Решение № 2173 от 14.04.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр. София, 14.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение,

2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 7 618 по описа за 2012 г. и

Р Е

Ш И:

[1]

ОСЪЖДА

Г. А.Ш. да заплати на Н.М.Н.:

1. 800,00 лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди лева плюс законната лихва от 09.11.2011 г. до окончателното изплащане. Неимуществените вреди са претърпени от следните неистински и опозоряващи твърдения на съдия Г.Ш. за адвокат Н.Н., направени на заседание на Висшия съдебен съвет на 09.11.2011 г.: а. че, докато е бил прокурор, срещу Н.Н. е било образувано дисциплинарно производство; б. че Н.Н. е бил освободен от длъжност районен прокурор вследствие на дисциплинарно производство;

2. 188,73 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. Адвокат Н.Н. е със съдебен адрес - адвокат М.,***. Съдия Г.Ш. е с адрес ***.

[2]

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД на адвокат Н.Н. срещу съдия Г.Ш. за разликата над 800,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

[3]

Ако някоя от страните обжалва частично решението, тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес, но не по-малко от 25,00 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[4]

Адвокат Н.Н. заявява в искова молба от 28.05.2012 г., че при участието му в конкурс за първоначално назначаване като магистрат, ответникът съдия Г.Ш., като член на Висшия съдебен съвет (ВСС), е разпространил факти, които са били неверни и опозоряващи за ищеца. По-точно съдия Г.Ш. е заявил пред членовете на ВСС, че:

1. докато адвокат Н. е бил прокурор, срещу него е било образувано дисциплинарно производство;

2. ищецът е бил освободен от длъжност районен прокурор вследствие на дисциплинарно производство;

3. тогавашният ВСС е констатирал, че от

08.11.1993 г. до 02.02.1995 г. Н.Н. не е бил решил нито една преписка, не е водил разследване и т. н.;

4. през 2009 г. срещу адвокат Н.Н. е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 209 от НК;

5. срещу адвокат Н.Н. е имало висящи наказателни производства;

6. ако адвокат Н.Н. е спечелел конкурса, е трябвало да бъде отстранен от длъжност;

7. адвокат Н.Н. не е притежавал необходимите нравствени и професионални качества, за да бъде магистрат;

8. били са обявени за неправилно издадени и обезсилени болнични листа, представени от Н.Н.;

9. адвокат Н.Н. е извършил престъпление по чл. 286 от НК.

[5]

Тези твърдения са били опозоряващи и обидни за ищеца. Освен тях, неверни и опозоряващи адвокат Н.Н. са били и следните твърдения, заявени от съдия Г.Ш.:

1.

„Аз проверих, такова дело няма. Това го казах и за журналистите”;

2.

„Когато разглеждахме в комисията въпросите за допустимостта на този кандидат, имахме предвид изложените факти, комисията прие да се остави без възражение изложението му”;

3.

„Без значение какъв е изходът от внесените срещу Н.М.Н. обвинения, ясно е, че съществува основателно съмнение относно притежаваните от него нравствени и професионални качества, необходими за магистратска длъжност в органите на съдебната власт.”

[6]

От всички тези твърдения е била провалена адвокатската и политическата кариера на адвокат Н.Н., както и избора му за магистрат; унижени са били честа и достойнството му.

Затова адвокат Н.Н. моли съда да осъди съдия Г.Ш. да му заплати 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от претърпени вреди за 2 500 000,00 лева (исковата молба, л. 3-8; протокола от с. з. на 31.01.2014 г., л. 287).

2. По писмения отговор на ответника

[7]

Ответникът съдия Г.Ш. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че искът е недопустим, защото като член на ВСС и председател на атестационната комисия е съобщил данните, които са били постъпили за адвокат Н.Н. в комисията. Затова той моли съда да прекрати производството по делото.

[8]

Ответникът е заявил също, че не е било налице негово противоправно поведение, вина и причинна връзка; вярна е била и информацията, изнесена от него за адвокат Н.Н., който не е бил претърпял вреди. Затова съдия Г.Ш. моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 54-56).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ

ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[9]

През 1988 г. адвокат Н. е завършил

Юридическия факултет на СУ „Св. Св. Климент Охридски“ с успех от следването отличен 5,90, а от държавните изпити отличен 6,00 (диплома, т. I л. 216). Не се спори, че в периода 1990-1995 г. Н.Н. е бил районен прокурор на гр. Златоград, а след това и на гр. Сливен (служебно дело, т. II, л.

477-542). По това време са били публикувани статии в местния и националния печат, коментиращи положителната работа на Н.Н. в борбата с престъпността (т. I, л. 188-207).

[10] В периода септември 1993 г. – ноември 1994 г. Н.Н. е бил в отпуск поради временна неработоспособност и не е работил, като районен прокурор на гр. Сливен (болнични листове, л. 30-59 от адм. д. 180/1995 г. на ВКС). Затова на 16.11.1994 г. Х.К., и. д. окръжен прокурор, е предложил на ВСС да освободи Н.Н. от заеманата от него длъжност районен прокурор в РП Сливен. За основание на искането си той е посочил трайна фактическа невъзможност на Н.Н. да изпълнява служебните си задължения за период по-дълъг от една година, през който е бил в отпуск поради болест (предложение, л. 5-6 от адм. д. 180/1995 г. на ВКС).

[11] На 08.02.1995 г. ВСС е освободил Н.Н. от длъжност районен прокурор поради трайна фактическа невъзможност за изпълнение на служебните задължения за период по-дълъг от една година (извлечение от протокол, л. 3 от адм. д. 180/1995 г. на ВКС). На 07.07.1995 г., 10.07.1995 г. и 14.07.1995 г. ЦТЕЛК е отменила част от болничните листа, издадени за Н.Н. (решенията, л.

96-98, 101-103 и 99-100). На 16.10.1996 г. ВКС е отхвърлил жалбата на Н.Н. срещу решението на ВСС за освобождаването му от длъжност районен прокурор и решението на ВСС е влязло в сила (решението, л. 156-158 от адм. д. 180/1995 г. на ВКС).