Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5310 от 20.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2855/2023
Вид
Решение № 5310
Подписан
20.10.2023
Състав
Теменужка Симеонова, Хрипсиме Мъгърдичян, Яна Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1, изр. I · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал.1, т.1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 59, ал.1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 86 · Закон за собствеността
  • чл.92 · Закон за собствеността
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §1в, ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5310 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231100502855 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.09.2021 г. по гр.д. № 36513/19 г., СРС, І ГО, 29 с-в е отхвърлил като неоснователен предявеният от Л. И. К., ЕГН ********** с адрес гр.София, ж.к.“*******“ ******* и В. И. И., ЕГН ********** с адрес гр.София, ул.“*******, ет.3, и двете със съдебен адрес гр.София, ул.“******* срещу Столична община ЕИК *******, представлявана от кмета Й.Ф., с адрес гр.София, ул.“*******“ № 33 иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици въз основа на наследство и давностно владение на недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на ИД на АГКК, с административен адрес с.Панчарево, м.“Градище“, с площ 456 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, ***.

Осъдил е на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК Л. И. К. ЕГН ********** и В.

И. И. ЕГН ********** да заплатят на Столична община ЕИК ******* сумата от 100 лв. разноски по делото.

С решение от 19.12.2022 г. по гр.д. № 36513/19 г., постановено по реда 1 на чл.250 ГПК, СРС, І ГО, 29 с-в е допълнил решение №20181009/03.09.2021 г. по гр.д.№36513/2019 г. по описа на СРС, 29 състав, като е отхвърлил като неоснователен предявения от Л. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.“*******“ ******* и В. И. И., ЕГН ********** с адрес гр.София, ул.“*******“ №*******, и двете със съдебен адрес гр.София, ул.“******* срещу Столична община, ЕИК *******, представлявана от кмета Й.Ф., с адрес гр.София, ул.“*******“ № 33 иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици въз основа на наследство и давностно владение на двуетажна вилна сграда с идентификатор ***, с площ 48 кв.м., разгъната застроена площ от 176 кв.м., находяща се в недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед № РД-18- 24/02.03.2012 г. на ИД на АГКК, с административен адрес с.Панчарево, м.“Градище“, с площ 456 кв.м.

Решенията са обжалвани с две въззивни жалби, съответно с въззивна жалба вх. № 25149993/11.10.2021 г. и с въззивна жалба вх. № 25001102/11.01.2023 г. от Л. И. К., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.София, ж.к.“*******“ ******* и В. И. И., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.София, ул.“*******, ет.3, чрез пълномощника адвокат В. М.-Т. от САК, АД „Д., А. и С.“, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, АД „Д., А. и С.“, адв. В.М. и адв. Г.С. с мотиви, изложени в тях и приповтарящи се в някои части. Твърди се, че върху процесния поземлен имот, фактическата власт е установена от наследодателя на въззивниците/ищци И.Я., респ. от построяването на вилната сграда през 1984 г. до настоящия момент, като същите се владеят непрекъснато и необезпокоявано от наследодателя на ищците, а след неговата смърт на 15.07.2006 г. -от тях, с ясното съзнание, че ги владеят за себе си повече от четиридесет години. Упражняваната от тях фактическа власт върху имота не е била прекъсвана от установяването й през 1979 г. и до днес и/или оспорвана от ответника. Считат, че обстоятелството, че със Заповед № РД-46-326 от 13.09.2000 г. на Кмета на район Панчарево на И.Я. е отказано придобиването на собствеността върху имот пл. № 2059, к.л.

Г-10-4-г,. м. Градище, с. Панчарево при условията на пар.4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, не опровергава факта, че фактическата власт върху същия не е била прекъсвана до днес. Не считат за правилно приетото от съда, че наследодателят на ищците бил държател, а не владелец на имота и такъв е 2 останал до своята смърт. Наследодателят на ищците е демонстрирал пред Столична община намерението си за своене, като е декларирал имота на 08.06.1998 г./удостоверение за деклариране на данни изх. № 595/02.11.2011 г. на Дирещия ПАМДТ Панчарево, представен с отговора на исковата молба, плащал е данъците му, прокарал е електричество и вода, поискал е извършването на обстоятелствена проверка за придобиване на същия по давност, все действия, които демонстрират своене. Не са съгласни и с изводите на съда, че декларирането на имота и плащането на данъците за него не били действия, с които се отрича чуждата собственост и се демонстрира поведение на упражнена фактическа власт на имота за себе си. Въззивниците/ищци са оспорили Заповед № РД-46-326/13.09.2000 г. на Кмета на Район „Панчарево“ относно удостовереното в нея, че не са налице условията на §4а, ал.1 по смисъла на §1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ, както и протокол № 33/14.10.1999 г. относно удостовереното в този документ, че сградата не отговаря на техническите изисквания на § 1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ и приемат оспорването за успешно доказано от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза/СТЕ/, според която изградената в имота сграда представлява самостоятелен обект и отговаря на техническите изисквания за постройка.

