Решение № 260089 от 11.03.2021, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 445/2020
- Вид
- Решение № 260089
- Подписан
- 11.03.2021
- В сила
- 30.03.2022
- Състав
- АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА ПАЛОВА, ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ, МАРИАНА ИЛИЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.294 · Граждански процесуален кодекс
- чл.30 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.108 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е260089 гр. Пазарджик, 11.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на четвърти март…………….........……………………… през две хиляди и двадесет и първа година................... в състав:
Председател: АЛБЕНА
ПАЛОВА
Членове:
ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ
МАРИАНА
ДИМИТРОВА при секретаря
Галина Младенова.........…… .и в присъствието на прокурор……………............……. като разгледа докладваното от окръжен съдия
Албена Палова…….…в. гр. дело № 445 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 от ГПК. С решение № 25/02.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2976/2019 г. ВКС е отменил решение № 140/19.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 804/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и е върнал същото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания по приложение на материалния закон.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от А.В.Д. с ЕГН ********** ***, чрез неговия процесуален пълномощник против решение
№ 679/18.10.2018 г., постановено по гр.д. № 4738/2017 г. по описа на РС – П., с което е прието за установено по отношение на А.В.Д., че С.С.Н. с ЕГН ********** ***, е собственик на избено помещение № 1 с площ от 5.64 кв.м., обект с идентификатор *** по КККР на гр. П. 5, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, като е осъдил А.В.Д. да предаде владението на описания имот на С.С.Н.. Осъдил е А.В.Д. да заплати на С.С.Н. разноски по делото в размер на 540 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението на Пещерския РС е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Решението било недопустимо, тъй като А.Д. не бил редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание, тъй като призовката била изпратена на адреса на ответника, а не на адреса на неговия процесуален пълномощник.
Решението било неправилно, тъй като не била доказана по безспорен и категоричен начин идентичността на закупеното от С.Н. избено помещение № 1 и заснетия от СГКК като самостоятелен обект с идентификатор ***, обозначен в схемата като склад. Твърденията в тази връзка са, че такъв самостоятелен обект не съществува и не е съществувал към момента на продажбата, въз основа на която ищецът се легитимира като собственик. Наред с това се твърди, че неправилно районният съд е мотивирал своето решение с изготвената пред него техническа експертиза, тъй като вещото лице неправилно е изследвало въпроса къде точно се намира спорното избено помещение. Искането е първоинстанционното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждането на разноските за всички инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С.Н..
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против А.Д. ищецът С.Н. е твърдял, че въз основа на нот. акт за покупко-продажба № 156/2012 г. е собственик на самостоятелен обект - апартамент в сграда с идентификатор *** в гр. П., по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. П., ул. „Й.К.“ № 17, ет. 3, ап. 5. Твърдял е, че самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, като ответникът бил собственик на партерния приземен етаж, който в настоящия момент представлявал търговски обект - магазин за дрехи втора употреба, като държал без основание и без съгласието на ищеца избеното му помещение № 1, разположено непосредствено до търговския обект. Твърдял е още, че многократно бил разговарял с ответника да му освободи помещението, като дори му изпратил нотариална покана. Въпросното избено помещение не било самостоятелен обект на собственост, а следвало собствеността на основния обект и предназначението му било да обслужва основния обект –описания по горе апартамент с идентификатор ***.
