Решение № 201 от 07.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. София , 05.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на единадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20201001002412 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“ ЕООД срещу решение № 4712 от 04.08.2020 г. по гр.д. № 17171/2018 г. на Софийския градски съд, І г.о., 22 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, иск с правно основание чл. 7 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД за сумата от 199 168,64 лева, ведно със законната лихва върху нея от 21.12.2018 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от удържана 20 %-на такса по чл. 35а., ал. 2 от ЗЕВИ в периода 1.01.2014 г. – 30.06.2014 г., настъпили вследствие нормата на на § 6, т. 2 и т. 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на РБ за 2014 г., с които се създават чл. 35а. ал.1, 2 и 3, чл. 35б. ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в. ал. 1, 2 и 3 и чл. 73 ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за възобновяемите енергийни източници, които са обявени за противоконституционни с Решение № 13 от 31.07.2014 г. по конституционно дело № 1/2014 г. КС.

1

В жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради неговата необоснованост. Жалбоподателят счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на Държавата на основание чл. 7 от КРБ, на плоскостта на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Изложено е, че отговорността на Държавата произтича от това, че на основание обявените за противоконституционни разпоредби на чл. 35а, ал.

1,2, и 3, чл. 35 б, ал. 1,2,3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, през периода от 01.01.2014 г. до 10.08.2014 г. от цената електрическата енергия, произведена от „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“ ЕООД , е удържана такса от 20 % в общ размер на 199 168,64 лв., която е внесена в държавния бюджет, чрез превеждането ѝ, на основание чл. 35б от ЗЕВИ от крайния снабдител „ЕОН България Продажби“АД по сметка на Комисията за енергийно и водно регулиране, от която сумата е прехвърлена в държавния бюджет, при спазване на указание ДДС № 12 от 4.12.2014 г. и № БНБ -136380 от 4.12.2014 г., издадено съвместно от Министерство на финансите и Българска народна банка. Поддържа се, че Народното събрание извършва самостоятелна преценка за необходимостта от уреждане на правните последици от обявените за противоконституционни норми, съобразно чл. 22, ал. 4 от ЗКС. Посочено е, че доколкото липсва законов механизъм законодателният орган да бъде задължен да възстанови вредите от прилагането на обявения за противоконституционен закон, единственият способ за това е ангажиране отговорността на държавата по общия исков ред.

Наведен е довод, че противоконституционността на разпоредбите на чл. 35а, ал. 1, 2, и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, подробно обоснована в мотивите на Решение № 13 от 31.07.2014 г. по конституционно дело № 1/2014 г. е съществувала както към момента на приемането им, така и през периода, когато същите са представлявали част от действащото право. Наведен е довод, че разбирането за липсата на противоправност и съответно на възможност за обезщетяване на вредите, претърпени в резултат на прилагането на противоконституционните разпоредби, през периода от приемането им до влизане в сила на решението на Конституционния съд, основано на действието на последното занапред, би обезсмислило възможността на засегнатите от тях субекти да получат защита на накърнените си права. Посочено е, че вредата под формата на пропусната 2 полза се изразява в пропуск на въззивника да реализира печалба от продажбата на произведената от него през процесния период електрическа енергия в пълен размер, и е съизмерима с удържаните от цената на изкупената електрическа енергия такси, възлизащи общо на 199 168,64 лв.

Въззивникът счита, че е налице причинна връзка както между понесените от него вреди и противоконституционните норми, въз основа на които са удържани таксите от цената на електрическата енергия през периода от 1.01.2014 г. до 30.06.2014 г., така и между тях и бездействието на Народното събрание да уреди последиците от тяхната противоконституционност, съобразно чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд. Моли съда, да отмени изцяло обжалваното решението и да постанови друго, с което да уважи иска като основателен. Претендира присъждане на разноските, направени пред двете инстанции.

Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.

В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Изложено е, че отношенията между Народното събрание и останалите гражданскоправни субекти, които възникват въз основа на осъществяваната от него публична нормотворческа дейност не са частни гражданскоправни или административноправни правоотношения, нито подлежат на съдебен контрол, като единственият орган, на който са делегирани правомощия да се произнася относно съответствието на актовете на Народното събрание с Конституцията и да ги обявява за противоконституционни е Конституционният съд.

Изложено е също, че действащото законодателство не предвижда възможност за ангажиране на отговорността на държавата за осъществяваната от Народното събрание, респ. от народните представители законодателна дейност както в изчерпателно изброените хипотези в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, така и въз основа на общия деликтен състав по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 7 от Конституцията.

Възразява срещу претенцията за присъждане на обезщетение в размер на събраните такси, т.к. противоречи на уреденото в нормата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, действие занапред на решението по чл. 149, ал.

