Решение № 3557 от 02.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3557 гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330108791 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 срещу Т. Г. Х., ЕГН **********, адрес гр. *****, ул. ****№ ***, ет.**, ап. ***, с която се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на общо 879,69 лв., включваща главница в размер на 792.07 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода ***** г. - ****** г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода ***** г. -***** г., в размер на 87.62 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на заявление по чл. 410 ГПК в съда / ***** г./ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****** г., по описа на Районен съд - гр. ****, ***** гр.с-в. Претендира и направени деловодни разноски по ч.гр.д. № ****** г., по описа на Районен съд - гр. ****, ***** гр.с-в и разноски, сторени в настоящето производство, включително и юрисконсулско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар на другата страна, в случай, че същият не е съобразен с разпоредбите на Наредба № ***** година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 36 от ЗА.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното 1 предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Посочва, че ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.****, ул. **** № ***, ет. ***, ап. ***, имал качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължали на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.

Поддържа, че за процесния период **** г. - **** г. била доставена до сградата от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение до процесния имот, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на обща стойност 879.69 лв., включваща главница в размер на 792.07 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода ***** г. -***** г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода ***** г. - ***** г., в размер на 87.62 лв.

Твърди, че обектът на потребление се намирал в сграда в режим на етажна собственост и топлинната енергия се разпределяла за имота по методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към НТ.

Посочва, че на **** г. ищецът е депозирал пред Районен съд - гр. *****заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № ***** г., по описа на Районен съд - гр.****,*****гр.с-в. Със заявлението, освен цитираните по- горе суми, претендирал ответникът да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от ***** г., както и сумата от 75 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 415 от ГПК, съдът указал на ищцовото дружество, че може да предяви настоящия иск за съществуване на вземането си, по реда на чл. 422 от ГПК.

Поради изложеното моли предявената искова претенция да бъде уважена.

Прави доказателствени искания и представя писмени доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от процесуалния представител на ответника. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е доказано, че ответникът е собственик на процесния имот. Счита, че претенцията на ищеца за заплащане на сума за предоставени услуги по доставка на топлинна енергия спрямо клиента му не била доказана. Исканията на ищеца били неоснователни, немотивирани и незаконосъобразни, тъй като по делото липсвали доказателства, обосноваващи ги.

Взема становище по приложените към исковата молба писмени доказателства и 2 направените доказателствени искания.

Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *** по описа за **** г. по описа на Районен съд *****, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ****** г. Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал.5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК на кредитора е указано да предяви иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, като в законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото не е налице пълен идентитет, но доколкото в исковата молба се твърди частично плащане от ответника след издаване заповедта за изпъление, то намира предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. *****, ул. „****“ № **, ет.**, ап**, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

3

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ, каквито доказателства са представени. В тази връзка следва да се посочи, че в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция, ответникът е погасил изцяло задълженията си за главница. Горното обстоятелство се установява и от изготвената съдебно-счетоводна експертиза /л.****/, която съдът кредитира, видно от която в счетоводството на ищцовото дружество на **** год. е постъпило плащане от ответника чрез Изипей в размер на 792.07 лева. От една страна, погашението главницата налага разбирането, че ответникът признава иска по основание и размер и от друга, води до необходимост от отхвърляне на исковата претенция за главница, но поради осъщественото пълно изпълнение в хода на процеса.

Относно иска за обезщетение за забава, доколкото ищецът е признал иска за главница, то се налага изводът и че претендираното акцесорно задължение също е основателно. Основателността и размерът на обезщетението за забава се установява и от изготвената съдебно счетоводна експретиза, видно от която за периода **** год. – **** год. ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 87.62 лева обещетение за забавено плащане на главницата.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора, доколкото от една страна е налице погашение на процесното задължение за главница след образуване на делото, а претенцията за обезщетение за забава съдът намери основателна, то разноски се следват на ищеца. В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 75 лева, заплатил е депозит за вещо лице в размер на 150 лева, както и разноски за особен представител в размер на 300 лева. Съдът, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото счита, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. В заповедното производството ищцовото дружество е направило разноски в размер на 75 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Т. Г. Х., ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 сума в размер на 792.07 лв – главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода*****г. - **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на заявление по чл. 410 ГПК в съда / **** г./ до окончателното й изплащане, за която сума е 4 издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***** г., по описа на Районен съд - гр. ****, **** гр.с-в., поради осъществено погашение на задължението от ответника след подаване на исковата молба.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. Г. Х., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 сума в размер на 87.62 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода ***** г. - 02.11.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г., по описа на Районен съд - гр. ****, **** гр.с-в.

ОСЪЖДА Т. Г. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 сумата от общо 700 лева, от които 625 лева разноски, сторени в настоящото производство и 75 лева разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д.

№ ***** г., по описа на Районен съд - гр. ****.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № ***** г. по описа на Районен съд Пловдив да се върне, предвид отпадане на необходимостта от същото, заедно с препис от решението с отбелязване на датата на влизане в сила.