Решение № 223 от 28.07.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 223

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 28.07.2020 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА при участието на секретаря Катя

Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №706 описа на ПАС за 2019 г., намери следното:

Производство по чл.294 от ГПК, образувано съгласно решение №128 от 24.10.2019 г. по т.д.№2463/2018 по описа на ВКС. С касационното решение е отменено въззивното решение №157 от 23.05.2018 г. по т.д.№209/2018 г. на ПАС и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от дружеството П.

ООД, ЕИК***, срещу постановеното решение №384 от 30.11.2017 г. по търг.дело №278/2016 г. на Окръжен съд С.З., с което са отхвърлени обективно съединените осъдителни искове по делото за заплащане на сумата 29 892 лв. - стойност на заплатения от П. ООД на Л.ООД ремонт на асансьорна уредба през гаранционния срок на съоръжението, и сумата от 1 206,40 лв. обезщетение за забавено плащане.

Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон, със събраните по делото доказателства. В тази връзка посочва, че нормативният акт, който урежда гаранционните срокове в процесния случай, е Наредба №2 за въвеждане в експлоатация на строежите и минималните гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти.

Моли да се отмени обжалваното решение и се уважат предявените искове.

Претендира разноски.

Ответникът К.В.- М.ЕООД, ЕИК ***, е представил отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна. Не е съгласен с направените оплаквания, като според него гаранционните срокове за асансьорни уредби се уреждат в договорите за тяхната доставка и монтаж и не намира приложение посочената наредба, съответно разширителното тълкуване на гаранционни срокове.

Позовава се и на специални нормативни актове, в които не са въведени минимални гаранционни срокове за асансьори.

Моли да се потвърди решението.

Претендира разноски.

Съдът, след като разгледа делото, становищата на страните и събраните доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена на 22.12.2017 г., като постановеното решение е връчено на жалбоподателя на 15.12.2017 г. Ето защо е спазен предвиденият в закона двуседмичен срок за обжалване на решението и въззивната жалба не е просрочена. Същата е подадена от надлежна страна да стори това, както и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Видно от исковата молба, ищецът е предявил обективно съединени осъдителни искове за заплащане на стойността на заплатения от него на Л.ООД ремонт на асансьорна уредба през гаранционния срок на съоръжението, и за обезщетение за забавено плащане.

Твърди, че е сключил с ответника договор за проектиране, доставка и монтаж на един товарен асансьор в обект – Търговски и офис център в гр.С.З. на 15.07.2009 г. В изпълнение на договора ответникът проектирал, окомплектовал, доставил и монтирал асансьора. Съставени били следните документи: протокол за изпитване 880 от 04.02.2010 г. и обобщен доклад от оценяването му от 08.02.2010 г., декларация за съответствието от 17.02.2010 г. Сключен бил договор за технически надзор с Е.ЕООД на 05.02.2010 г., след което съставен акт за първоначален технически преглед от 22.02.2010 г.

Твърди, че е издадено разрешение за ползване на сградата, в която е монтиран асансьорът, на 01.04.2010 г. След тази дата започнало използването на асансьора, но се появили дефекти - спирал между етажите по време на движение. Уведомил ответника с писмо от 19.01.2011 г. Впоследствие му предал хидравличен разпределителен блок-съставна част от задвижващата хидравлика за ремонт, както и хидравлична станция и хидравлично масло, за което са издадени приемо-предавателни протоколи от 22.05.2012 г. и 15.06.2012 г. За извършения ремонт била издадена проформа фактура от 13.06.2012 г. на стойност 380 лв., заплатена на ответника.

Въпреки извършеният ремонт на хидравликата на асансьора, същият продължил да дава дефекти, като пропада между етажите, спира движението си между етажите. На практика станал неизползваем. Поради това изпратил покана до ответника с Т.на Б.п.от 21.08.2013 г., с която го уведомявал да изпълни задълженията си по чл.5,т.6 от договора и в срок от 24 часа да отстрани повредата. Поканата съдържала и предупреждение, че при неизпълнение ще отстрани сам повредите, но ще претендира заплащането им от ответника. Поканата е връчена на 23.08.2013 г.

Поради бездействието на ответника, сключил с договор с Л.ООД на 09.03.2013 г. за ремонтни дейности по асансьорна уредба, за да се обезпечи нормалната експлоатация на асансьора. Съгласно договора, изпълнителят се задължил да извърши преустройство, ремонтни дейности, подробно описани в спецификация 1, неразделна част от договора. Всички дефекти и необходимите дейности за отстраняването им са посочени в констативен протокол от 09.03.2013 г. В резултат на договора и извършените работи въз основа на него са извършени необходимите ремонтни дейности, като е издаден протокол за пуск и настройка от 19.09.2013 г. За извършената работа била издадена проформа фактура от 09.09.2013 г. Плащането на изпълнителя било извършено на две части, съгласно фактури с дати 26.09.2013 г., 17.10.2013 г. и платежни нареждания.

На база тези фактически твърдения ищецът се позовава на чл.20,ал.4,т.5 от Наредба №2 за въвеждане в експлоатация на строежите и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти и счита, че гаранционният период на монтираната от ответника асансьорна уредба започва да тече от датата на разрешението за ползване на сградата 01.04.2010 г. и изтича на 01.04.2015 г. Тъй като не е изпълнил задълженията си по договора и не е осъществена гаранционна поддръжка и обслужване на асансьора в гаранционния срок, предявява обективно съединените искове.

Ответникът е подал отговор, в който не признава исковете.

