Решение № 260025 от 15.03.2021, Софийски окръжен съд

Р

Е Ш Е

Н И Е град

София, 15.03.2021 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

С.

ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА

2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА при секретаря

Атанаска Динева, в присъствието на прокурора от СОП Златка Клюнкова, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 50 по описа за 2020 г. на С.

ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК и е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите В.И.Д. и П.М.П. срещу присъдата с номер 120, постановена на 27.09.2019 г. по НОХД № 217/2017 г. по описа Районен съд – С..

С атакуваната присъда подсъдимия В.И.Д. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, пр.

1, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 1 от НК, в това, че на 23.06.2016 г., около 20 часа, 55 мин. – 21часа, 30 мин., в землището на с. Л., обш. Д., обл. С. в района на стадиона на база „Липинци“, на около 180 м. югозападно от гранична пирамида 291 и на около 250 м. североизточно от гранична пирамида 293, като извършител в съучастие с П.М.П.

- помагач е направил опит да преведе през границата на страната от Р. Б. в Р. С. група от хора - тридесет лица, които не са български граждани, като е използвал моторно превозно средство - товарен автомобил „Пежо Боксер“ с peг. № ******** собственост на фирма „М.-КМ“ ЕООД, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за тази цел места, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини, намеса на граничните власти. На подсъдимия е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5

(пет) години и „глоба“ в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.

Постановено е подсъдимият В.И.Д. да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „в“ от ЗИНЗС.

Постановено е на основание чл. 68, ал. 1 от НК подсъдимият да изтърпи отложено наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 5972/2010 г. на СРС със срок от две години.

Подсъдимия

П.М.П. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 1 от НК, в това, че на 23.06.2016 г., около 20 часа, 55 мин. – 21часа, 30 мин., в землището на с. Л., обш. Д., обл. С. в района на стадиона на база „Липинци“, на около 180 м. югозападно от гранична пирамида 291 и на около 250 м. североизточно от гранична пирамида 293, в съучастие като помагач с В.И.Д. – извършител, е направил опит да преведе през границата на страната от Р. Б. в Р. С. група от хора - тридесет лица, които не са български граждани, като е използвал моторно превозно средство - товарен автомобил „Пежо Боксер“ с peг. № *************, собственост на фирма „М.-КМ“ ЕООД, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за тази цел места, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини, намеса на граничните власти.

На подсъдимия П. е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години и „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 4 (четири) години.

С присъдата превозното средство е отнето в полза на държавата, ведно с контактен ключ и дистанционно управление.

На двамата подсъдими са възложени осъществените разноски по делото, а веществените доказателства мобилни телефони и СИМ карти са върнати на собствениците им.

Постановената присъда е обжалвана в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК от защитника на подсъдимия В.И.Д., в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т.

3 и т. 4, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 1 от НК. Наведени са оплаквания, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Защитникът на подсъдимия Д. излага подробни аргументи в защита на тезата, че изготвените към присъдата мотиви не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Поддържа се, че обвинението спрямо подсъдимия Д. е недоказано, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, че той е извършил описаното в обвинителния акт престъпление.

Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се иска постановената присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да бъде намалено определеното наказание.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Д. – адв. Б. от САК, пледира за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения – липса на мотиви. Сочи се, че съдът е приел безкритично и изцяло описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, без да направи дължимия анализ и съпоставка на гласните доказателства – показанията на свидетелите и обясненията на двамата подсъдими. Сочи се, че участвалите в специализирана полицейска акция служители не са възприели нито едно от съществените за установяване на механизма на деянието елементи. Изтъква се, че към момента на извършване разпитите на свидетели с профил на нелегални мигранти подсъдимият вече е имал качеството на обвиняемо лице и е следвало да бъде уведомен и да присъства на разпитите. Твърди се, че подсъдимият е признат за виновен само и единствено въз основа на прочетените показания на свидетелите чужди – граждани; както и че видно от показанията на поемното лице при извършените разпознавания полицейският служител е посочвал изрично снимката, която да бъде показана от разпознаващия. Алтернативно в случай, че съдът намери допуснатите процесуални нарушения за несъществени се иска постановяване на оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Д., като се изтъкват аргументи за недоказаност на обвинението. В случай, че въззивният съд приеме обвинението за доказано, се иска намаляване на наказанието поради прекомерността му.

Подсъдимият

Д. в лична защита споделя изложението на защитника си, а в последната си дума пред съда моли да бъде оправдан.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал и защитникът на подсъдимия П.М.П., който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е депозирал жалба срещу него. В допълнение към въззивната жалба се излагат подробно доводи, аргументиращи тезата, че при постановяване на присъдата първоинстанционния съд е допуснал съществено процесуално нарушение съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, което е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. На следващо място се поддържа, че обвинението спрямо подсъдимия е недоказано, като се излага подробен доказателствен анализ. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно намаляване на определеното наказание, което според защитата е явно несправедливо.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия П. – адв. Г., поддържа въззивната жалба с изложените в нея аргументи. Поддържа се, че мотивите към присъдата се придържат изцяло към изложеното в обвинителния акт и подобен формален подход на практика води до пълна липса на мотиви. Сочи се, че в мотивите липсват посочени аргументи от съда във връзка с постановената конфискация на превозното средство, което е собственост на трето неангажирано по делото лице, като в тази й част присъдата се счита за неправилна. Липсата на произнасяне от съда по отношение наложената забрана за напускане пределите на страната се счита за особено съществен пропуск. Алтернативно в случай, че съдът намери допуснатите процесуални нарушения за несъществени се излагат доводи за липса на доказателства относно авторството на деянието и се твърди, че подсъдимият П. е спрян за проверка единствено защото е управлявал превозно средство с характеристиките на превозното средство, от което са забелязани да слизат лица с профил на мигранти.

