Решение № 8 от 17.01.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Сливница, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20201890100513 по описа за 2020 година

Производството по делото е делбено – втора фаза – по извършване на делба на недвижими имоти.

С влязло в сила Решение № 66 от 21.06.2021 г., постановено по гр. д. № 513/2020 г. по описа на РС - Сливница, е допусната съдебна делба между С. С. Р. и Р. П. П. на следния съсобствен недвижим имот, УПИ I-45, от квартал 26, по плана на с. Драгоил, община Драгоман, с площ 1228 кв.м., при граници на имота: улица с о.т. о.т. 201-200, УПИ Х-46, терен за озеленяване, улица с о.т. о.т. 167-166, УПИ II-44 и УПИVIII-44, заедно с построените в имота едноетажна жилищна сграда, в режим на търпимост, със застроена площ 54 кв.м. и паянтова стопанска постройка, в режим на търпимост, със застроена площ от 45 кв.м.,

ПРИ КВОТИ: за С. С. Р. – 1/2 идеални части и за Р. П. П. – 1/2 идеални части.

Районен съд - Сливница, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За поделяемостта на имота, предмет на делба, на реални дялове по делото е изслушана и приета Съдебно – техническата експертиза /л.88/. Вещото лице по СТЕ дава заключение, че дворното място, с оглед неговата площ, е поделяемо на два отделни имота, 1 но обосновава, че имотите ще бъдат неравностойни, поради това, че в единият ще попадат постройките, а другият ще е без сгради, което ще наложи голямо уравняване на дяловете между страните. Наред с това имотът граничи само от едната страна с улица, доколкото втората улица с о.т. о.т. 167-166 не е реализирана и трудно би била реализирана, поради теренните условия.

Горното прави поделямостта на имота трудно осъществима, а и ще доведе до неравностойни дялове.

Що се отнася до допуснатите до делба две постройки, вещото лице обосновава, че и двете са неделими с оглед площта им, а и доколкото се намират една до друга и формират обща сграда, са неделими както самостоятелно, така и като комплекс от сгради.

Относно начина на извършване на делбата на имота:

Ответникът Р. П. е направил своевременно искане, до датата на първото открито съдебно заседание във втората фаза на производството по делба, за възлагане на имота на него, на основание чл.349, ал.2 ГПК.

Една от предпоставките за възлагане на недвижимия имот на съделител в производството за делба по реда на чл.349, ал.2 ГПК е съсобствеността да е възникнала от наследяване, какъвто не е настоящия случай.

С оглед изложеното за ответника не съществува възможност за възлагане на имота, поради което искането му ще бъде оставено без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан, какъвто е настоящият случай. Този способ за ликвидиране на съсобствеността се използва, когато не са налице предпоставките за извършване на делбата чрез някой от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делба на неподеляем недвижим имот.

Съгласно заключението на вещо лице пазарната стойност на процесния имот е 62903.30 лева.

Заключението на вещото лице е прието по делото и не е оспорено от страните, като съдът намира, че същото е компетентно и задълбочено изготвено, основано на професионалните знания и опит на вещото лице и споделя изводите му за неподеляемост на имота.

Предвид изложеното и с оглед установяване на обстоятелството, че процесното дворно място, макар и поделяемо, то такава подялба би била неудобна и би създала неравностойни дялове за страните, а постройките в имота са неподеляеми и не може да бъдат поставени в дял на някой от съсобствениците, единственият способ за прекратяване на съсобствеността между страните е изнасяне на имота на публична продан, при първоначална пазарна оценка, посочена в заключението на съдебно - техническата експертиза, в размер на 62 903.30 лева.

2

Сумата, получена от проданта, следва да се разпредели между страните според техните права в съсобствеността, а именно за С. С. Р. – ½ ид.ч. и Р. П. П. – 1/2 ид.ч.

По претенциите по сметки предявени от С. С. Р. срещу Р. П. П..

По претенцията по чл.31, ал.2 ЗС

От ищцата е предявен иск за присъждане на сумата в общ размер на 6400 лева, обезщетение за лишаването й от ползване на процесния имот от ответника за периода м.06.2019 г. до 02.2022 г.

За да бъде уважена тази претенция в тежест на ищцата е да установи следния фактически състав: ползване на вещта изцяло от ответника през процесния период, отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение, получена от ответника, размер на претенцията си. В тежест на ответника е да установи, че е осигурил достъп върху имота за ползване от ищците съобразно правата им.

От страна на ищцата не е представено доказателство, че е отправила покана към ответника, предхождаща процесния период, да й бъде предоставено ползването на имота, съобразно правата й, респективно да й бъде заплащано обезщетение от ответника за ползването на имота изключително от него. Такава покана не е отправена и с исковата молба, доколкото в нея липсва искане за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот. Такава покана е направена едва на 22.02.2022 г. в първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата, с която молба е предявила претенцията си по сметки.

Наред с това не са ангажирани доказателства, че през посочения по-горе период единствено ответникът е ползвал процесния имот.

С оглед изложеното тази претенция се явява недоказана по основание и като такава ще се отхвърли.

По претенцията по чл.30, ал.3 ЗС

Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици. При наличието на такова съгласие съделителят отговаря съразмерно дела си за реално извършените разходи по чл. 30, ал. 3 ЗС, а ако е нямало съгласие - отговорността е по правилата на водене на чужда работа без пълномощие чл. 61, ал. 2 ЗЗД - отговаря з а увеличената стойност на имота, вследствие на тези СМР (пак според дела му), а ако изрично се е противопоставил на ремонтите - в размер на по - малката стойност измежду направените от страната разходи и увеличената стойност на имота (чл. 61, ал. 3 във вр. с чл.

