Решение № 380 от 29.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава Алексиева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора В. Т. В. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100601916 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 30.11.2022г., постановена по НОХД № 15512/2021г., СРС, НО, 6-ти състав, е признал подсъдимия Ю. В. Р. за невиновен в това, че за периода от 01.04.2017г. до 31.12.2019г. включително, в гр.София, след като бил осъден с протоколно Определение от 17.02.2010г. по гр.дело № 1603/2009 г. на PC - гр.Търговище, влязло в сила на 17.02.2010г., с което било постигнато споразумение между него и К.И.К. - родители на Р.Ю. В., да изплаща месечна издръжка на малолетната си дъщеря Р.Ю. В., с ЕГН **********, чрез нейния законен представител К.И.К., в размер на 100 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: една непълна месечна вноска в размер на 20 лева за м.февруари 2019г. и 5 пълни месечни вноски по 100 лева за месеците април, юни, юли, септември и ноември 2019г., като размерът на общо дължимата сума за издръжка възлиза на 520 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение.

1

Срещу тази присъда е подаден протест и допълнение към него от прокурор при СРП, с които се иска отмяна на атакуваната присъдата като неправилна и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Посочва се в допълнението към протеста, че районният съд е постановил присъдата си при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не били установени причините, поради които подсъдимият не е изплащал издръжка в определени месеци, а съдът произволно бил направил извод, че липсва умисъл за неплащането на съответните дължими суми. По всички тези съображения се иска отмяната на акта на районната инстанция и осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

В разпоредително заседание на 04.04.2023г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП поддържа протеста и допълнението изложено към него, като изтъква изложените доводи за неправилността на протестираната първоинстанционна присъда. Моли съда да отмени атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна и да се постанови нова осъдителна такава, с която да се признае подсъдимия Ю. Р. за виновен в извършеното от него престъпление.

Упълномощеният защитник на подс. Р.- адв. И. прави искане протеста да бъде оставен без уважение, тъй като същият се явява несъответен по съображенията, които са изложени него. Посочва, че от събраните по делото доказателства ясно и категорично се установява, че подсъдимият е изпълнил своите задължения за изплащане на издръжката на своето малолетно дете.

Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Ю. Р., редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в предоставеното му право на последна дума от съда, прави искане да се потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, оспорения съдебен акт, изложеното във въззивният протест и 2 допълнението към него, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

За да постанови обжалваната присъда СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл.283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на съдебното и досъдебното производство писмени доказателствени средства. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е съобразил събраните на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на способи на доказване – експертизи, а именно : гласни доказателства - показанията на свидетелката К.И.К. /л.34 от съдебното производство/, обясненията на подсъдимия Р., писмени доказателства и доказателствени средства: протокол от съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 17.02.2010г. по гр.д.№ 1603/2009г. по описа на PC-Търговище, платежни документи, съдебно-оценителни експертизи /л.328л.331 от досъдебното производство и назначена в хода на съдебното следствие/, справка за съдимост както и всички останали приети и приложени по делото писмени доказателства.

При формиране на изводите си относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, СРС е кредитирал показанията на св. К.К., като е преценил, че същите са единни, последователни, убедителни и правдиви. Останалите, събрани по делото писмени доказателствени средство, съдът е кредитирал, като е приел, че кореспондират по небудещ съмнение начин с гласните доказателствени средства. Съдебният състав, постановил атакуваният съдебен акт, е ползвал при формиране на изводите си по фактите заключението на назначената и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, като е преценил, че е изготвена добросъвестно и компетентно, и не е оспорена от 3 страните.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият Ю. В. Р. е роден на 16.04.1974г. в гр.Омуртаг, живущ в гр.Търговище, ул.****, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, не работи, осъждан, с ЕГН **********.