Излага доводи за неотносимост на разпоредбите на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. към производството, въвеждането в експлоатация и гаранционния сервиз на асансьорните уредби. Счита, че в процесния случай намират приложение Закон за техническите изисквания към продуктите – чл.32 от него, според който асансьорите са съоръжения с повишена опасност, Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства /обн., ДВ, бр. 94/2001г./ и Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьорите, приета с ПМС № 75/01.04.2003г.

Счита, че дължимата от ответника по силата на процесния договор престация – проектиране, доставка, монтаж и пускане в експлоатация на асансьорна уредба, не може да бъде квалифицирана като строително-монтажна дейност, легално дефинирана в § 1, т. 40 и т. 38 от ДР на ЗУТ, за да бъде ангажирана гаранционната му отговорност на основание чл.160,ал.3 от ЗУТ за изпълнение на строителни обекти.

Счита, че гаранционната отговорност за монтажа на асансьора е уредена в договора и е определен 36 месечен гаранционен срок, считано от предаване на асансьора. Тъй като между страните не е съставен нарочен документ за предаване, този срок е започнал да тече от датата на издаване на разрешение за ползване на сградата 01.04.2010 г. и е изтекъл към м.август 2013 г., когато са настъпили повредите. Неговото задължение да отстранява недостатъци на асансьора е погасено. Липсва гаранционен случай.

Оспорва обстоятелството, че е уведомен през м.август 2013 г. за възникналите недостатъци на асансьора, тъй като в договора са посочени адреси и телефони за контакти с оглед кратките срокове за отстраняване на повреди, които не са били използвани за уведомяване на тях за претендираната по делото гаранционна повреда.

Възразява, че с договора е поета гаранционна отговорност, като счита, че в чл.5,т.5 е уредена т.нар. законна отговорност на ответника. В тази връзка е изложил доводи, че т.нар.законна отговорност дава на кредитора права по чл.195,ал.1, предпоследно изр. от ЗЗД, която е обвързана от срокове, които са изтекли към предявяване на исковата молба.

Счита и, че с договора от 09.09.2013 г. е поръчано преустройство на процесния асансьор, изменена е товароподемността на асансьора, което е довело до промяна на техническите характеристики на вещта, което не представлява отстраняване на повреди.

Счита и, че извършените при ремонта преустройства са в нарушение на императивните изисквания за това, тъй като няма данни за вписване в регистъра по чл.36 от Закона за техническите изисквания към продуктите за извършване на дейности по поддържане, ремонт и преустройство на асансьори на лицето-изпълнител Не е осъществен технически надзор, както проверки и изпитвания в съответствие с нормативно въведените съществени изисквания за тази дейност.

Въз основа на представените доказателства се установява, че между страните е възникнало правоотношение по сключен между тях договор за изработка и монтаж на асансьор. Възложената от ищеца П. ООД работа е изпълнена от ответника К. В. – М. - ** ЕООД. Приета е от възложителя. Сградата, представляваща Търговски и офис център, с монтирания в нея работещ асансьор, е въведена в експлоатация на 01.04.2010 г.

Видно от сключения договор на

15.07.2009 г., страните са уговорили задълженията на изпълнителя в чл.5.

Съгласно чл.5,т.3, приели са гаранционен срок за монтираните машини и съоръжения – 36 месеца след тяхното предаване.

Съгласно чл.5.5, съгласили са се дефектите и некачествените изпълнения да се отстраняват за сметка на изпълнителя.

Когато са се появили в периода на гаранция, възникналите повреди се отстраняват до 24 часа след уведомяването, съгласно чл.5.6.

По делото е налице произнасяне от

ВКС по материално правния въпрос за приложимостта на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, на ЗУТ и други нормативни актове към условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа на асансьор са поели към съответния инвеститор задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти. Даденото разрешение е, че посочената наредба и Законът за устройство на територията /ЗУТ/ намират приложение към условията и сроковете, при които производителят и/или лицето, което монтира асансьора /изпълнителят/, са поели към съответния инвеститор /възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ или строител по чл. 163, ал. 1 ЗУТ в хипотезата на сключен от последния като възложител договор за проектиране, доставка и монтаж на асансьор в новопостроена сграда/ задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти. Минималният гаранционен срок за завършен монтаж на асансьор в новопостроен обект се определя с договора между възложителя и изпълнителя и не може да бъде по-малък от пет години, считано от деня на въвеждането на строителния обект в експлоатация /издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Клаузата на чл. 5, т. 3 от договора, уреждаща 3-годишен гаранционен срок, противоречи на срока по чл. 20, ал. 4, т. 5 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. /чл. 26, ал. 4, предл. 1 ЗЗД/, който срок е 5-годишен, считано от датата на разрешението за ползването на обекта.

Съгласно чл. 160, ал. 4, изр. 2 ЗУТ определените с договора между възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с наредбата по ал. 3. Посочената разпоредба е императивна, поради което клаузата на чл. 5, т. 3 от процесния договор е нищожна в частта за предвидения 36-месечен гаранционен срок, поради противоречие с цитираната императивна правна норма. Съгласно чл. 26, ал. 4, предл. 1 ЗЗД, чл. 160, ал. 4, изр. 2 и ал. 5 ЗУТ гаранционният срок за монтираните машини и съоръжения - процесния асансьор по сключения на 15.07.2009 г. между П. ООД и К. В. – М. - ** ЕООД договор е 5-годишен и започва да тече от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация. Разрешението за ползване на обект - Търговски и офис център, находящ се в УПИ VІ-общ., кв. 117 по плана на гр.С.З., в който е монтиран процесният асансьор, е издадено на 01.04.2010 г. Гаранционният срок е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 01.04.2015 г.