59 ЗЗД).

От твърденията на ищцата, а и предвид обстоятелството, че в периода в който се твърди процесните вещи и подобрения да са вложени в имота, страните са били във фактическо съжителство, то съдът приема, че това е сторено със съгласието на ответника, поради което и претенцията е квалифицирана по чл.30, ал.3 ЗС.

В тежест на ищцата е да докаже следния фактически състав: че е извършила посочените от нея подобрения в съсобствения между страните имот, стойността на подобренията /разноските за труд и материали/ и дела на ответника в съсобствеността. В тежест на ответника е да установи, че ги е заплатил.

Ищцата претендира от ответника стойността на движими вещи, които се намират в имота, нейна собственост, доколкото същите са останали в имота и представлявали необходими разноски, вложени в имота, а именно телевизор на стойност 1000 лева, микровълнова фурна – 400 лева, домакински съдове – 550 лева, кухненска маса – 650 лева, 3 готварска печка – 500 лева, палетна печка – 3000 лева.

На първо място закупуването на тези движими вещи и влагането им в имота не представляват необходими разноски по имота по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС. Необходимите разноски са тези, направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило. Те не са и подобрения, не са трайно закрепени към имота и не водят до увеличаване на неговата парична стойност. Те са движими вещи, които във всеки един момент страната може да си ги взема, а при липса на доброволно предаване защита е по друг ред.

Наред с това ищцата не доказа, че посочените вещи са нейна собственост или да е предоставила средства за закупуването им.

По отношение на претенцията за разноски по смяна на дограмата в размер на 1500 лева, по своята същност смяната на дограма представлява подобрение в имота, но по делото не са ангажирани доказателства от ищцата, че е направила разходи по поставянето на същата.

С оглед изложеното и тези претенции на ищцата ще бъдат оставени без уважение като неоснователни.

По претенциите по сметки на Р. П. П. по чл.30, ал.3 ЗС /чл.61, ал.2 ЗЗД/.

По отношение на правната квалификация на претенцията важи изложеното по-горе по претенция, предявена от С. С. Р..

В тежест на ищеца е да докаже следния фактически състав: че е извършила посочените от него подобрения в съсобствения между страните имот, стойността на подобренията /разноските за труд и материали/ и дела на ответника в съсобствеността, а при липса на знание и съгласие у ответника – увеличената стойност на имота, в резултат от подобренията. В тежест на ответника е да установи, че ги е заплатил.

Претенцията на ищеца включва направени разходи в периода м.01.2020 г. до м.

04.2020 г. за изграждане на нови електрическа и ВиК инсталации в имота на стойност 2436 лева, вътрешно и външно боядисване с материали на стойност 496.49 лева, частично изравняване на терена с минибагер с цена на услугата 600 лева, поставяне на топлоизолация на къщата в размер на 7118.52 лева, смяна на дограма на стойност 2136 лева, ремонт на покрива на къщата на стойност 2790 лева, изготвяне на метална порта – 1200 лева, закупуване и монтаж на хидрофорно устройство в намиращия се в имота кладенец – 200 лева, изграждане на септична яма в имота с размер 1х1 метър и дълбочина 2 м и изпълнение на дренаж и декорация – 800 лева, изграждане на подпорна стена в част от имота – 800 лева, частично ограждане на имота със стена, изпълнена от циментови блокчета – 800 лева, изграждане на пешеходни пътеки от тротоарни плочки в двора и около къщата – 800 лева, изграждане на декоративни дървени огради в двора с обща дължина 13 метра – 350 лева, изработване на ивица с филц с ширина 1 м. около къщата за предпазване на стените от овлажняване – 350 лева или общо 20 877.01 лева, от които от ответницата се претендира сума в размер на 10 000 лева като припадащата й се част от правото й на собственост върху имота.

За извършването на част от описаните дейности са представени писмени доказателства от ищеца по тази претенция, а именно фактура на стойност 2136 лева с ДДС – за изработка и монтаж на ПВЦ дограма, ремонтно-монтажни и дърводелски услуги и транспорт до обект с. Драгоил /л.61/, както и касов бон за заплащане на тази сума, фактура за ремонтни дейности – електро и ВиК на къща в с. Драгоил на стойност 2436 лева ДДС /л.62/, както и касов бон за заплащане на сумата, фактура за закупуване на строителни материали за боядисване на стойност 496.49 лева с ДДС /л.63/, ведно с касов бон към нея, фактура за предоставена услуга на Р. П. с минибагер в село Драгоил на стойност 600 лева с ДДС /л.64/ и платежно нареждане за сумата /л.65/ и приемо-предавателен протокол за 4 извършената работа /л.66/, фактура за железарски услуги в село Драгоил на стойност 1200 лева с ДДС /л.67/ и банково извлечение за заплащане на тази сума /л.68/, фактура за извършване на услуга по поставяне на топлоизолация по фасади в село Драгоил на стойност 7118.52 лева с ДДС /л.69/ и документи за плащане на сумата /л.70/, фактура за ремонтни услуги в село Драгоил на стойност 1030 лева и разписка за плащане на сумата /л.71/, фактура за ремонт на покрив на стойност 2790 лева с ДДС и документи за плащане на сумата /л.73/. Всички фактури са издадени с получател ищеца Р. П..

От приетата и не оспорена от страните Съдебно-техническа експертиза /л.211/ се установява, че всички така описани дейности са извършени и фигурират в имота, като вещото лице е онагледило това със снимков материал. Вещото лице е дало заключение, че цените по фактурите са реалните стойности на така закупените стоки и извършени услуги.

Разпечатката съдържа 46 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31d737f2-1c91-477d-8175-00fc661144bc