От съвместното съжителство между подсъдимия Р. и свидетелката К.И.К. през 2009г. било родено детето Р.Ю. В., с ЕГН **********. Съгласно съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 17.02.20Юг. по гр.д.№ 1603/2009г. по описа на PC-Търговище, влязло в законна сила на 17.02.2010г., подсъдимият Р. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100лв. на дъщеря си Р.Ю. В. чрез нейната майка и законна представителка К.И.К.. Подсъдимият закъснявал с плащането на издръжката, поради което свидетелката К. депозирала няколко жалби до Софийска районна прокуратура, по които били образувани и проведени досъдебни производства, по които подсъдимият Ю. В. Р. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.183, ал.1 НК /ДП № 807/2017г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№ 49740/2016г. по описа на Софийска районна прокуратура и ДП № 1148/2019г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр.№ 6868/2019г. по описа на Софийска районна прокуратура/. Били образувани и изпълнителни дела срещу подсъдимия Р. предвид задълженията му по постигнатата съдебна спогодба за месечната издръжка на детето - изпълнително дело № 120/2019г. на Държавен съдебен изпълнител при PC-Омуртаг /изпълнително дело № 78/2011г. при РС-Търговище/.

Тъй като отношенията между родителите на детето рязко се влошили подсъдимият бил принуден да изплаща месечната издръжка на детето както с периодични вноски по банковата сметка с титуляр майката на детето, открита в „Уникредит Булбанк” АД /в периода 09.04.2010г.11.03.2014г. и 24.10.2018г.-09.02.2021г./, така и с парични преводи чрез „Еконт” /в периода 05.04.2014г.-24.07.2018г./.

За периода 04.03.2010г. - 31.12.2019г. дължимата издръжка за Р.Ю.

В. била в размер на 11800 лв.

За периода от настъпване на падежа на първото плащане /м.април 2010г./ до 09.02.2021г. подсъдимият Р. изплатил сума в размер на 13 473,92 4 лв., а за процесния период - в размер на 10 600 лв.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, на 07.01.2019г. подсъдимият Р. е превел сумата от 250,00 лв., а на 13.03.2019г. сумата от 150 лв. Обвинението за неплащане на инкриминираната непълна месечна вноска за м.февруари 2019г. съдът намира за недоказано.

На 13.03.2019г. подсъдимият превежда по банковата сметка на свидетелката К. сумата от 150,00 лв., а на 22.05.2019г. - отново сума в размер на 150,00 лв., поради което не е налице неиздължена месечна издръжка за м.април 2019г.

Подсъдимият превежда сума в размер на 180,00 лв. на 12.08.2019г. и поради липса на парични преводи през м.юни и м.юли 2019г. сумата следва да се отнесе за инкриминираните месеци юни и юли 2019г.

През периода м.септември - м.ноември 2019г. липсват постъпления, предназначени за изплащане на месечната издръжка на детето, но на 10.12.2019г. и на 28.01.2020г. подсъдимият прави две вноски по банковата сметка на свидетелката, всяка в размер на 150 лв., които вноски логично следва да бъдат отнесени за дължимата, но неплатена в срок издръжка за м.септември и м.ноември 2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си, подсъдимият Р. не е осъществил всички признаци от състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК, по съображения, че не е действал с изискуемата форма на вина- пряк умисъл. Приел е, че неплащането на дължимата издръжка е покрито от внесените преди и след период суми „в повече“.

Ето защо е признал подс. Р. за невиновен в това, че за периода от 01.04.2017г. до 31.12.2019г. включително, в гр.София, след като бил осъден с протоколно Определение от 17.02.2010г. по гр.дело № 1603/2009 г. на PC гр.Търговище, влязло в сила на 17.02.2010г., с което било постигнато споразумение между него и К.И.К. - родители на Р.Ю. В., да изплаща месечна издръжка на малолетната си дъщеря Р.Ю. В., с ЕГН **********, чрез нейния законен представител К.И.К., в размер на 100 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: една непълна месечна вноска в размер на 20 лева за м.февруари 2019г. и 5 пълни 5 месечни вноски по 100 лева за месеците април, юни, юли, септември и ноември 2019г., като размерът на общо дължимата сума за издръжка възлиза на 520 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение.

Настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, споделя изцяло както фактическите констатации, така и правните изводи на първоинстанционния съд.

Фактическите констатации на първия съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.

Събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, и способи на доказване- експертизи, позволяват на инстанциите по същество да формират категорични изводи по фактите. Доказателствата и доказателствените средства са обсъдени детайлно и задълбочено от съдът, постановил атакувания съдебен акт, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като съдът е изложил съображения в мотивите си относно кредитируемостта на същите. Настоящата инстанция няма основание да ревизира изводите на СРС относно анализа на доказателствените източници, като намира, че същият не страда от твърдените в протеста пороци. Не са допуснати нарушения в процеса при формиране на вътрешното убеждение на решаващия първоинстанционен съд.