Решение № 83 от 12.02.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Благоевград, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100578 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от В. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б чрез Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в регистър Булстат: със съдебен адрес: гр. С, действащо чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за кореспонденция: [email protected] против „Ссъс седалище и адрес на управление: гр. Ш представлявано от Сизпълнителен директор.

Ищцата е предявила срещу ответника при условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване следните искове:

1./ главен иск за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № ... година, сключен между „С. е изцяло недействителен.

2./ евентуален иск за признаване за установено, че следните клаузи по сключения между „С..." АД и В. Л. К., Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № от 03.03.2022 година, са нищожни, а именно:

- Чл. 27 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 799988 от 03.03.2022 година, съгласно който се дължи неустойката в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение по кредита.

- Чл. 1, т. 3 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 799988 от 03.03.2022 година, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер от 28.80 % /двадесет и осем цяло и осемдесет/ процента върху главницата.

- Чл. 10 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 799988 от 03.03.2022 година, съгласно който се дължи такса в размер на 10 лв. /десет лева/, представляващи направените разходи за събиране на просрочените вземания.

- Чл. 11 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 799988 от 03.03.2022 година, съгласно който се дължи такса за изпращането на текстово съобщение (CMC).

3./ главен иск за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 837613 от 30.05.2022г., сключен между „С...Д и В. Л. К. е изцяло недействителен.

4./ евентуален иск за признаване за установено, че следните клаузи следните клаузи по 1 сключения между „СТИК-КРЕДИТ" АД и В. Л. К., Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 837613 от 30.05.2022 година, са нищожни, а именно:

- Чл. 17 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 837613 от 30.05.2022 година, съгласно който се дължи неустойката в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение по кредита.

- Чл. 1, т. 3 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 837613 от 30.05.2022 година, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер от 36 % /тридесет и шест/ процента върху главницата.

- Чл. 10 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 837613 от 30.05.2022 година, съгласно който се дължи такса в размер на 10 лв. /десет лева/, представляващи направените разходи за събиране на просрочените вземания.

- Чл. 11 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 837613 от 30.05.2022 година, съгласно който се дължи такса за изпращането на текстово съобщение (CMC).

5./ осъдителен иск за сумата от 169,50 лв. /сто шестдесет и девет лева и петдесет стотинки/, на основание чл. 55 ЗЗД недължимо платените суми от В. Л. К., ЕГН ********** на ответника по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 799988 от 03.03.2022 година.

6./ осъдителен иск за сумата от 2076,14 лв. /две хиляди седемдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, на основание чл. 55 ЗЗД недължимо платените суми от В. Л. К., ЕГН ********** на ответника по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 837613 от 30.05.2022 година (съобр. протоколно определение на съда от 16.01.2025г., с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата претенция.

Ищцата твърди, че на 03.03.2022г., в качеството си на кредитополучател, сключила с ответника Договор за потребителски кредит, с № 799988 за сумата от 350 лв., с уговорен краен срок за погасяване седем месеца. Поддържа, че съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 и т. 4 от този договор годишният лихвен процент /ГЛП/ по него бил 28,08 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ бил 32,92 %. Сочи, че на 30.05.2022г., в качеството си на кредитополучател, сключила с ответника втори Договор за потребителски кредит, с № 837613 за сумата от 1200 лв., с уговорен краен срок за погасяване двадесет месеца. Поддържа, че съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 и т. 4 от този договор годишният лихвен процент /ГЛП/ по него бил 36 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ бил 42,58 %. Заявява, че била изцяло погасила задълженията си по горепосочените договори за креди. Смята, че е надплатила 169,50 лв. по първия договор от 03.03.2022г. и 2076,14 лв. по втория договор от 30.05.2022г. В тази връзка излага подробни доводи за нищожност на процесните договори за кредит поради поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. При условията на евентуалност, твърди, че клаузите за неустойки, договорни лихви и такси и разходи за събиране на просрочените вземания били нищожни на същите основания. По отношение и на тези евентуални искове за частична нищожност на процесните договори за потребителски кредит ищцата излага подробни съображения. Смята, че за ответника не било съществувало валидно правно основание да получил плащане по процесните договори за кредит в размер на 169,50 лв. по първия договор от 03.03.2022г. и в размер на 2076,14 лв. по втория договор за кредит от 30.05.2022г. поради нищожността им.