Същата не попада в обхвата на изброените в Параграф 1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ строежи, които не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ. Следователно, по пътя на косвения /инцидентния/ съдебен контрол за законосъобразност на индивидуалните административни актове, съдът е следвало да приеме, че отказът на Кмета на Район „Панчарево“, обективиран в Заповед № РД-46326/13.09.2000 г. е незаконосъобразен, тъй като са били налице всички предпоставки на закона за трансформиране на предоставеното право на ползване в право на собственост. По делото е установено, че процесният имот не попада в зона, подлежаща на реституция, към него не е имало предявени реституционни претенции по ЗСПЗЗ. Според СТЕ, имотът, предмет на делото, е останал извън обхвата на комбинирания план на зоната по §4 м. вилна зона Градище, изготвен от фирма ЕТ Т. К. за нуждите на възстановяване на земите по ЗСПЗЗ. Имотът е извън обхвата на комбинирания план на местността и няма данни за бивши собственици. По кадастралния план, изработен около 1980 г. и поддържан през годините, имотът попада в картен лист Г-10-4-Г и е с площ от 430 кв. метра. В разписния лист към този план като ползвател на имота е записан И.Ф.Я.. От удостоверение изх. № ВС-01- 1388/23.08.2011 г.

3 на ОСЗ-Панчарево се установява, че за ПИ № 2059 от кадастрален лист Г- 104-Г, няма данни за реституционни претенции от трети лица. Въз основа на установените факти по делото, необосновано СРС е приел, че СО е придобила право на собственост на върху процесния имот на основание закона - чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което било пречка за придобиване по давност от ищците и техния праводател предвид въведения чрез закон мораториум.

Процесният имот не е станал общинска собственост, тъй като няма данни върху същия да е било установено кооперативно земеползване, да е бил обобществяван или отнеман, няма данни за бивши собственици, поради което същият не се е включил в обхвата на реституционния закон. След като не се установяват законови предпоставки СО да е станала собственик на процесния имот, съставеният акт за частна общинска собственост/АЧОС/ е издаден без правно основание и следва да бъде отменен. В АЧОС № 4004 от 11.02.2013 г., посоченото правно основание е чл. 2, ал.1, т.1 от Закона за общинската собственост и чл. 59, ал.1 от ЗОС - общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон. При влизане в сила на кадастрална карта за имотите- общинска собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за общинска собственост. В акта за общинска собственост не е посочен номер на предходно съставен акт, защото такъв не е бил състовян поради отсъствие на правно основание за това. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени от закона, и като такъв има обвързваща за съда доказателствена сила относно изложеното в него, т.е. има качеството на официален свидетелстващ документ.

Същевременно, без да има правопораждащо действие, той единствено констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Затова, при спор за собственост, оспореният АЧОС не е годно доказателство за установяване правото на собственост и легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което е издаден, т.е. общината следва да установи в процеса, че са настъпили конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, но СО не сторила това. От писмените доказателства по делото се установи, че няма данни процесният 4 имот да е бил включван в ТКЗС, по отношение на него да са подавани заявления за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, да са провеждани реституционни процедури и процедура по чл. 19 ЗСПЗЗ. Следователно имотът не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и не е влязъл във фонд "резултативен" по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което не е осъществено приетото от СРС основание за придобиване на право на собственост по чл.

25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Построената от наследодателя на ищците сграда отговаря на изискванията за постройка, отразено в тълкувателната норма на пар.1 в, ал.3 от ДР ППЗСПЗЗ, поради което се счита, че няма пречки ищците да придобият собствеността върху нея на оригинерно основание-давностно владение.

