Решение № 80 от 19.03.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. С., 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20262200500087 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от гл.юрисконсулт Т., в качеството и на процесуален представител на АПИ – Областно пътно управление – С., със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „ Х.Д.“, № 41 против решение № 899/23.10.2025г. по гр.д. № 1693/2024г. на РС – С., с което по предявените осъдителни искове с правно основание чл.61 от Закона за държавния служител и чл. 86 от ЗЗД жалбоподателят е бил осъден да заплати на Б. С. С. с ЕГН********** от гр.С., кв.“Д.Г.“ 39-Б-12: обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.61 ЗДСл за периода от 24.10.2022г. до 21.06.2023г. за 21 /двадесет и един/ дни в размер на 1 058,03 лева /хиляда петдесет и осем лева и три стотинки/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.04.2024г. до окончателното изплащане;

-мораторна лихва в размер на 13,13 лева /тринадесет лева и тринадесет стотинки/„-сумата 1510 /хиляда петстотин и десет/ 1 лева, представляваща разноски по делото;

С обжалваното решение жалбоподателят е бил осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд С. държавна такса в размер на 100.00 лева и разноски за вещо лице в размер на 400 .00 лева.

Решението е обжалвано като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. В жалбата се уточнява, че страната не е съгласна с изводите на съда, че на въззиваемата са и се полагали 8 дни отпуск по чл.50, ал.1 и 2 от ЗДСл. Такъв отпуск се полагал при осъществени задължения извън установеното работно време. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗДСл в правомощията на органа по назначаване било да определи реда за изпълнение на задълженията извън работно време и дължимото обезщетение. В случая такъв ред не бил установен, поради което дължимото обезщетение за неползван отпуск следвало да се определи въз основа на годишния отпуск без да се вземе предвид допълнителния отпуск за извънреден труд. Предвид изложените съображения, страната счита, че на въззиваемата С. за периода 24.10.2022г. – 21.06.2023г. и се следва обезщетение за 13 дни, а не за 21 дни, както е приел съдът. Съдът неправилно се бил доверил изцяло на заключението на ВЛ, а следвало да изясни случая конкретно и точно.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която на възизваемата С. е присъдено обезщетение за неползван годишен отпуск за над 8 дни.

Страната не е направила доказателствени или процесуални искания.

Няма претенции за разноски във въззивното производство.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Д.И., пълномощник на Б. С. С., ЕГН ********** от гр.С., кв. „Д.Г.“, № 39 – Б - 12, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната посочва, че заповедта, с която първоначално е било прекратено служебното правоотношение на въззиваемата е било отменено с решение на Адм.съд, впоследствие неговото решение е било потвърдено от ВАС. Като възстановен 2 държавен служител по силата на съдебен акт, въззиваемата имала право да получи всички обезщетения – за платен годишен отпуск и за допълнителен платен годишен отпуск. Допълнителният платен годишен отпуск се придобивал и ползвал наред с основния платен годишен отпуск. Правилно съдът се бил съобразил с представеното по делото заключение на ВЛ, което не било оспорено от въззивника. Правилно той се бил съобразил и с практиката на СЕС.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

В с.з. въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява.

Процесуален представител на страната – А.П. в писмено становище отправено до съда моли въззивната жалба да бъде уважена като предявеният от ищцата иск за обезщетение в размер на 1058.03лв. бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се явява лично и с представител по пълномощие адв.Д.И., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред РС – С. е бил предявен иск за присъждане на обезщетение за неползван от ищцата годишен отпуск – редовен и за положен извънреден труд. Жалбоподателят излага становище, че на ищцата не е бил определен 3 отпуск за положен извънреден труд по реда на чл.50, ал.3 от ЗДСл, поради което такъв не и се следва и присъденото обезщетение следвало да е в по – малък размер. Това възражение е неоснователно. Освен, че е направено едва във въззивната фаза на производството, то противоречи и на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е предоставил на ищцата удостоверение изх.№ 66 – Сл – 18/04.01.2022г., от което е видно, че на същата работодателят е бил определил за 2022г. редовен отпуск по чл.56 от ЗДСл в размер на 20дни, допълнителен отпуск по чл. 50 ал.1 и 2 от ЗДСл в размер на 11 дни и отпуск по 63а от ЗДСл в размер на 3 дни. Тези данни, изходящи от жалбоподателя и други обстоятелства свързани със служебното правоотношение (ползван отпуск и т.н.) са били предоставени на ВЛ, което въз основа на тях е изготвило възложената му ССчЕ. Заключението на ВЛ е било прието по делото без никакви забележки отправени от жалбоподателя и е послужило на първоинстанционния съд за основа на постановеното от него решение.

При анализ на всички данни по делото, съдът намира че по делото по безспорен начин са установени дните отпуск, които е ползвал по служебното си правоотношение ищецът, дните които реално е използвал през процесния период и дните, за които му се следва обезщетение (както и неговия размер), поради прекратяване на служебното правоотношение. Дължимото обезщетение е в размер на 1 058,03 лева за неползван платен годишен отпуск по чл.61 ЗДСл за периода от 24.10.2022г. до 21.06.2023г. за 21 дни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.04.2024г. до окончателното изплащане.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По правилата на процеса на въззиваемата страна се следват разноски за въззивната фаза на производството, които са доказани в размер на 210.00 евро, заплатено адвокатско възнаграждение.

По тези съображения, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 899/23.10.2025г. по гр.д. № 1693/2024г. на С.ския районен съд.

ОСЪЖДА АПИ – Областно пътно управление – С., със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „ Х.Д.“, № 41 да заплати на Б. С. С. с ЕГН********** от гр.С., кв.“Д.Г.“ 39-Б-12 деловодни разноски за въззивната фаза на производството в размер на 210.00 евро, заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5