Решение № 428 от 11.11.2022, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 428

11.11.2022 г., гр. Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова изслуша докладваното от съдия

КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №404 по описа на съда за 2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.

172, ал. 5 и ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на „Бригада“

ЕООД, ЕИК ********* със седалище в гр. Павел баня, представлявано от Управителя н. Х.. Х.., чрез адвокат А.С. ***, против Заповед №22-0284-000212 от 10.05.2022 г., издадена от командир на отделение, началник на група „Охрана на обществения ред“ в РУ на МВР – гр. Казанлък, при ОД на МВР – Стара Загора /И. Д. И./, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на дружеството била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от шест месеца, считано от 10.05.2022 г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, като се акцентира и върху това, че обжалваният административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В жалбата се твърди, че за образуваното производство, завършило с оспорената понастоящем ЗПАМ, жалбоподателят не бил своевременно уведомен, което го лишило от възможността да организира ефективно защитата си. Посочва също, че приложената в случая ПАМ, законодателят свързвал с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и пр. управлението на собствения му автомобил на неправоспособен водач, което в случая не се доказвало, т. е. „Бригада“ ЕООД, чрез ръководните си органи не е било запознато по никакъв начин, нито било давало съгласие за управление на ППС от неправоспособния водач. От съда се иска отмяна на ЗПАМ №22-0284-000212 от 10.05.2022 г.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призована в съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът – командир на отделение, началник на група „Охрана на обществения ред“ в РУ на МВР – гр.

Казанлък, при ОД на МВР – Стара Загора /И. Д. И./, редовно призован в съдебно заседание не се явява лично, като се представлява от процесуален представител главен юрисконсулт М. А., който оспорва жалбата като неоснователна и отправя искане за отхвърлянето й като такава.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №22-0284-000212 от 10.05.2022 г. издадена от командир на отделение, началник на група „Охрана на обществения ред“ в РУ на МВР – гр. Казанлък, при ОД на МВР – Стара Загора /И. Д. И./ /л.

9/ на жалбоподателя „Бригада“ ЕООД, ЕИК ********* била наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца”, считано от 10.05.2022 г. Заповедта била издадена на основание и чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване били изложени обстоятелствата, констатирани с АУАН серия АД №050139 от 10.05.2022 г. /л. 11/, съставен против И. Р. Р.. Там било установено, че на 10.05.2022 г., около 15,30 часа, в гр. Казанлък, на кръстовището на бул.

„Никола Петков“ с ул. „Кенали“, в посока изток-запад И.

Р. управлявал МПС –товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 611 Д, с рег. ***, собственост на „Бригада“ ЕООД, ЕИК *********, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС /N2/, като според СУМПС №*********, притежаваните от водача категории били B и M. Същевременно, видно от АУАН се установявало и, че СУМПС №********* било обявено за невалидно/изгубено на 20.09.2021 г.

Чрез съставения АУАН серия АД №050139 от

10.05.2022 г. на основание чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 171, т. 2а, б. „а“ и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП било разпоредено и изземване на свидетелство за регистрация на моторно превозно средство /СРМПС/ №*********, както и два броя регистрационни табели с ***. Във връчения акт било посочено, че нарушителят няма възражения.

Въз основа на АУАН било издадено и НП №22-0284-000652 от 09.06.2022 г. от Нначалник сектор в ОД на МВР –Стара

Загора, РУ - Казанлък /л. 10/, с което на И. Р., за нарушения на чл. 150а, ал.

1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 били наложени две административни наказания „глоба“ – в размери съотв. на 250.00 лв. и на 300.00 лв. От събраните по делото допълнителни доказателства се установява, че към 29.09.2022 г. НП било обжалвано по съдебен ред пред РС-Казанлък, където било образувано АНД №20225510200839.

Оспорената заповед била връчена на законния представляващ „Бригада“ ЕООД – н. Х.. на 23.05.2022 г., като същевременно жалбата срещу нея била депозирана чрез административния орган на 06.06.2022 г.

По делото е приета като доказателство, административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Приложена е справка за извършените нарушения по ЗДвП, за И. Р., докладна записка до началника на РУ на МВР-Казанлък, разпечатка от информационните масиви на МВР по отношение собствеността на МПС, част II от СРМПС №*********, както и доказателства за компетентността на издателя на ЗПАМ. От страна на жалбоподателя е представена справка за действащите трудови договори към 10.05.2022 г. в дружеството-жалбоподател.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения за това срок пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.

Разгледана по съществото си,

Съдът я приема за основателна по следните съображения:

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт.

Относно валидността на акта - процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а”, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателства заповед №349з-54 от 07.01.2022 г на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора /л. 15-16/, с която на основание чл. 43, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 165 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. и по чл. 171, т. 2а от ЗДвП/, сред които са визирани и служителите от звената „Охрана на обществения ред“ към РУ на ОД на МВР – Стара Загора, успешно положили изпит и имащи функционални задължения по контрол на пътното движение.

С оглед последното и съгласно представената по делото служебна бележка рег.

№349р-20625 от 01.07.2022 г. /л. 27/, издателят на ЗПАМ, в лицето на служителя И.

Д. И., доколкото същият към 10.05.2022 г. е бил държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на длъжност командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Казанлък към ОД на МВР-Стара Загора и предвид разпоредбата на чл. 56 от ЗМВР разполагащ с всички правомощия съгласно Глава пета, Раздел I от

ЗМВР, се явява издадена от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му по закон и надлежно оправомощаване правомощия.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН.

Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на

ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.

Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо към момента на извършване на полицейската проверка СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното превозно средство. В заповедта е пропуснато да бъде отразено конкретно коя от хипотезите на разпоредбата на чл.

171, т. 2а, б. „а“ е възприета като материално-правно основание за налагането на принудителната административна мярка. Доколкото обаче в изложените от административния орган мотиви се съдържа подробно описание на фактическата обстановка, свързана с установеното управление на МПС, собственост на лице, различно от водача на същото МПС и доколкото в тази връзка недвусмислено е описано в какво се изразява основанието за налагане на ПАМ – управление на МПС от водач, който не е собственик и същевременно не притежава, необходимото СУМПС, то не остава никакво съмнение, че правното основание за налагане на ПАМ е това по чл. 171, т. 2а, б. „а“, предложение последно от ЗДвП. Следва също и да се отчете, че в диспозитива на обжалвания административен акт МПС-то е индивидуализирано с конкретни номера и с други документи, касаещи именно него /в случая- номер на СРМПС и два броя регистрационни табели с изписани номера, поради което следва да се приема, че обхватът на действие на ПАМ е изяснен по безспорен начин, както по отношение на ППС-то, така и по отношение на неговия собственик.

Съдът не установява да са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на ЗПАМ. В тази връзка не се споделя оплакването на жалбоподателя, че неуведомяването му за започване на административното производството ограничило правото му на защита, като не му била дадена възможност за участие, което той определя като съществено процесуално нарушение. Следва да се посочи, че при прилагането на процесната ПАМ органът действа при обвързана компетентност и при наличие на посочените в закона предпоставки, като същият в този случай е обоснован от тях да издаде заповед за прилагането й. Ето защо, неуведомяването на адресата на заповедта за започване на административното производство в случая не следва да се приема за съществено нарушение на процедурата по издаването й.