Решение № 405 от 24.07.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 471/2025
- Вид
- Решение № 405
- Подписан
- 24.07.2025
- Състав
- Петър Узунов, Милена Каменова, Вера Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 9 · Закон за закрила на детето
- чл. 124, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 51, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 10 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 8 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 405 гр. Благоевград, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Милена Каменова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20251200500471 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.
Въззивна жалба с вх.№4655/24.02.2025г е подадена от В. В. П., ЕГН **********, с адрес: **, чрез адв. В. У., против Решение №49/27.01.2025г по гр.д.№1565/23г по описа на РС-Благоевград, в частта, с която съдът е изменил режим на лични контакти на бащата с детето.
Частна жалба №9097/11.04.2025г е подадена от адв. В. У., като процесуален представител на В. В. П., ЕГН **, против Определение №657/26.03.2025г по гр.д.№1565/23г по описа на РС-Благоевград.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.
Настоява за неговата отмяна и определяне на режим на лични контакти с по дълъг преходен период. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който се оспорват наведените от жалбоподателя доводи. Сочи се, че депозираната жалба е неоснователна, като се моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр.с чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от 1 обжалване.
По делото е постъпила и частна жалба №9097/11.04.2025г. от адв. В. У., като процесуален представител на В. В. П., ЕГН **, против Определение №657/26.03.2025г по гр.д. №1565/23г по описа на РС-Благоевград, с което е оставена без уважнение молбата по чл.248 ГПК. В частната жалба се изтъкват подробни съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна и изменение на решението в частта за разноските, като присъдените разноски в тежест на В. П. да бъдат отменени.
Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която е подала отговор, с който оспорва основателността й.
С Решение №49/27.01.2025г по гр.д.№1565/23г по описа на РСБлагоевград, съдът ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. П., с ЕГН **********, с адрес гр. **, чрез адв. В. У., вписана в АК - Благоевград, с адрес гр.
Благоевград, ** против Н. С. Н., с ЕГН **********, с адрес общ. С., с. **, иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, с който се иска от съда да постанови решение, с което да се измени влязлото в сила Определение № 351, постановено по гр. д. № 611/2021 г. по описа на PC - С. относно определения режим на лични отношения на бащата с детето, в частта касаеща личните отношения след навършване на 3 годишна възраст на детето, като вместо това да бъде определен следния режим на лични отношения на бащата с детето както следва : след навършване на 3 годишна възраст до навършване на 7 годишна възраст: „Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. до 12:00 ч., както и по един ден от Коледните и Великденските празници, за рождения ден на детето в неучебен ден от 09:00 ч. до 12:00 ч., а в учебен - по споразумение между страните“; след навършване на 7 годишна възраст до навършване на пълнолетие : „Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя с нощувка, един месец през лятото, когато майката не е платен годишен отпуск, както и по един ден от Коледните и Великденските празници, за рождения ден на детето в неучебен ден от 09:00 ч. до 12:00 ч., а в учебен - по споразумение между страните“, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. Н. с ЕГН **********, постоянен адрес в **, с адрес за призоваване : гр. ** партер, чрез адв. М. П. Н. - ВАК, против В.
В. П., ЕГН **********, постоянен адрес в гр. **, иск с правно основание чл.
127, ал. 2 от СК, съединен с иск с правно основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК, с който се иска да се постанови решение, по силата на което да бъде изменено Определение № 351/ 21.07.2021 г., постановено по гр.д. № 611/2021г. по описа на PC - С., като бъде предоставено упражняването на родителските права над малолетното дете В.Н. Н., роден на ** с ЕГН **********, на неговия баща Н.
С. Н. с ЕГН **********, а на майката В. В. П., ЕГН ********** да се определите режим на лични отношения с детето, всяка първа и трета събота и 2 неделя от 09:00ч.в събота до 18:00ч. в неделя и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; - да се определи местоживеенето на детето В.Н. Н., с ЕГН ********** на постоянния адрес на бащата в с. **; - да бъде осъдена В. В. П., ЕГН **********, да заплаща ежемесечна издръжка на детето В.Н. Н. с ЕГН **********, в размер на 200,00 /двеста/ лв. месечно, платими до 5-то число на текущия месец чрез неговият баща и законен представител, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочка до настъпване на обстоятелства, изключващи плащането й, като неоснователен и недоказан.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 вр. с чл. 51, ал. 4 от СК мерките относно режима на лични отношения на Н. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: общ. С., с. ** с детето В.Н. Н., с ЕГН **********, родено на дата ** г. в гр. С., определени с протоколно определение № 351/21.07.2021г., постановено по гр.д. № 611/2021г. по описа на Районен съд - С., като новият по разширен режим на лични отношения между бащата Н. С. Н., с ЕГН **********, с адрес общ. С., с. ** и детето В.Н. Н., с ЕГН **********, родено на дата ** г. в гр. С., е както следва : през първите шест месеца, считано от датата на влизане на решението в сила, бащата има право да осъществява контакт с детето всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 ч до 12:00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП - Благоевград, както и в присъствието на майката, на място определено от ДСП - Благоевград. след изтичане на този шест месечен период, през следващите два месеца срещите на бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 ч до 12:00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП -Благоевград, на място определено от ДСП- Благоевград, в присъствието на майката, а след 12:00 ч. без присъствието на майката, социален работник, психолог или друг специалист, като детето бъде върнато от бащата в дома, където детето живее до 14:00 ч. след изтичане на посочения общо осем месечен период, бащата и детето да осъществяват режим на лични контакти, както следва : всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00ч. в съботния ден до 18:00 ч. в неделния ден, с преспиване при бащата, като същия взима и връща детето от и в дома, където то живее; 20 /двадесет/ дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 май на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуск, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 15.06 на съответната година. през четните години бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно да го връща там по време на следните празници :
3
Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември), като взима детето в 10:00 ч. и го връща до 18:00 ч. в съответния ден; и за Коледните празници (24-26 декември), като го взема от 10:00 часа на 24-ти и го върне в 17:00 часа на 26-ти декември. през нечетните години бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно - да го връща там по време на следните празници :
Великденските (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуване), Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари), като взима детето в 10:00 ч. и го връща до 18:00 ч. в съответния ден. на рождения ден на детето, когато съвпадне с почивните дни от седмицата, бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно да го връща там от 10:00 ч. до 14:00 ч., а през останалите дни - по споразумение между страните.
