Определение № 19599 от 18.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19599 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена РадЕ.

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20261100507728 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 168474/27.05.2026 г. на Е. Н. Д., чрез адв.

М.Л., срещу Определение № 18412/18.05.2026 г., постановено по гр.д. № 8578/2026 г. на Софийски районен съд, 29-ти състав, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като недопустимо.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон и на съдебната практика.

Жалбоподателят излага доводи, че длъжникът разполага с възможността да оспори едно вземане с иск винаги, щом може да го оспори и с възражение, поради което отрицателният установителен иск за несъществуване на парично вземане е допустим, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство и искът е предявен до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Позовава се на Решение № 76/07.05.2013 г. по гр.д. № 391/2012 г. на ВКС, IV г.о. и на практика на Софийския градски съд, според която образуваното заповедно производство не представлява процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК за предявяване на иск за недължимост на вземането по заповедта. Поддържа още, че заповедното производство по ч.гр.д. № 184/2026 г. на РС - Царево ще приключи с обезсилване на заповедта за изпълнение, тъй като заявителят Софийска вода АД не е предявил иск в срока по чл.

415 ГПК. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в установения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от надлежна страна - разполагаща с правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 8578/2026 г. на Софийски районен съд, 29-ти състав, е образувано по искова молба с вх. № 101873/31.03.2026 г., подадена от Е. Н. Д. срещу Софийска вода АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 90 евро - задължение за предоставени В и К услуги за периода м. 07.2024 г. - м. 12.2024 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, представляващо част от задължение в общ размер на 365,67 евро, за която обща сума в полза на ответното дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 184/2026 г. на Районен съд – Царево.

От извършената от първоинстанционния съд служебна справка се установява, че препис от заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчен на длъжника Е. Н. Д. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на 20.03.2026 г., както и че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (на 06.04.2026 г.) длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, с което е оспорил изцяло дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че защитата на длъжника срещу издадена в заповедното производство заповед за изпълнение е предмет на специална правна уредба по чл. 413 и сл. ГПК, която изключва общия процесуален ред за защита, като длъжникът няма право на избор дали да подаде възражение срещу заповедта, или да предяви против кредитора отрицателен установителен иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК. Изложил е мотиви, че предявяването на иск по общия ред за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК. Позовал се е на актуалната практика на ВКС - Определение № 1706/20.06.2024 г. по т.д. № 1371/2023 г., II т.о. и Определение № 278/19.05.2022 г. по т.д. № 1811/2021 г., I т.о. Приел е, че сезиралата съда искова молба касае именно хипотеза на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, при подадено в същия срок паралелно възражение от длъжника-ищец, поради което е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК и е прекратил производството по делото.

Настоящият състав намира обжалваното

2 определение за правилно и законосъобразно, като споделя изцяло изложените от първоинстанционния съдия мотиви и цитираната от него съдебна практика, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

На настоящия съдебен състав е известна съществуващата противоречива съдебна практика по въпроса дали длъжникът в заповедното производство може да защити правата си, както с възражение по чл. 414 ГПК, така и с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за същото вземане.

По-старата съдебна практика (виж напр. Решение № 76/07.05.2013 г. по гр.д. № 391/2012 г. на ВКС, IV г.о., и Решение № 207/31.07.2015 г. по гр.д. № 7030/2014 г. на ВКС, IV г.о.) приемаше, че отрицателният установителен иск за несъществуване на парично вземане е допустим до изтичане на двуседмичния (понастоящем едномесечен) срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Основният мотив на това разрешение е, че всяко право, което може да бъде заявено чрез възражение, може да бъде предявено и с иск, като в тази хипотеза предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК - с него се оспорва вземането по издадената заповед и това оспорване е направено пред съд. Според това разбиране до изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като предявяването на иска в срока за възражение препятства влизането на заповедта в сила.

По-новата и актуална съдебна практика, която настоящият състав споделя (напр.

Определение № 1706/20.06.2024 г. по т.д. № 1371/2023 г. на ВКС, II т.о., и Определение № 278/19.05.2022 г. по т.д. № 1811/2021 г. на ВКС, I т.о.), приета след Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, дало съществени разяснения относно надлежния процесуален ред за защита на длъжника срещу заповедта за незабавно изпълнение, приема, че предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК.

Защитата на длъжника срещу издадена в заповедното производство заповед за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК е уредена по специален ред в чл. 413 и сл. ГПК.

Съгласно чл. 414, ал. 1 и ал. 2 ГПК длъжникът може в едномесечен срок от връчването на заповедта да възрази писмено срещу нея изцяло или частично, без да е необходимо да мотивира възражението. При подадено в срок възражение заповедният съд указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението – чл. 415, ал. 1 и ал. 4 ГПК, като спорът относно съществуването на вземането се пренася в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК.

3

Този специален процесуален ред изключва приложението на общия ред за защита на длъжника чрез отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, докато заповедта за изпълнение не е обезсилена или не е влязла в сила. Законът не предоставя на длъжника избор между възражението по чл. 414 ГПК и самостоятелен отрицателен установителен иск. Предвид облекчения характер на възражението – което не изисква мотивиране и с подаването му се поставя в тежест на кредитора да установи съществуването на претендираното от него вземане – както и преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 422 ГПК, чието пропускане води до обезсилване на заповедта и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист, на длъжника не е необходим отделен исков процес за защита срещу вземането.

Отрицателен установителен иск във връзка с проведено заповедно производство е допустим след влизане в сила на заповедта само при предпоставките на чл. 424 или чл. 439 ГПК. Когато обаче длъжникът предяви такъв иск в срока за възражение по чл.

414 ГПК, същият е недопустим поради липса на правен интерес, но подадената искова молба следва да бъде зачетена като възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, ако съдържа ясно несъгласие с вземането.

Признаването на възможност длъжникът по собствен избор да замести специално предвиденото в чл. 414 ГПК възражение с отрицателен установителен иск би обезсмислило уредения от законодателя ред и би създало несигурност относно начина и срока за защита на кредитора. Поради това в по-новата и преобладаваща практика на ВКС се приема, че при наличието на издадена и необезсилена заповед за изпълнение, когато длъжникът вече се е възползвал от специалния ред на заповедното производство, паралелно предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим поради липса на правен интерес.

В конкретния случай безспорно се установява, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът Е. Н. Д. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 184/2026 г. на РС – Царево, и едновременно с това, в същия срок, е предявила и настоящия отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на част от вземането по същата заповед. Налице е именно хипотезата на паралелно упражнени от длъжника процесуални средства за защита с идентичен предмет, при която, съобразно актуалната практика на ВКС, общият отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес.

Подавайки възражение по чл. 414 ГПК, длъжникът е прехвърлил върху кредитора тежестта да установи съществуването на вземането по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което за длъжника не е налице правен интерес да оспорва същото вземане и чрез отделно исково производство по общия ред.

Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба - оставена без уважение като 4 неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 18412/18.05.2026 г., постановено по гр.д. № 8578/2026 г. на Софийски районен съд, 29-ти състав, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба вх. № 101873/31.03.2026 г. на Е. Н. Д., ЕГН **********, срещу “Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, и е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5