни по изложени съображения като недопустими, респ.неотносими към предмета на спора.

В отговора на въззивната жалба са направени искания за събиране на гласни и писмени 2 доказателства. Иска се приемане като писмено доказателство на решение на АС Б., което се твърди, че своевременно е поискано да се даде възможност за представянето му, но поради процесуално нарушение не е допуснато събирането му. иска се приемане като доказателства, без да се конкретизират, на такива за заплащане на всички СМР, предхождащи спорната вноска, но същите липсват приложени към жалбата. Иска се допускане на свидетели за установяване изпълнението на СМР и приемането им от ответника. В случай на допускане на експертизи, се иска възможност за писмени доказателства и поставяне на задачи.

От въззивника се твърди допуснато процесуално нарушение във връзка с разпределение на доказателствената тежест и се иска събиране на допълнителни доказателства. С оглед на обстоятелствата, на които се основава спорното право от ищеца в исковата молба, от една страна, а от друга оспорванията, исканията и възраженията, направени от ответника в срока по чл.131 ГПК, въззивният съд е счел направените във връзка с това оспорване доазателствени искания за неотносими.

От въззиваемата страна също се обосновава процесуално нарушение при отказ да се даде възможност за сочене на доказателства за релевантен факт - влизане в сила на разрешението за ползване, за което в преклузивния срок страната е поискала процесуална възможност за събирането му, което е счетено за основателно и на основание чл.266, ал.3 ГПК е прието писмено доказателство. Останалите искания по доказателствата на въззиваемата страна също са оставени без уважение, като неотносими предвид твърденията и оспорванията от страните.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.

Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от законния си представител.

Чрез пълномощник поддържа съображенията, изложени в отговор по жалбата.

Пред въззивната инстанция са събрани писмени доказателства.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба от „А-Е“ ООД, ЕИК ************, с която против Н. И. Б. е предявен установителен иск – за установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в размер от 13 980,99 лв с ДДС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 07.07.2023 г., от които 12 709,99 лв с ДДС - главница, представляваща неплатена сума по фактура № **********/03.12.2018 год. и 1271 лв. неустойка за забавено плащане на главницата от 12 709,99 лв. с ДДС, дължима на основание чл. 20 от нотариално заверен договор с per. № 7906 от 18.12.2010 г по описа на Нотариус М., за времето от 01.11.2022 г /датата на влизане в сила на разрешението за ползване/ до 06.07.2023 год. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1421/23 г на БРС, но не повече от 10% от размера на главницата/.

Ищецът е обосновал искането си за защита с твърдението, че между страните на 3

18.12.2010г. е сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите, по силата на който ищецът има качеството на изпълнител, а ответната страна на възложител, с предмет изпълнение на СМР за обект за обект: „Комплексна сграда за обществено обслужване в поземлен имот с идентификатор ************ по КК на Б., одобрена със заповед № РД-1832/10.05.2006 г на ИД на АК, със стар идентификатор на имота - пл. № 8826. кв. 104 по плана на ЦГЧ на Б., които СМР са за подобекти: магазин 4В с площ от 53,57 кв.м, магазин № 5А с площ от 53.88 кв.м, 1/8 ид. част от кафе-бар. равняваща се на 53.77 кв.м, заедно със съответстващите им идеални части от общите части на сградата, до степен на завършеност с Акт обр. 16 и изместване на кабели 20 KV от същия имот. Твърди се уговаряне на плащане съгласно приложение 7 към договора и с чл.2, ал.10 от договора е уговорено окончателно плащане да се извърши в 30 дневен срок от издаване на разрешение за ползване на обекта.

Такова разрешение е издадено на 18.01.2018г., но влязло в сила на 01.11.202г., поради което считано 30 –дни от влизане в сила на разрешението за ищеца е възникнало изискуемо вземане срещу ответника. Ищецът е изтъкнал, че е изпълнил възложените СМР изцяло, за което е издадена фактура № **********/ 03.12.2018г. на стойност 12 709.99 лв., които не са заплатени от възложителя. Ето защо от ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 1421/ 23 г на РС - Б.. Заявлението е уважено и в полза на заявителя издадена заповед за изпълнение, която е оспорена от длъжника. Ето защо се обосновава правен интерес от заявителя от предявяване на установителен иск – за установяване дължимост на оспореното вземане.

Ответната страна е оспорила иска, като е изтъкнала, че освен процесния договор за СМР, има сключени последващи три анекса - от 28.01.2011г., 21.05.2013г. и от 15.08.2014г.

Предметът на договора е подробно описан в чл. 1 от договора и Приложение №7 към него, в което приложение е описано общото възнаграждение по договора за изработка, както и дължимите суми по отделни пера. Сочи се, че със спорната сума се претендира само част от уговорената цена за възложените СМР . Твърди се, че съгласно чл.2, ал.1, III от Анекс 15.08.2014г. е уговорено, че 30% от окончателното плащане се спират до изтичане на 9 месечния срок за гаранционна поддръжка на сградата, след подписване на Приемопредавателен протокол, какъвто се твърди, че няма подписан между страните, поради което 30% от окончателното плащане /5332,92 евро, позиция 23/ се равняват на 1599,87 евро без ДДС или 3129,08 лева без ДДС, което е 3754,89 лева с ДДС и не са изискуеми за плащане.

Твърди се, че по процесния договор от ищеца е налице забавено изпълнение, некачествено изпълнение, като са налице възражения и изпратени писма по ел.поща от ответника до ищцовото дружество за това некачествено изпълнение, отказ на ищцовото дружество изпълнител да се яви за да му бъдат направени възражения по изпълнението на работата, липса на приемане на работата с приемо-предавателен протокол, съгласно договореното, като се прави довод, че това води и до неизискуемост на процесното вземане.

С обжалваното решение предявеният иск е уважен изцяло като е прието за установено, че съществува вземане на „А-Е“ ООД, ЕИК ************, против Н. И. Б., ЕГН **********, в общ размер на 13 980,99 лв с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на 4 заявлението по чл. 417 ГПК - 07.07.2023 г., до окончателното плащане, което вземане е сбор от - сумата от 12 709,99 лв с ДДС - главница, представляваща неплатена сума по фактура № **********/03.12.2018 год. и сумата от 1271 лв - неустойка за забавено плащане на главницата от 12 709,99 лв с ДДС, дължима на основание чл. 20 от нотариално заверен договор с per. № 7906 от 18.12.2010г. по описа на Нотариус М., за времето от 01.11.2022 г