Решение № 265573 от 31.08.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 26.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛИНА ТАШЕВА мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 9987/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 30.05.2019 г. на Е.И. чрез особения представител адв. М.С. срещу Решение № 106371 от 03.05.2019 г. по гр.д. № 35635/2018 г. на СРС в частта, с която е признато за установено, че Е.Н.И. дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД н. основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от 704,36 лв. - главница по договор за паричен заем № 2611776/31.07.2016 г., сключен с „И.А.М.“ АД, вземанията по който са прехвърлени в полза н. „А.з.к.н.п.з.“

ООД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. и Приложение 1 към него от 01.06.2017 г, ведно със законната лихва от 25.07.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата 72,54 лв. - възнаградителна лихва за периода 31.08.2016 г. - 29.03.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 50373/2017 г. на СРС, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане от 08.06.2018 г. по същото дело.

Твърди, че не е уведомена за цесията, тъй като уведомяване чрез особения представител не поражда действие, поради което ищецът няма материална легитимация по исковете. Иска отмяна на акта в обжалваната част като неправилен и отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, в който я оспорва като неоснователна.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен иска н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД срещу Е.И. по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 443,46 лв. - неустойка поради неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 4, ал. 2 от Договор за заем № 2611776/ 31.07.2016 г., за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 50373/2017 г. на СРС, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане от 08.06.2018 г. по същото дело.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).

Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 вр. чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.

С обжалваното решение е прието, че длъжницата е уведомена за прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, макар и по реда на чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК. Неустоечната клауза по чл. 4, ал. 2 от договора е нищожна като неравноправна с оглед на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена в срока по чл. 415 ГПК от заявителя и ищец по делото. Заповедта за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя суми на основание и в размери, за които е предявен искът, е връчена на длъжника и ответник по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. Поради това връчването на уведомлението за цесия може да се извърши и чрез нотариална покана при условията и по реда на чл. 37 - чл. 58 ГПК (чл. 50 ЗННД и Решение № 25 от 3.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60208/2016 г., II г. о.; Решение № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о.).

Именно този ред на връчване на уведомлението е приложен от съда при изпълнение на задължението му по чл. 131, ал. 1 ГПК да връчи на ответника препис от исковата молба заедно с приложенията.

Действително, назначеният от съда особен представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането му се е стигнало, след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени (Решение № 261766 от 14.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 5002/2020 г.).

Цесията на процесните вземания за главница и договорна лихва е породила действие спрямо длъжницата съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По реда на чл. 47 ГПК на ответницата е връчена исковата молба, към която е приложено уведомлението за цесия. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК с изтичането на двуседмичния срок за получаване на исковата молба и приложенията към нея се счита, че на длъжницата е връчено процесното уведомление, който факт, осъществил се до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, се взема предвид от съда (чл. 235, ал. 3 ГПК). При липса на други оплаквания за неправилност съдът счита решението в обжалваните части за правилно, като препраща към мотивите на районния съд на основание чл. 272 ГПК.

С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемото дружество има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 25 лв. с оглед на липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия от въззиваемото дружество, както и материалния интерес по делото (чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП), имайки предвид, че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния размер от 100 лв. по чл. 25, ал. 1 НЗПП (Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).

Държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв. не е внесена, тъй като жалбата е подадена чрез особен представител, но с оглед изхода на делото и на основание чл. 77 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да я заплати по сметка на СГС (т. 7 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение

№ 106371 от 03.05.2019 г. по гр.д. № 35635/2018 г. на СРС В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че Е.Н.И. дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД н. основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от 704,36 лв. - главница по договор за паричен заем № 2611776/31.07.2016 г., сключен с „И.А.М.“ АД, вземанията по който са прехвърлени в полза н. „А.з.к.н.п.з.“

ООД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. и Приложение 1 към него от 01.06.2017 г, ведно със законната лихва от 25.07.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата 72,54 лв. - възнаградителна лихва за периода 31.08.2016 г. - 29.03.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 50373/2017 г. на СРС, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане от 08.06.2018 г. по същото дело.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.Н.И., ЕГН: ********** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК: ******** сумата в размер на 25 лв. - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Е.Н.И., ЕГН: ********** да заплати по сметка на СГС сумата в размер на 25 лв. - държавна такса за настоящото производство.

В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Решението е окончателно (чл.

280, ал. 3, т. 1 вр. чл. 113, изр. 2 ГПК).

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.