Решение № 470 от 23.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100513466 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 15160/18.09.2023г. по гр.д. № 69923 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 140-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 287353/22.12.2022г. по регистъра на СРС на В. К. Г., ЕГН ********** срещу „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че В. К. Г., ЕГН ********** не дължи на „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* вземания в общ размер от 2513,19лв., принудително събирани по изпълнително дело № 20138380407116 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, от които 1500лв. главница по договор за кредит овърдрафт от 24.04.2008г-., ведно с лихва за забава върху главницата от 20.08.2013г. до изплащането й; 326,17лв. договорна лихва за периода от 28.05.2010г. до 18.08.2013г; 394,67лв. наказателна лихва за периода от 28.10.2010г. до 18.08.2013г.; 292,35лв. съдебни разноски, за които суми е издадена на 16.09.2013г.заповед за изпълнение и изпълнителен лист по заповедно дело № 35200/2013г. по описа на СРС поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията по давност, като В. К. Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* на 1 основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 24лв. представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 280763/10.10.2023г.. по регистъра на СРС от ищеца В. К. Г., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е , че давността не се прекъсва с молби за проучване на имущество Последното валидно действие било от 23.10.2013г. за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение..

Пет години след това не били извършвани действия по принудително изпълнение и така задълженията били погасени по давност. Подадените от взискателя през годините молби били бланкови, съдебният изпълнител не предприел действия по тях. Така тези молби не били от естество да прекъснат погасителната давност. Следвало да се вземат предвид фактите, настъпили към устните състезания. Претендирала е разноски.

Въззиваемият- „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* е оспорило жалбата. Посочило е, че решението е правилно. Перемпцията била без правно значение на давността. Предприемал действия за прекъсване на давността регулярно. До 26.06.2015г. погасителната давност била спряна. Искал извършване на изпълнителни действия през 2013г., , на 22.06.2016г., на 12.02.2018г., 11.07.2019г. и на 04.08.2021г

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

287353/22.12.2022г. по регистъра на СРС на В. К. Г., ЕГН ********** срещу „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* с която е поискала от съда на основание чл. 439 от ГПК да признае за установено, че В. К. Г., ЕГН ********** не дължи на „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* вземания в общ размер от 2513,19лв., принудително събирани по изпълнително дело № 20138380407116 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, от които 1500лв. главница по договор за кредит овърдрафт от 24.04.2008г-., ведно с лихва за забава върху главницата от 20.08.2013г. до изплащането й; 326,17лв. договорна лихва за периода от 2888.05.2010г. до 18.08.2013г; 394,67лв. наказателна лихва за периода от 28.10.2010г. до 18.08.2013г.; 292,35лв. съдебни разноски, за които 2 суми е издадена на 16.09.2013г.заповед за изпълнение и изпълнителен лист по заповедно дело № 35200/2013г. по описа на СРС поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията по давност.Последното валидно изпълнително действие било от 23.10.2013г. Претендирала е разноски.

Ответникът „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* в предоставения му срок за отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения, че заповедта за изпълнение била влязла в сила, искал изпълнителни действия регулярно- на на 11.10.2017г., на 12.02.2018г, на 11.07.2019г. и на 04.08.2021г. До 26.06.2015г.. давността била спряна. Претендирало е разноски.

Приети са неоспорени от страните заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20138380407116 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ , съгласно които изпълнителното дело е образувано по молба от 22.10.2013г на Обединена българска банка”АД срещу В. К. Г. М.А.Г. за събиране на сумите по изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадени на 16.09.2013г. по заповедно дело № 35200/2013г. на СРС : 1500лв. главница по договор за кредит овърдрафт от 24.04.2008г., ведно с лихва за забава върху главницата от 20.08.2013г. до изплащането й; 326,17лв. договорна лихва за периода от 2888.05.2010г. до 18.08.2013г; 394,67лв. наказателна лихва за периода от 28.10.2010г. до 18.08.2013г.; 292,35лв. съдебни разноски. С молбата е поискано да се съберат и разноските по изпълнителното дело, поискано е и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и получаваното от него трудово възнаграждение и други доходи, които се установят, опис на движимо имущество, както и да се насочи върху недвижимите му имоти. Запорни съобщения до банки са изпратени на 22.10.2013г, а до работодателя – на 23.10.2013г., на 24.10.2013г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в Алианц Банк , Юробанк, Райфайзенбанк България”АД, в Първа инвестиционна банка”, но с уточнение от банките, че има вече наложени такива по предходни съобщения, няма достатъчна наличност по сметките. С молба от 14.07.2014г. длъжникът е поискал да се вдигне запор върху банковите й сметки в Общинска банка, защото там получавала социална стипендия за отглеждане на дете. Поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение е изплатена на адреса на ул. ******* върната с отбелязване, че на три дати не е намерено лицето и на 03.11.2013г. е залепено уведомление. В последствие на същия адрес поканата е връчена лично на длъжника на 20.09.2021г. С молба от 22.02.2016г. взискателят е 3 поискал проучване на имущество на длъжника , като ежемесечно се правят справки за трудови възнаграждения и се налагат запори върху установени такива; доходи на длъжника; банкови сметки и се наложат запори; дялове в дружества и се наложат запори; движимо имущество, като се насочи изпълнение върху него, недвижимо имущество и се насочи изпълнение върху него. По искане на съдебния изпълнител от 07.06.2016г. са постъпили писма от банки, сочещи дали длъжника има банкови сметки в банките. С молба от 11.10.2017г. взискателят е поискал насрочване на опис на движимо имущество на длъжника , да се наложи запор върху движимо имущество на длъжника, за установяване на което да се направят необходими справки, както и да се насочи изпълнение върху недвижим имот, за установяване на който да се направи справка, запор върху банкови сметки. С молба от 12.02.2018г.

Е.М.”ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател на място на ОББ”АД поради придобиване на вземанията с договор за цесия. С молба от 11.08.2019г. Е.М.”ЕАД е поискал да се наложи запор върху банкова сметка на длъжника в Банка ДСК”ЕАД, запорно съобщение е изпратено, банката е посочила, че няма такъв клиент, на 04.08.2021г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банкова сметка на длъжника в друга конкретна банка.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост на суми по договор за банков кредит, за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

Съдът приема, че по делото е установено, че с влязла в сила заповед за изпълнение, издадена на16.09.2013г. по заповедно дело № 35200/2013г. на СРС ищецът е осъден да заплати на ОББ”АД 1500лв. главница по договор за 4 кредит овърдрафт от 24.04.2008г., ведно с лихва за забава върху главницата от 20.08.2013г. до изплащането й; 326,17лв. договорна лихва за периода от 2888.05.2010г. до 18.08.2013г; 394,67лв. наказателна лихва за периода от 28.10.2010г. до 18.08.2013г.; 292,35лв. съдебни разноски. Тези обстоятелства не са спорни, а и се установяват от събраните по делото доказателства.

По делото се установява от книжата по изпълнително дело № 20138380407116 , че за събиране на сумите по изпълнителен лист, на 22.10.2013г е образувано изпълнително дело, изпълнителни действия са искани от взискателя на 22.10.2013г., на 22.02.2016г., на 11.10.2017г., на 11.07.2019г., на 04.08.2021г. Част от молбите сочат искане за проучване на имущество, но съдържат и искане за изпълнителни действия , поради което и съдът приема че същите следва да бъдат съобразни при преценяване дали погасителната давност е прекъсната.

Спорен въпрос, въдене във възизвното дело е срокът на погасителната давност за процесните вземания и съответно дали същите са погасени по давност.

Вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са възникнали на основание на договор за банков кредит, погасителната давност за тези вземания е 5 години за главница и 3 години за лихвите. След влизане в сила на заповедта за изпълнение срокът на погасителната давност за всички вземания, посочени в нея е 5 години.

Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена по последици на влязлото в сила решение, поради което и приложима е чл. 117, ал.2 от ЗЗД, тоест за вземанията по заповедта погасителната давност е 5 години от влизането й в сила. За влезлите в сила съдебни решения е характерно установителното им действие в отношенията между страните – след влизането му в сила страните не могат да продължават спора. Изключение са институтите на отмяна на влязло в сила решение и новонастъпили след приключване на съдебното дирене факти, даващи право на нов иск за спорното право. Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение - длъжникът не може да оспорва вземането с възражения, основани на факти, станали му известни или могли да му станат известни в срока за възражение. Така влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие. Осъдителните решения имат изпълнителна сила.

5

Такава имат и влезлите в сила заповеди за изпълнение. Както при решенията така и при заповедите преразглеждане на спора за съществуването на вземането е възможно само при строго лимитирани основания по реда на чл.

423 от ГПК. Основанията по чл. 424 от ГПК са аналогични на тези по чл. 303 от ГПК. При така разписаната нормативна уредба е налага извод, че законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характер на влязло в сила съдебно решение и при нея следва да намери приложение чл. 117, ал.2 от ЗЗД. При всички хипотези на чл. 416 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно. Този законодателен подход е съществено различен от подхода на законодателя по чл. 237 от ГПК /отм/. Това е така, защото по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ . Така, по новия процесуален ред със стабилизирането на заповедта оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират, както се преклудират и възраженията срещу основателността на претенцията. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение обосновават извода, че при стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, осъществени преди влизането й в сила. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й. Това важи и за фактите, които са от значение за погасителната давност, които са настъпили до края на срока за възражение по чл. 414 от ГПК./В този смисъл Решение № 50295/23.01.2023г. по гр.д. № 1030 / 2022г. на ВКС, 4-то Г.О.; Определение е № 214/15.05.2018г. на ВКС, по ч.гр.д. № 1528/2018г. на 4-то Г.О.; Решение № 791/3948/2012г./ Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два 6 елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.