Решение № 135 от 26.03.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд: Районен съд - Стара Загора
Дело: Административно наказателно дело 3439/2025
Вид: Решение № 135
Подписан: 26.03.2026
В сила: 18.04.2026
Състав: Блага Бозова

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. С.З., 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № *** по описа за 2025 година

Производството е по чл.58д т.1 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № *** от ***г., издадено от зам. кмета на Община С.З., с което на жалбоподателя Р.Г., за нарушение на чл.18 ал.1 т.19 от Наредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община С.З. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл.35 ал.1 от същата наредба.

По изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното НП. Моли за присъждане на направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят участва лично и с пълномощник адв. В. С. от АК В., която доразвива изложените съображения за отмяна на процесното НП. Твърди, че нарушението, за което е предявено административнонаказателното обвинение, не е доказано.

Наказващият орган чрез пълномощник оспорва жалбата и моли съда да потвърди оспореното

НП като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна - наказано лице, 1 срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

Жалбата е основателна.

На ***г. около 11:45 часа свидетелите Ц. С. М. и К. П. – инспектори в звено "Общински инспекторат" към Община С.З. били изпратени на проверка на кръстовището на ул. *** и ул. *** във връзка с получен сигнал по телефона, че на общинския терен е поставена количка с брошури, които се предлагат на граждани. Проверяващите посетили указаното място и установили две госпожи със стояща до тях метална подвижна количка, с наредени в нея брошури. Проверяващите изготвили снимков материал. На място се явил жалбоподателят, който не оспорил, че количката е негова и отговарял за нея. Проверяващите поискали да им се представи разрешително от Общината за поставяне на количката на тротоара. Жалбоподателят споменал, че имал подаден документ за такова. Проверяващите установили, че в общината имало подадено заявление от жалбоподателя, входирано на *** г., но нямало издадено разрешително.

Проверяващите констатирали, че жалбоподателят не разполагал с издадено разрешително за поставяне на количката на общински терен и изяснили, че количката е на Р.Г..

Свидетелят К. П. възприел, че с поставянето на количката жалбоподателят е заел общинска земя, без да има издадено разрешение от Община С.З., поради което на място съставил и връчил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № *** от ***г., за нарушение на чл.18 ал.1 т.19 от Наредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община С.З.. След предявяването на акта жалбоподателят го подписал и вписал, че не е съгласен с констатациите.

В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е подал възражение с вх. № *** от 11.09.2025г., с което оспорил, че е извършил вмененото нарушение.

На *** г., след проверка по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, наказващият орган е издал оспореното НП, с което на основание чл. 35 ал.1 от Наредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община С.З. наложил на жалбоподателя на основание чл.35 ал.1 от наредбата административно наказание глоба в размер на минимума предвиден в нея, а именно 50 лева, за това, че на *** г., около 11:45 часа, в град С.З. на кръстовището на ул. *** и ул. *** е поставил на северния тротоар метална количка без разрешение на община С.З..

Д.ието е квалифицирано като нарушение на чл.18 ал.1 т.19 от горната Наредба, съгласно която разпоредба – на територията на община С.З. се забранява поставянето на 2 съоръжения и елементи – открити щандове, апарати грилове .. колички и други подобни за извършване на търговска и/или друга дейност на открито върху части от улици, тротоари, … и други имоти и обекти публична общинска собственост без разрешение ..“.

Съдът приема гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин предвид приетите писмени доказателства – НП, АУАН № *** от ***г., кредитираните с доверие показания на свидетелите К. П., Ц. М. и Д. А., които разпитани в хода на съдебното следствие поддържат изложените в АУАН и в НП констатации; показанията на свидетелите М.Ш. и Д. И.а, който изясниха, че установената при проверката подвижна количка е била във владение на Р.Г..

Съгласно чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая това изискване не е изпълнено. НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като при описание на нарушението не са отразени съставомерните съответни признаци от обективна страна, което ограничава правото на защита на наказаното лице, а и препятства преценката на съда съответства ли изложената в НП фактическа обстановка на правното квалифициране на нарушението и правилно ли е приложена санкцията.

В случая и акта и в НП не са посочени и описани конкретните обстоятелства, свързани с точното място на поставяне на количката и естеството на самото Д.ие. Никъде всъщност не е посочено обвинение, че жалбоподателят е поставил количка за извършване на търговска и/или друга дейност на открито върху части от улици, тротоари, …и други имоти и обекти публична общинска собственост без разрешение, респ. че се ползва общински терен за извършване на конкретна дейност. Също така, НП и АУАН не съдържат доказателства, в подкрепа на твърдяното действие на поставяне. В този смисъл от семпло описаната в акта за нарушение и НП фактическа обстановка не става ясно изпълнителното Д.ие, което е осъществено, тъй като липсват посочени конкретни факти свързани с действията на жалбоподателя, които да обусловят по несъмнен извод за нарушение на чл.18 ал.1 т.19 от Наредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община С.З.. Констатираното обосновава извода, че в хода на административнонаказателното производство още при съставяне на акта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са отстранени и при издаване на НП и в същото съществува дефицит на факти, релевантни за състава на вмененото нарушение, което е довело до органичено право на защита.

При горепосочените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно на формално основание, без 3 да се разглежда спора по същество.

На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН община С.З. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направени по делото разноски за адвокат.

Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 800 евро. Същото следва да бъде намалено, но да е в размера определен в Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа съгласно чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.1 от същата. Община С.З. следва да заплати на жалбоподателя сума в размер на 204,52 евро равнени на 400 лева, представляваща разноски за адвокат. В случая следва да се отчете, че е осъществено процесуално представителство от упълномощен адвокат, пътуващ от друг град, делото е с незначителна фактическа и правна сложност. В този именно размер адвокатския хонорар е обоснован и справедлив, при което трудът на адвоката не е съществено надценен. Размерът от 204,52 евро не е прекомерен и с оглед материалния интерес, вида и количеството работа на адвоката.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 28.10.2025 година, издадено от заместник кмет на Община С.З., с което на Г.Р., от с. К., област С.З. е наложено административно наказание глоба в размер на

50.00

/петдесет/ лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Община С.З., да заплати на Г.Р. от с. К., област С.З., сума в размер на 204,50 евро, направени по делото разноски за адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Районен съд - С.З. пред Административен съд - С.З. в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________