Подсъдимият

П. в лична защита споделя изложението на защитника си, а в последната си дума пред съда моли да бъде оправдан.

Срещу жалбите не е постъпило писмено възражение в срока по чл. 322 от НПК.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СОП прокурор К. заема становище за неоснователност на въззивните жалби. Счита се, че доводите за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни, тъй като първоинстанционният съд е направил верен анализ на доказателствените източници, а изводите на съда за виновността на двамата подсъдими в извършване на престъпленията, за които е ангажирана наказателната им отговорност, са законосъобразни. Иска се потвърждаване на постановената присъда.

С. ОКРЪЖЕН

СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Срещу подсъдимия В.И.Д. с внесения за разглеждане в РС С. обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на 23.06.2016 г. около 20:55 часа - 21:30 часа в землището на с. Л., обш. Д., обл.С. в района на стадиона на база „Липинци", на около 180 м. югозападно от гранична пирамида 291 и на около 250 м. североизточно от гранична пирамида 293, като извършител в съучастие с П.М.П., ЕГН ********** - помагач е направил опит да преведе през границата на страната от Р Б. в Р С. група от хора - тридесет лица: 1. С. М. С. (Seradzh Mohamad Safi), роден на *** г. ЛНЧ **********;

2. Ф. С. (Fareba Sahar), роден на *** г.,

ЛНЧ **********; 3. С. Н. (Suma Nasrat), роден на *** г. ЛНЧ **********, ненавършило 16 годишна възраст; 4. С. Н. (Sadena Nasrat), родена на *** г. ЛНЧ **********, ненавършила 16 годишна възраст; 5. Ф. Н. (Fahim Nasrat), роден на *** г. ЛНЧ **********; 6. А. В. С. (Abdul Vahed Saradzhudin), роден на 10,06,1990 г. ЛНЧ **********;

7. М. В. (Mir Vahid), роден на

17.05,1997 г ЛНЧ **********; 8. М. Н. (Muzamel Nasrat), роден на *** г. ЛНЧ **********; 9. М.

М. Н. (Mohamad Mudaser Nasrat), роден на *** г., ЛНЧ **********- ненавършил 16 годишна възраст; 10. М. Я. Н. (Mohamad Yaser Nasrat), роден на *** г. ЛНЧ **********, ненавършил 16 годишна възраст; 11, Х. Ю. (Hamad Yusufzay), роден на *** г. ЛНЧ **********, ненавършил 16 годишна възраст; 12. Р. С. (Rahmanudin Saradzhudin), роден на *** г. ЛНЧ **********, ненавършил 16 годишна възраст; 13. У. У. (Ulasdin Uriyahel), роден на *** г. ЛНЧ **********; 14. А. Ш. (Afak Shinuaray), роден на 07.02,1997 г. ЛНЧ **********; 15, М. М. Т. (Mohamad Masum Tarahel), роден на *** г. ЛНЧ **********; 16. Б. К. (Babar Karuhel), роден на *** г. ЛНЧ **********; 17. Е.. У. (Ekramullah Uriyahel), роден на *** г., ЛНЧ **********;

18. Е. Г. (Emranhan Godzhar), роден на *** г. ЛНЧ: **********; 19.М. И. Т. (Muhtar Ikbal Talib), роден на *** г. ЛНЧ **********; 20. Б. Х. (Bilal Han), роден на *** г. ЛНЧ **********; 21.Д. У. (Dinargul Oriaqhel), роден на *** г. ЛНЧ **********; 22.У. У. (Uahedullah Uriyahel), роден на *** г. ЛНЧ **********, ненавършил 16 годишна възраст; 23. И. А. (Imran Ahmad), роден на *** г. ЛНЧ: **********; 24. Д. К. (Dzhaved Khan) роден на *** ЛНЧ **********; 25. М. А. (Muhammad Adnan), роден на *** г. ЛНЧ **********; 26. Е. З. (Ebrohim Zazay), роден на *** г. ЛНЧ **********; 27. С.

Т. (Sadamhoseyn Tarahel), роден на *** г. ЛНЧ **********, ненавършил 16 годишна възраст; 28. Е. Л. (Ebadulrahman Lalmohamad), роден на *** г.; 29. А. Х. М. (Ayob

Khan Mohamad), роден на *** г.- ненавършил 16 годишна възраст; 30. Ш. М. М. (Shah Mohamad Mohamad), роден на *** г., които не са български граждани, като е използвал моторно превозно средство - товарен автомобил „Пежо Боксер" с per. № *********, собственост на фирма „М.-КМ" ЕООД с Булстат *********, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за тази цел места, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини, намеса на граничните власти - престъпление по чл. 280 ал. 2 т. 1, т. 3 и т. 4 пр. 1, вр. ал.1 пр. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 във вр. чл. 18 ал.1 пр.1 от НК.