Искането е да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че изба № 1 принадлежи към собственото жилище на С.С.Н., обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор *** и се осъди ответникът да предаде владението на избено помещение на ищеца. Претендира присъждане на разноските.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен, като твърди, че бил наследник на В.В. Д. и като такъв бил собственик на ¼ идеална част от УПИ V-1990 в кв.127 по плана на гр.П., целият с площ от 238 кв.м., ведно с търговски обект от 28.60 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад, тоалетна и черно антре, при съседи: гараж № 2, избено помещение № 1, избено помещение № 2, находящ се на партерния етаж от построената масивна жилищна сграда. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на направените по делото разноски.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 156, т.І, рег.№ 1800, н.д. № 156/10.07.2012 година, между К.Т.Т. и И.С.Т. – от една страна и ищеца С.Н. – от друга страна, последният е придобил право на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда съставляващ апартамент Г и Д, находящ се на трети етаж, целият със площ от 115,747 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна-столова, детска, спалня, кухненски бокс, баня-тоалетна, две антрета, четири тераси, при съседи за апартамента: отдолу - ап. Б и В от втори етаж, стълбище, отгоре - ап. Е на четвърти етаж, който апартамент се намира в изградена в груб вид масивна жилищна сграда, състояща се от партер, три редовни жилищни етажа и мансарда със застроена площ на жилищната сграда от 109 кв.м., която е построена в УПИ V-1990 в кв.127 ведно със 10.315 кв.м. от общите части на сградата, както и находящото се в същата сграда избено помещение 1 с площ от 5.64 кв.м., при съседи за избеното помещение: склад, избено помещение № 2, заведение, гараж № 1, коридор, при съседи за УПИ: улица, УПИ VІ-VІ-1992,1991, УПИ ІV-1988,1989 и улица.
Установява се още, че по действащия план на гр.П. ищецът е собственик на обект с идентификатор ***, представляващ жилищен апартамент с площ от 68.86 кв.м.находящ се в сграда с идентификатор *** и на избено помещение № 1 с площ от 5.64 кв.м. Видно от останалите доказателства ищецът е закупил процесния имот от лицата И.С.Т. и К.Т.Т..
От представените при настоящото разглеждане на делото писмени доказателства се установява, че на 15.02.2000 г. с н.а. № 32, т. V, нот. дело № 55/2000 г. по описа на Съдията по вписванията при Пещерския районен съд праводателката на С.Н. – К.Т.Т. е продала на Х. Г.Я. и Е.Я.М., Г.С.Г. 1/37.12 ид.ч. от собствения си недвижим имот, а именно дворно място без построената в него паянтова къща, цялото със застроена площ 238 кв.м., находящо се в гр.П., представляващо имот пл.№ 1990, за който е отреден парцел V-1990 в кв.127 по плана на гр.П. при посочени съседи, като продавачът си запазва собствеността върху ¼ ид.ч. от имота. Със същия договор страните взаимно са си учредили право на строеж и са се споразумели за обектите, които ще придобият в собственост след построяването на сградата. Съгласно това разпределение К.Т. ще получи в собственост апартаменти Г и Д, находящи се на третия етаж, целият с площ от 115.747 кв.м., ведно с 10.315 кв.м. от общите части на сградата при посочени съседи; заведение с пощ 28.60 кв.м. при граници: гараж 2 и избени помещения 1 и 2; избено помещение 1 с площ 5.64 кв.м. при граници избено помещение 2, заведение, гараж 1 и коридор.
Установява се от н.акт № 190, т.І, рег.№ 2443, н.д. № 189/20.12.2010 г. по описа на Нотариус Г.В. с район на действие Районен съд – П., че на
20.12.2010 г. праводателите К.Т.Т. и И.С.Т. са продали на В.В. Д. ¼ ид.ч. от УПИ V-1990 в кв.127 по плана на гр.П., ведно с търговски обект с обща площ 28.60 кв.м., състоящ се от търговска зала, скрад, тоаретна и черно антре, при съседи на търговския обект: гараж № 2, избено помещение № 1, избено помещение № 2, находящ се на партерния етаж на построената в УПИ V-1990, изградена в груб вид масивна жилищна сграда, състояща се от партер, три редовни жилищни етажа и мансарда със застроена площ 109 кв.м. при посочени граници.
Безспорно се установява от представеното удостоверение за наследници на В.В. Д., че той е починал на 13.01.2013 г. и е оставил за свои наследници А.В.Д. – дъщеря и А.В.Д. – син.
