Определение № 27507 от 18.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27507 гр. София, 18.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20221110117878 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „***” ЕАД, ЕИК *** представлявано от А.А- изпълнителен директор против Т.

К. М. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п,к. 1220, обл. София град, общ. Надежда, ж.к. „Лев Толстой“, ****.

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал. 4 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 11.06.2021 година е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 12778 срещу Е.П.П. с ЕГН ********** и Т. К. М. с ЕГН ********** в условията на разделна отговорност при равни квоти от 1/2 за сумата от 4778,06 лева, от които 4196,45 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 11.06.2021г. до изплащане на вземането, 505,36 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 01.06.2021г., както и суми за дялово разпределение 64,36 лева - главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 11.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 11,89 лева - лихва за периода от 01.07.2018г. до 01.06.2021г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Сочи, че с Разпореждане, постановено по ч.гр. дело №33560/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 143 с-в е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от 1 дружеството ни на 02.03.2022г., му е указано, че дружеството ю може да предяви иск относно вземането си само срещу Т. К. М. с ЕГН ********** в едномесечен срок.

Твърди, че ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата имала качеството клиент на ТЕ и за нея важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “*** АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “***” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Сочи, че в процесния период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от “***” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г, на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Твърди, че клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите следвало да заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Сочи, че ответницата използвала доставяната от дружеството ни ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си. Сочи, че съгласно чл. 138 б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответницата, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с “***” ЕООД. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “***” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - “Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от

06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „***” ЕАД, ЕИК *** представлявано от А.А- изпълнителен директор и Т. К. М. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п,к. 1220, обл. София град, общ.

Надежда, ж.к. „**** че съществува вземане на „***” ЕАД, ЕИК *** представлявано от А.Аизпълнителен директор и Т.

К. М. дължи на „***” ЕАД, ЕИК 831609046 сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 19.07.2021 г. по ч.гр.дело ч.гр.дело № 33560/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 2389,03 лева, от които 2098,22 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 11.06.2021г. до изплащане на вземането, 252,68 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 01.06.2021г., както и суми за дялово разпределение 32,18 лева - главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,95 лева лихва за периода от 01.07.2018г. до 01.06.2021г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е налице облигационна 2 връзка между нея и ищеца, както и да е ползвала процесния имот. Оспорва претенцията на ищеца за услугата дялово разпределение, тъй като същата сума се дължала на фирмата, извършваща услугата. Оспорва иска за лихва начислена върху главницата за дялово разпределение, както и иска за лихва върху главницата за използвана топлинна енергия.

Прави възражение за погасяване на част от задълженията по давност.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеапо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата - така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители - в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от “***” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 - 147а от Закона за защита на потребителите.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават - няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответницата е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия - битов клиент.

За ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответницата е имал достъп и е потребила реално твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер - количество и цена, като съответно на това и следва да 3 установи количеството и цената - единична и обща на сумите за дялово разпределение и топлинна енергия доставяна в процесния период. Ищецът следва да докаже, че ответницата е изпаднал в забава - съответно да докаже периода на забава.

Във връзка с направеното от ответницата възражение за погасяване на задължението по давност ищецът следва да установи, че същата е спирана или прекъсвана.

За ответницата

Ответницата носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на дружеството „Техем сървисис” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

Ответницата е поискала на основание чл. 183 ищецът да представи оригинала на приложения договор между етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД, което искане е основателно и следва да бъде уважено.

По искането за допускане на експертизи - така заявените искания са относими и допустими, като съдът ще се произнесе за тях в първото съдебно заседание.