1, т. 2 от Конституцията. Оспорено е твърдението на въззивника, че 3 разпоредбата на чл. 35а от ЗЕВИ, с която е установена процесната такса, е противоречала на Конституцията от момента на приемането ѝ, както и относно наличието на обективно противоправно поведение, изразяващо се в съвкупност от незаконни действия и бездействия на законодателния орган, по смисъла на чл. 7 от КРБ. Посочено е, че след като съгласно основния закон, нормативният акт се прилага през периода от влизането му в сила до обявяването му за противоконституционен, не може да се приеме, че същият е приет противоправно, а оттам- че с него е осъществено непозволено увреждане. Оспорена е противоправността на бездействието на законодателния орган да уреди правните последици от обявената противоконституционност на процесните норми, с довода че Конституцията не съдържа разпоредба, която да задължава Народното събрание да уреди в определен срок правните последици от обявената противоконституционност на закона с изричен нормативен акт. Поддържа се, че правните последици, произтичащи от решението на Конституционния съд от 31.07.2014 г. се свеждат до отпадане на задължението за заплащане на таксата по чл. 35а от ЗЕВИ от датата на влизането му в сила, което не създава празнота в нормативната уредба, предполагаща преуреждане на отношенията с допълнителен акт, по смисъла на чл. 22, ал. 4 от ЗКС. В подкрепа на горните доводи е цитирано Решение на Конституционния съд № 3/28.04.2020 г. по к.д.

№ 5/2019 г. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред въззивната инстанция.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“ ЕООД е собственик на Вятърна електроцентрала „***“, находяща се в с. ***, община 4

***, област Добрич и по силата на разрешение за ползване № СТ-051003/26.08.2009 г. има качеството на производител на електрическа енергия от възобновяем източник – вятър. С Договор № 101/31.08.2009 г. „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“ЕООД се е задължило да доставя и продава произведената активна електрическа енергия, отговаряща на показателите за качество, регламентирани в стандарт БДС EN 61400-21:2004, в съответствие с изискванията на действащото законодателство, а купувачът изкупува в сроковете и при условията, описани в договора по определена от ДКЕВР преференциална цена цялото количество произведена и доставена от производителя активна електрическа енергия от възобновяеми електрически източници, за което има издаден сертификат за произход. Като писмени доказателства по делото са представени следните фактури, издадени от „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“ ЕООД за заплащане на цената на продадената електрическа енергия през периода от м.01.2014 г. до м.06.2014 г., а именно:

0000000095/31.01.2014 г.; 0000000096/28.02.2014 г.; 0000000098/31.03.2014 г.;

0000000100/30.04.2014 г.; 0000000101/21.05.2014 г.; 0000000001/31.05.2014 г. и 0000000002/30.06.2014 г., както и протоколи на електроразпределителното предприятие, установяващи действително произведеното и отдадено количество електрическа енергия от ВтЕЦ *** – 2, собственост на „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“ ЕООД.

От изслушаното и прието по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза е установено, че от цената на електрическата енергия, произведена през периода м. 01.2014 г. - 30.06.2014 г. от „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“ ЕООД съгласно споменатите фактури, е удържана такса от 20 % по чл. 35а от ЗЕВИ върху приходите, в размер на 199 168,64 лева. На 15.04.2014г. „Енерго–Про Продажби“ЕАД е извършило плащане към ДКЕВР, включващо удържаните такси за първото тримесечие в общ размер на 111 060,22 лева. На 15. 07. 2014 г. „Енерго – Про Продажби“ ЕАД е извършило плащане към ДКЕВР, включващо удържаните такси за второто тримесечие в общ размер на 88 108,42 лева. На същите дати в КЕВР са получени плащанията.

При горните данни, настоящият въззивен състав намира следното :

5

С § 6, т. 2 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. в глава четвърта на Закона за енергията от възобновяеми източници е създаден нов раздел V с членове 35а 35в. В чл. 35а, ал. 1 е предвидено, че за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса, определена в ал. 2, в размер на 20 % от преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 без данъка върху добавената стойност, съобразно количеството на електрическата енергия, изкупена от обществения доставчик и от крайните снабдители по чл. 31, ал. 5.

Според ал. 3 на чл. 31, задължени за заплащане на таксата лица са производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.

Според чл. 35б, ал. 1 от ЗЕВИ, таксата по чл. 35а се удържа и внася от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител, като лицата, задължени да я удържат и внасят, подават тримесечна справка по образец, утвърден от КЕВР за дължимата такса за съответния период (ал. 2) в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася (ал. 3), а дължимата такса се внася в държавния бюджет в срока на подаване на справката по ал. 3.

С решение № 13 от 31 юли 2014 г. по конституционно дело № 1 от 2014 г. (обн. ДВ. бр. 65 от 6.08.2014 г.) са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ.