Определение № 384 от 13.07.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384 гр. В., 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20261300500292 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 във вр с чл. 248 от ГПК.

Образувано по частна жалба от Р. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

“Г***, чрез Н. Р. от БАК, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „А***, против Определение № 807 / 01.05.2026г. постановено по ГД № 2218/2025 по описа на РС-В. , с което Съдът е оставил без уважение искането за изменение на Решение №114/23.02.2026г. - в частта му за разноските – като неоснователно.

Твърди се, че РС- В. е определил разноските по стария ред - без да се съобрази с направените изменения и по-конкретно в нарушение на чл. 36 ал. 3 от закона. Твърди се, че след настъпилите промени Съдът, не може да определя размера на адвокатското възнаграждение, тъй като това вече е задължение на съответния Адвокатски съвет.

Сочи, че предявеният установителен иск е оценяем, тъй като договорът има имуществен предмет и от него следва имуществен интерес. Поддържа становище , че ако ОС-В. прецени, че не Адвокатският съвет, а Съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение, с направените промени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, е премахнат минималният праг на определяните такива, като посочените в нея размери следва да ориентират съда при присъждането на разноските.

Следващият признак, от който съда би следвало да се ръководи при определяне размера на адвокатското възнаграждение е фактическата и 1 правната сложност на делото. Твърди се, че делото е с фактическа сложност и правна сложност. Воденето на такива дела изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с практиката на СЕС и тази на ВКС, която сама по себе си е обилна, а материята разглеждана в съдебните решения - сложна, защото изисква познаване на националното право, така и на европейското законодателство.

Моли съда да вземе предвид и § 1а ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа според който текст при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за "фактическа и правна сложност" на случая се вземат предвид:

По делото е депозиран отговор на частна жалба от „БЕДК „ ООД, в който поддържа становище, че частната жалба следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното определение.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото, прие за установено следното :

С Решение № 114 от 23.02.2026 год., постановено по гр.д. № 2218/2025 год. по описа на Районен съд - В., съдът е прогласил за нищожен Договор за кредит № МАХ_500067342 от 13.09.2023 г., сключен между Р. Л. П., ЕГН ********** и „БЕДК“ ООД с ЕИК ***.

С Решението съдът е осъдил „БЕДК“ ООД с ЕИК *** да заплати на Р. Л.

П., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата от 1501.94 евро /равностойност на 2937.53 лева/, представляваща платена при начална липса на основание сума по сключен между страните Договор за кредит № МАХ_500067342 от 13.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.10.2025 г. до окончателното плащане.

Ответникът „БЕДК“ ООД с ЕИК *** е осъден да заплати на Р. Л. П., ЕГН ********** направените разноски по производството за платена държавна такса в размер на 160.03 евро.

Със същото решение ответното дружество „БЕДК“ ООД с ЕИК *** е осъдено да заплати на адвокат Н. В. Р. сумата в размер на 250.00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 38, ал.

2 от ЗАдв.

2

В срока за обжалване на решението с молба вх. № 3946/11.03.2026 г. от адв. Н. Р. е направено искане за изменение на горепосоченото съдебно решение в частта за разноските, като се присъдят разноските по представения списък.

С определение № 807/01.05.2026г. по грд № 2218/2025г. ВРС е оставил без уважение искането на адвокат Н. Р., процесуален представител на ищеца, обективирано в молба вх. № 3946/11.03.2026 г., за изменение на постановеното Решение № 114 от 23.02.2026 год. по гр.д. № 2218/2025 год. по описа на Районен съд - В., в частта за разноските, като неоснователно.

В.ският окръжен съд, намира подадената частна жалба за процесуално допустима, подадена от лице , имащо право и интерес от настоящето обжалване, като разгледана по същество е неоснователна поради следното :

Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредбата за адвокатските възнаграждения, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес.

От друга страна, след постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 о т 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Изложени са мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за 3 прилагането на реални пазарни цени. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото тълкуване от СЕС, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.01.2004 г. при определяне на отговорността за разноски в производството.

Следователно с оглед на незадължителния за съда минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. и при съобразяване на правната и фактическа сложност на процесното гражданско дело, както и извършените от защитата на ищеца процесуални действия, настоящият състав намира, че възнаграждението по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА правилно е определено от първоинстанционния съд.

С чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. /изм. ДВ бр. 17 от 13.02.2026 г./ са въведени критерии, които трябва да спазват адвокатските съвети, когато определят възнаграждението на адвокат, когато това не е сторено в договор с клиента, както и съдът, когато определя разноските за адвокат :фактическата и правна сложност на случая, засегнатият интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опитът и специализацията на адвоката. Тези критерии ще се определят в наредба, която трябва да бъде издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет, което не е сторено.

4

С оглед на това, съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 807 / 01.05.2026г. постановено по ГД № 2218/2025 по описа на РС-В. , с което Съдът е оставил без уважение искането за изменение на Решение №114/23.02.2026г. - в частта му за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5