Относно собствеността върху изградената в имота двуетажна вилна сграда, за да отхвърли иска, съдът е приел, че по делото ищците не са доказали да са станали собственици на недвижим имот с идентификатор *** на твърдяното оригинерно придобивно основание давностно владение. Според съда, трайна била съдебната практика, че постройка, изградена без надлежно учредено право на строеж, става собственост по силата на приращението /чл.92 от ЗС/ на собствениците на земята. Ползвателят на имота в терен по §4 ЗСПЗЗ, респ. неговите правоприемници в нито един момент към приключване на съдебното дирене в настоящото производство не били придобили вещното право на собственост по отношение терена и неговите подобрения. Съдът е приел и неприложимост на решение № 3 по к. д.№ 16/2021 г., доколкото в същото било прието, че с обявяването на разпоредбата § 1, ал.1 от ЗДЗС за противоконституционна, не се засягал нейният досегашен ефект. Счита се, че тези изводи се явяват необосновани. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че през 1984 г. И.Ф.Я. е изградил върху имота в Панчарево монолитна постройка - вилна сграда, със застроена площ от 48 кв. метра, за която през 1998 г. е одобрен архитектурен проект - заснемане за узаконяване. Според проекта, сградата се състои от: две стаи и кухненски бокс на кота 0,00 м; две стаи и антре на кота + 2,40 м.; мазе на кота - 2,20 м.; таван на кота + 4,90 м.

Разгъната застроена площ на вилната сграда от 176 кв. метра. Имотът е заснет през 1994 г. и нанесен в кадастрален лист № Г-10-4-Г по неодобрения кадастрален план на с. Панчарево, м. Градище, като в разписната книга е записан на И.Ф.Я., видно от скица копие от неодобрен кадастрален план на с.

5

Панчарево, местност Градище от 18.03.1994 г. Имотът и вилната сграда са декларирани от И.Ф.Я. през 1991 г., от когато за същия се плащат дължимите данъци, надлежно установено от писмо от 09.09.2020 г. на СО, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „Панчарево“. От СТЕ се установява, че изградената в имота сграда представлява самостоятелен обект и отговаря на техническите изисквания за постройка. Същата не попада в обхвата на изброените в Параграф 1В, ал.3 от ППЗСПЗЗ строежи, които не са сгради по смисъла на § 4а от ЗСПЗЗ. Следователно построената от наследодателя на ищците сграда отговаря на изискванията за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал.3 от ДР ППЗСПЗЗ, поради което няма пречка ищците да придобият собствеността върху същата на оригинерно основание-давностно владение. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че от 1979 г. до своята смърт на 15.07.2006 г., И.Ф.Я. е осъществявал фактическа власт върху поземления имот в Панчарево, местността „Градище“, върху който е изградил и вилна сграда. След смъртта на И.Ф.Я. през 2006 г. фактическата власт върху поземления имот и изградената върху него вилна сграда е продължила и продължава и до днес, и се осъществява от наследниците му-ищците в настоящото производство. До настоящия момент ищците владеят имота необезпокоявано и непрекъснато и плащат дължимите за него местни данъци и такси, ток и вода за същия. За район „Панчарево“ има влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД 18-24/02.03.2012 г. на ИД на АГКК и за гореописания поземлен имот е отреден идентификатор *** 0 5 9 с площ 456 кв., а изградената двуетажна вилна сграда е с идентификатор *** и площ от 45 кв. метра. Ето защо се приема за доказано, че установяването на фактическа власт върху поземления имот през 1979 г. от И.Я., респективно от построяването на вилната сграда през 1984 г. до настоящия момент, същите се владеят непрекъснато и необезпокоявано от наследодателя на ищците, а след неговата смърт, от тях, с ясното съзнание, че ги владеят за себе си повече от четиридесет години. Изрично се позовават на решение № 627 от 05.10.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1623/2009 г., I г.о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК, в което е прието, че ... “Когато ползвателите не могат да се ползват от разпоредбите на §4а и 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ, те могат да се позоват на придобивна давност. ..Когато изискванията на § 4а и §4 б ПЗР на ЗСПЗЗ за преобразуване правото на ползуване в право на собственост не са налице, 6 ползвателят не е добросъвестен и за да придобие имота по давност е необходимо да го е владял необезпокоявано в продължение на 10 години.