Ответникът смята предявените искове за неоснователни. В тази връзка не оспорва обстоятелството, че е сключил на 03.03.2022г. с ищцата Договор с потребителски кредит № 799988, съгласно който е бил предоставил на ищцата сумата в размер на 350 лв. Не оспорва и че е сключил на 30.05.2022г. с ищцата Договор с потребителски кредит № 837613, съгласно който е бил предоставил на ищцата сумата в размер на 1200 лв. Оспорва обаче 2 твърденията на ищцата, че процесните договори за кредит били изцяло нищожни поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка развива подробни доводи. Оспорва и твърденията на ищцата за частична нищожност на процесните договори за кредит, в частта им относно клаузите за неустойки, договорни лихви и такси и разходи за събиране на просрочените вземания. И по отношение на тези евентуални искове излага подробни доводи. Смята, че е получил суми по процесните договори за потребителски кредити на валидно правно основание.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно кумулативно и евентуално съединени искове за нищожност на двата процесни Договори за потребителски кредити, съответни с № 799988 от 03.03.2022г. и с № 837613 от 30.05.2022г., евентуално съединени с искове за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.

27, чл. 1, ал. 3, чл. 10, чл. 10, чл. 11 и чл. 17 (за неустойки, договорни лихви и такси и разходи за събиране на просрочените вземания) от тези договори, (с правна квалификация чл.26, ал. 2, предл.2, пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл.

10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП) и осъдителни искове за заплащане на следните суми: 169,50 лв. по първия договор от 03.03.2022г. и в размер на 2076,14 лв. по втория договор за кредит от 30.05.2022г., представляващи платени при начална липса на основание суми по процесните договори (с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД).

Уважаването на исковите претенции за прогласяване на нищожността на целите договори, евентуално на горепосочените клаузи от договорите е детерминирано от установяването, че процесните договори за потребителки кредити противоречат на императивни правни норми, а именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл.

19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същите накърняват добрите нрави.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие на процесните договори за кредити с посочените императивни правни норми, както и с че договорите накърняват добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че сключените сделки са валидни.

Уважаването на осъдителните искови претенции пък е детерминирано от установяването на следните факти: 1/ предаване от ищцата и съответно получаване от страна на ответника на имущественото благо, предмет на тези искове - съответно сумата от 169,50 лв. по договора за потребителски кредит от 03.03.2022г. с № 799988 и сумата от 2076,14 лв. по договора за потребителски кредит от 30.05.2022г. с № 837613, и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищцата е тази, която трябва да установи съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – съответно сумата от 169,50 лв. по договора за потребителски кредит от 03.03.2022г. с № 799988 и сумата от 2076,14 лв. по договора за потребителски кредит от 30.05.2022г. с № 837613 при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е получил даденото (вж. така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

3

Не се спори между страните, че между ищцата В. Л. К. (като кредитополучател и потребител) и ответника „С

(като заемодател и кредитор) са били сключени процесните договори за потребителски кредити, съответно на 03.03.2022г. - Договор за потребителски кредит с № 799988 и на 30.05.2022г. - Договор за потребителски кредит с № 837613. Фактът на сключването на сделките се доказва и от представенияте по делото заверен преписи от самите процесни Договори за потребителски кредити, Погасителни планове и Общи условия по тях.

Безспорно е също така, че ответното дружество реално е предоставило на ищцата заемните суми по процесните договори, съответно в размер на 350 лв. по първия договор за потребителски кредит с № 799988 от 03.03.2022г. и 1200 лв. по втория договор за потребителски кредит с № 837613. Получаването на заемните суми от заемополучателя се установява и от основното и допълнителното заключения на допуснатите съдебносчетоводни експертизи.

От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на двете процесни заемни правоотношения, а именно: по отношение на първия договор за потребителски кредит от 03.03.2022г. - главница в размер на 350 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 32,92 %; лихвен процент по кредита – 28,80 % и общата дължима сума по кредита в размер на 390,56 лв.; срок на кредита – 7 месеца; по отношение на втория договор за потребителски кредит от 30.05.2022г. - главница в размер на 1200 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 42,58 %; лихвен процент по кредита – 36 % и общата дължима сума по кредита в размер на 1718,59 лв.; срок на кредита – 20 месеца.

Разпечатката съдържа 39 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31d543d1-8836-47a3-9ac2-29b7eb2fe7e0