Определение № 6034 от 16.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6034 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20261100500391 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 437 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 120904/14.11.2025 г. на В. И. А. по изпълнително дело № 20258440403521 на ЧСИ С.Я.. Жалбоподателката сочи, че обжалва действия по принудително изпълнение, свързани със събиране на суми от банкова сметка в периода 01.10.2025 г. – 12.11.20205 г. без предварително изпратена покана за доброволно изпълнение. По този начин жалбоподателката била лишена от възможността да изпълни доброволно задължението. Наред с това липсвали протоколи и разпореждания за действията на съдебния изпълнител, сметка за дълга и за постъпилите суми, както и произнасяне по искане за разсрочено плащане на задължението. Прави искане за възстановяване на събраните суми поради несъразмерност на мерките.

В отговор на жалбата взискателят Н.Г.В. заявява становище за недопустимост, по същество – за неоснователност. Посочва, че суми не са разпределяни на взискателя преди срока за доброволно изпълнение, като твръденията за неполучаване на покана за доброволно изпълнение се определят като неверни.

В представени по делото мотиви ЧСИ Я. излага мотиви за неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител поддържа, че жалбата на длъжника е недопустима и неоснователна, защото оплакванията не попадат в изчерпателно изброените хипотези на чл. 435, ал. 2 ГПК и предприетият изпълнителен способ – запор на банкови сметки – е законосъобразен, включително когато запорът е наложен преди фактическото връчване на поканата за доброволно изпълнение, тъй като постъпилите суми са оставени неусвоени до връчването, за да не се накърни правото по чл. 428 ГПК.

Всички такси и разноски са правилно определени съобразно ТТРЗЧСИ и Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, че възражението срещу адвокатския хонорар е неоснователно, а доводите за липса на счетоводни документи и процесуални протоколи са голословни, защото наличните платежни документи се намират по делото и счетоводни документи се издават при разпределение на сумите. Според него не е налице и несъразмерност по чл. 442а ГПК, тъй като поради банковата тайна не може да се знае предварително размерът на авоарите, наложени са запори само по установените сметки с отчитане на правилата за несеквестируем минимум, а не са 1 представени доказателства, че постъпилите суми са несеквестируеми или със специално защитено предназначение.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20258440403251 по описа на ЧСИ С.Я. е образувано по молба вх. № 99085/16.09.2025 г. на Н.Г.В. против В. И. А.. Взискателят представя изпълнителен лист от 02.09.2025 г., издаден по гр. дело № 61408/2018 г. на СРС, 30 с-в, отразяващ осъждане на В. А. да заплати на Н.В. сумата от 2602,79 лева – разноски за водене на делото във всички инстанции.

С постановление от 16.09.2025 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело и е разпоредил налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД и „ОББ“ АД. Отразена е дължимост на такса за образуване на изпълнителното дело в размер на 108 лв., 4 лв. – такса БНБ и 480 лв. – адвокатско възнаграждение. Запорни съобщения са изпратени на 01.10.2025 г. с отразяване събирането на сумите да е при съобразяване на несеквестируемите доходи, помощи и обезщетения на длъжника.

Покана за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника на 01.10.2025 г.

На 12.11.2025 г. е съставен протокол за запознаване на длъжника с делото.

Частната жалба е недопустима.

Чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно определя кои действия на съдебния изпълнител могат да бъдат обжалвани от длъжника: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

Оплакванията, свързани с липса на покана за доброволно изпълнение, липса на протоколи и разпореждания, сметка за дълга и произнасяне по молба за разсрочване, не попадат в нито една от лимитативно изброените хипотези на чл. 435, ал. 2 ГПК и не подлежат на съдебен контрол по този ред. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, запорът и възбраната сами по себе си не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи единствено насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът твърди за несеквестируемо, каквото твърдение в конкретния случай не е наведено.

Искането на длъжника за разсрочено плащане на задължението представлява молба по вътрешната организация на изпълнителния процес и евентуалният отказ (или липса на произнасяне) по него не попада сред изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 2 ГПК действия на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол, поради което оплакванията в тази насока са процесуално недопустими.

Извън горното в жалба вх. № 120904/14.11.2025 г. на В. А. не се навеждат оплаквания в обхвата на ал. 2 на чл. 435, които да са предмет на съдебен контрол.

По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

2

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 120904/14.11.2025 г. на В. И. А. по изпълнително дело № 20258440403521 на ЧСИ С.Я..

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3