Разпореждане № 1194 от 11.04.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1194 гр. Разград, 11.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20253330100673 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирано е заявление от „СИТИ КЕШ“ ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. И. А. с ЕГН **********, с установен по делото настоящ и постоянен адрес: гр. Р, общ. Р, обл. Р, ул. "Б Л" № **, вх. *, ет. *, ап. **, за заплащане на следните задължение по Договор за потребителски кредит № 899*** от 25.07.2023 г.: главница в размер на 1000,00 лв. ведно със законна лихва, начислена считано от 08.04.2025 г. до изплащане на задължението; възнаградителна лихва в размер на 110,70 лв., дължима и неплатена за периода от 25.07.2023 г. до 02.01.2024 г.; договорна компенсаторна неустойка в размер на 458,37 лв., дължима и неплатена за периода от 25.07.2023 г. до 02.01.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 190,97 лв., дължима и неплатена за периода от 01.10.2023 г. до 01.10.2024 г.; неустойка за забава в размер на 250,00 лв., дължима и неплатена, начислена еднократно на 01.03.2024 г., както и разноски по делото. Заявителят уточнява, че по договора за кредит, който е падежирал, длъжникът е направил плащания в общ размер на 148,00 лв. Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит № 899668 към искане № 9233717, погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора, лоялна програма „Сити Кеш Клуб“, искане за сключване на договор за кредит № 9233717, декларации, тарифа за таксите и разходите, събирани от „СИТИ КЕШ“ ООД.

С оглед заявлението и приложенията към него съдът, за да се произнесе, прие за установено следното от фактическа страна:

Във връзка с отправено на 25.07.2023 г. Искане за сключване на договор за кредит № 9233717 между заявителя от една страна, а от друга – длъжникът, бил сключен представения по делото Договор за потребителски кредит № 899668, по силата на който е предоставен кредит в размер на 1000,00 лева срещу задължението да се изплати ведно с възнаградителната лихва, а именно общо 1119,35 лв. на 23 седмични вноски, при ГПР 56,75 % и ГЛП 44,5 %.

Съгласно чл. 5 от подписания договор заемателят поел задължението в тридневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или гаранция. Поръчителят следва да отговаря кумулативно на условия (размер на осигурителния доход не по-малко от седем пъти размера на 1

МРЗ, а при двама - четири пъти); да не е поръчител по друг договор; да не е кредитополучател по договори, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да няма кредит към банка или финансова институция с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и погасени задължения; да предостави служебна бележка, удостоверяващ размера на дохода си. Неизпълнението на това задължение в тридневен срок е обвързано със санкция - неустойка в общ размер сумата от 582,65 лв. По така представения договор заявителят признава, че длъжникът извършил плащания в общ размер на 148,00 лева.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените материали по делото, за процесното правоотношение е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл.

22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 56,75 %, като в чл. 3, ал. 2 от договора заемодателят е уточнил, че годишният процент на разходите по заема включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

В случая, уговорената неустойка в размер на 582,65 лв. е разход, известен на кредитора, същият, макар да е договорено, че се дължи при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от подписване на договора, е включен в погасителния план, отделно условията към необходимия поръчител са от такова естество, че вероятността за непредставяне на обезпечение е поголяма, отколкото за представянето му. Така при отпуснат кредит в размер на 1000 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 1702,00 лв., в т.ч. 1000 лв. заемна сума, 119,35 лв. договорна лихва и 582,65 лв. договорна неустойка. Такъв общ размер на дълга за период по-малък от 5 месеца (17 седмици) надхвърля ГПР от 56,75 %, както и петкратния размер на законната лихва, с което е заобиколена забраната по чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК. Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми за неустойки. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение 2 относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК.

Предвид констатираната недействителност Договор за потребителски кредит № 899668 от 25.07.2023 г. съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят признава, че за погасяване на задължения по договора длъжникът е направил плащания в общ размер на 148,00 лв., следва да се присъди за плащане само сума в размер на 852,00 лв., представляваща разликата до усвоената по договора главница.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, като съдът определя ЮКВ в максималния размер, посочен в закона, а именно 180,00 лева. Съразмерно на уважената част длъжникът следва да поеме разноски в следния размер: 17,04 лв. (седемнадесет лева и 4 стотинки) за държавна такса и 76,30 лв. (седемдесет и шест лева и 30 стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „СИТИ КЕШ” ООД с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, общ. Столична, обл. София, район Младост, бул.

"Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, за заплащане от длъжника Д. И. А. с ЕГН: ********** и установен по делото настоящ и постоянен адрес: гр. Р, общ. Р, обл. Р, ул. "Б Л" № **, вх. *, ет. *, ап. **, на следните суми: 852,00 лв. (осемстотин петдесет и два лева), представляващи неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 899668 от 25.07.2023 г. ведно със законна лихва, начислена считано от 08.04.2025 г. до изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на: 17,04 лв. (седемнадесет лева и 4 стотинки) за държавна такса и 76,30 лв. (седемдесет и шест лева и 30 стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.

ООТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на „СИТИ КЕШ” ООД с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, общ. Столична, обл. София, район Младост, бул. "Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, за заплащане от ДЖЕНГИС И. А. с ЕГН: ********** и установен по делото настоящ и постоянен адрес: гр. Р, общ. Р, обл. Р, ул. "Б 3

Л" № **, вх. *, ет. *, ап. **, на следните суми в полза на заявителя, претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит № 899*** от 25.07.2023 г.: за главница над присъдената в размер на 852,00 лв. до заявената в размер на 1000,00 лв.; възнаградителна лихва в размер на 110,70 лв., дължима и неплатена за периода от 25.07.2023 г. до 02.01.2024 г.; договорна компенсаторна неустойка в размер на 458,37 лв., дължима и неплатена за периода от 25.07.2023 г. до 02.01.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 190,97 лв., дължима и неплатена за периода от 01.10.2023 г. до 01.10.2024 г.; неустойка за забава в размер на 250,00 лв., дължима и неплатена, начислена еднократно на 01.03.2024 г., така също и за съдебни разноски над определения от съда размер.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя на основание чл. 413, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на заявителя възможността на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, да предяви в едномесечен срок от получаване на съобщението осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4