Окръжният съд, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законовия по ГПК срок, от надлежна страна, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Решението на РС Благоевград е валидно, тъй като съдържа реквизитите по чл. 236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд. Спорът е по СК.
Решението е допустимо.
Изготвени са доклади от Дирекция "Социално подпомагане", гр.
Благоевград.
Изслушани са и страните по делото.
Разпитани са свидетели.
По делото е допусната и назначена съдебно-психологична експертиза, което заключение съдът кредитира, като обективно и компетентно. Вещото лице след преглед на материалите по делото и резултатите от психологичната оценка на детето В. Н. и родителите му Н. Н. и В. П. е дало заключение, че между родителите няма рационален и спокоен диалог свързан с нуждите на детето им.
И двамата реагират емоционално и под въздействие на собствените си родители. Детето само по себе си не е способно да изгради обективна собствена оценки на събитията свързани с раздялата на родителите, тъй като му липсва зрелост и адекватно ниво на емоционална интелигентност, за да интерпретира случващото се. Оценките и реакциите му са свързани с 4 характерните за децата на неговата възраст потребности, които са важни за комфортното им оцеляване, тоест детето реагира според познатата и прогнозируема грижа, която е получавало до момента, само от майката и нейните родители. В. все още няма изграден устойчив спомен за бащата и неговата роля в живота му. С оглед възрастта на детето и обсебващия родителски стил на майката, стимулирането необходимо да се затвърди устойчив образ за социалната роля „баща“ е твърде недостатъчно. Родителите са тези които носят и предават по близки и точни до възрастта на детето правила и норми важни за социалното му функциониране, а не бабите и дядовците. Възрастовата разлика между родител и дете е по-адекватен сензорен, емоционален и социално-ролеви стимул. Значимата връзка за правилното социално -емоционално и психично развитие на детето е „ детеродител”, а не „дете- прародител”. В този смисъл активното присъствие на бабите и дядовците в живота на В. не улеснява създаване на здрави емоционално ангажирани връзки между него и бащата. Поведението на В. П. е свързано с тревожността на всяка майка за здравето и близостта на детето й.
Тази тревожност тя генерализира и проектира върху В., искайки да упражнява контрол при срещите и контактите на детето с бащата, съответен на страховете й. В създалата се ситуация бащата се чувства дистанциран, и счита че времето прекарано с детето не му е достатъчно за да изгради връзка с него. Изпитва напрежение и тревога, че отсъства от живота на В., което не е съобразено с нуждите и интересите на децата по принцип. Бащата помага на детето да установи вътрешна структура чрез способността му да създава такава в семейството. Неговото присъствие прави възможно детето да научи как да се себеутвърждава, да развива способността си за самозащита и абстрахиране.
Бащата е и фигурата, която заедно с майчината помага на децата да направят прехода от света на семейството към света на голямото общество. Ако родителите се въздържат от обвинения и са коректни и лоялни един към друг и обсъждат съвместно решенията си за живота и бъдещето на детето си автономно, значително ще компенсират напрежението и тревожността, които преживяват, както и ще спестят на детето си емоционални дефицити които неминуемо възникват при положение, че те не са заедно. Вещото лице посочва, че нуждата да бъде с бащата е изводима, както от възрастта в която се намира В., така и от необходимост от мъжко присъствие, като модел на поведение който детето да наблюдава и този модел най-добре е да бъде биологичният баща, още повече, че Венелин Н. заявява желание да се грижи за сина си. Потребностите на децата, за правилното им израстване и развитие се определят не от условията и комфорта на средата, а от емоционалните връзки, които създават със своите родители. За да съществуват тези връзки и двамата родители трябва да имат възможност да общуват с детето си самостоятелно и да предлагат свои стимули за общуване. Вещото лице посочва още, че възпрепятстващото поведението на майката, заради собствените й страхове и съмнения не би се отразило благоприятно на функционирането и развитието на детето В.Н. в дългосрочен аспект. По време 5 на психологичната оценка вещото лице сочи, че не са наблюдавани реакции които да оправдаят страховете на майката, тъй като детето не е било стресирано от присъствието на баща си, то е останало прегърнато с него и го целунало, когато бащата го е повикал. Сочи, че налаганите ограничения за времето на контактите на детето с бащата водят до взимане на еднолични решения на родителя, който отглежда детето, което го поставя в условия на риск и неравнопоставеност по отношение на родителската грижа. Имайки в предвид данните от психологичното наблюдение и оценка и данните по делото вещото лице е дало заключение, че детето В. Н. има позитивно отношение към баща си, но то не е на нивото на нормалпсихологичната емоционална връзка. Процеса на адаптация на детето В. Н. за изграждане на емоционално комфортна връзка с бащата зависи от добронамереността и на двамата родители. До момента детето е ограничавало общуването си със значими възрастни - само с майката и родителите на майката. Липсата на изградени емоционални поведенчески стереотипи за образа на бащата е значима и за да се преодолее тази липса, според вещото лице времето, когато се осъществяват срещите насаме с бащата би трябвало да се увеличава, като в началния етап на срещата майката присъства, но когато детето се заиграва, трябва да си тръгва.