За изясняване на спора от фактическа страна както пред районния съд, така и пред въззивния съд при настоящото разглеждзане на делото, са назначени множество първоначална и допълнителни експертизи, от заключенията по които се установява, че самостоятелен обект *** с предназначение магазин и обект с идентификатор
*** - с предназначение изба № 1, по документи са записани, както следва: първият обект е с площ от 28.60 кв.м. и е записан като собственост на В.
Д., въз основа на нотариален акт № 127/2010 година, а вторият е с площ от 5.64 кв.м. и е записан като собственост на К.Т., по силата на нотариален акт № 481/2006 година. Тук е мястото да се посочи, че в нотариалните актове от 2010 г. и 2012 г., с които страните се легитимират като собственици в настоящото производство, нотариален акт № 481/2006 година не фигурира и такъв не е представен по настоящото дело от нито една от страните. В нотариалните актове на С.Н. и В. Д. е записано, че праводателите се легитимират като собственици с нот. акт № 32, т. V, нот. дело №
55/2000 г.
В това първоначално заключение вещото лице е установило, че и двата обекта по кадастралната карта на гр. П. попадат в сграда с идентификатор ***.
Вещото лице сочи, че извършило измерване на място, като оцветило обектите на скицата, както следва: в жълт цвят - изба № 1 с площ от 5.096 кв.м. - чупката в партерния етаж, която съгласно самостоятелните обекти в сградата по КК е част от изба 1, а площта на магазина оцветило в зелено с площ 28.178 кв.м. В заключението се сочи още, че на място площта на магазина без чупката съответства на площта по нотариален акт на праводателя на ответника, както и че избено помещение № 1 е част от магазина –чупка за гладене с площ от 5.096 кв.м., която се използва като площ от ползващия магазина.
От заключенията, представени пред настоящата инстанция, се установява, че в одобрения архитектурен проект на сградата на партерния етаж са проектирани два гаража, две изби и заведение, което се състои от зала, тоалетна, офис и склад.
В хода на строителството са направени промени спрямо одобрения архитектурен проект и е изготвен екзекутив, според който на партерния етаж има два гаража, четири изби и заведение. За сметка на заведението са получени изби 1 и 2.
Самостоятелните обекти в сградата с идентификатор *** и *** са направени въз основа на екзекутива на сградата. При извършеното от вещото лице замерване на място е установено, че магазинът е с площ 34.678 кв.м., като площта на защрихованата в червено чупка е 6.50 кв.м. и тя попада изцяло върху изба № 1 – самостоятелен обект по КК с идентификатор *** и върху част от изба № 2 - самостоятелен обект по КК с идентификатор ***. Вещото лице е посочило, че без площта на чупката от 6.50 кв.м. площта на магазина остава 28.178 кв.м., а по нот. акт тя е 28.60 кв.м., поради което заключава, че площта на магазина без чупката съответства на площта в нотариалния акт на А.Д..
С допълнително заключение от 28.10.2020 г. вещото лице е уточнило, че след извършени измервания и изготвена от експерта скица на целия приземен етаж, общо площта на изба с идентификатори *** и частта от изба с идентификатор *** е 7.16 кв.м. или магазинът е общо с площ 36.47 кв.м. След разговор със строителя вещото лице е установило, че зидът, отразен в червено на екзекутива, не е изграден от строителя, а от бившата собственичка на заведението около 2000 г. – 2001 г., от което вещото лице е направило заключение, че към момента на закупуване на имотите от ищеца Н., предмет на н.а. № 156, т.І, рег.№ 1800, н.д. № 156/10.07.2012 година н.акт № 190, т.І, рег.№ 2443, н.д. № 189/20.12.2010 г., с който В. Д. е закупил имотите на партерния етаж, зидът е бил вече изграден.
Разпечатката съдържа 38 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31d8b83a-099d-4774-b262-444c3cffe241