Решение № 1507 от 02.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1507 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330202846 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Х. с ЛНЧ: ***, с адрес: ***, чрез адв. Н. М. срещу Наказателно постановление № 24-1030-000248/01.02.2024 г., издадено от Р.К.П. – ***, с което:

1) на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и 2) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 1 (един) месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП) и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО). Твърди случилото се в обективната действителност да не се подвежда под състава на административните нарушения, за които е наказан. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. Н. М., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. Взема становище от събраните по делото доказателства да се установява, че местопроизшествието не е посетено от служители на сектор „Пътна полиция“, поради което да не е доказано, че жалбоподателят е напуснал това място по-рано от нормативно 1 дължимото. Предлага на съда да бъдат ползвани с доверие показанията на свидетелите А. и В., като от тях да се установява, че пострадалата при произшествието сама да е отказала да бъдат уведомявани контролните органи и да е заявила, че няма нужда от помощ. Твърди още да е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като да не е отбелязано дали при съставянето на акта за установяване на административното нарушение е присъствал преводач.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 55312/23.05.2024 г. взема становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от М. Х., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 26.04.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена сектор „Пътна полиция“ Пловдив на 08.05.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 18.10.2023 г. около 19:20 часа в гр. Пловдив, по бул. „Васил Априлов“ свид. И. Б. А. управлявала велосипед, като се придвижвала по обозначената за целта с пътна маркировка велоалея. Когато достигнала до кръстовището на бул. „Васил Априлов“ № 95а, свид. А. спряла, тъй като пред нея минал лек автомобил. След него на кръстовището имало и друг автомобил, а именно „Джип Гранд Чероки“ с рег. № ***, който бил управляван от жалбоподателя М. Х.. Свидетелката А. се намирала отдясно пред автомобила на жалбоподателя, който искал да се включи в движението по пътя с предимство и през това време гледал наляво за преминаващи пътни превозни средства. По този начин жалбоподателят не видял велосипедистката А., въпреки че обективно могъл да стори това. Свидетелката А. тръгнала с велосипеда си, като преминала пред автомобила „Джип Гранд Чероки“ с рег. № ***. В същото време и жалбоподателят привел в движение своето превозно средство, като при потеглянето предната част на автомобила му бутнала преминаващата пред него велосипедистка. Ударът настъпил в областта на тазобедрената става на свид. А., като тя паднала от велосипеда си на пътната настилка. Всичко това било видяно от свид. Д.Р.В., който преминавал наблизо.

2

След удара жалбоподателят Х. веднага спрял автомобила си, излязъл и попитал свид. А. дали има нужда от помощ. Жалбоподателят говорил на *** език, тъй като не владеел добре български език. Междувременно свид. В. се бил приближил до мястото на произшествието и помогнал за комуникацията между Х. и свид. А., като превеждал устно разговора им. Жалбоподателят предложил на пострадалата свидетелка да я откара лично до някое лечебно заведение, но тя отказала. Тогава жалбоподателят я попитал дали иска да бъде повикана на място линейка или полиция. Свидетелката А. отново отговорила, че не искала да бъдат вършени тези неща, нито да й бъде оказвана медицинска помощ, че била добре и искала да се прибира. Тъй като свид. В. се движил в същата посока, той предложил да съпроводи пострадалата. Двамата тръгнали, като свид. А. вървяла изправена и сама бутала велосипеда си. По нея нямало видими наранявания, охлузвания и рани. До момента, когато свид. А. си тръгнала от мястото на произшествието, жалбоподателят също останал там.

През това време той няколко пъти повторил предложението си да бъде повикана линейка или полиция, но А. отказвала, заявявайки, че се чувствала добре.

По-късно същия ден, след като се прибрала в дома си, тя почувствала силна болка и решила да потърси медицинска помощ. Тогава свид. А. отишла в лечебно заведение и разказала за случилия се по-рано инцидент. Оттам бил подаден сигнал към сектор „Пътна полиция“ – Пловдив. Извършването на проверка по случая била възложена на свид. Й. В. К. – ***. Той призовал жалбоподателя Х. за изясняване на случая. Последният се явил заедно със свой придружител, който му помагал с превода на български език. На 09.01.2024 г. свид. К. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 0589064 срещу жалб. Х. в негово присъствие, в присъствието на двама свидетели и на лицето, придружаващо жалбоподателя.

Това лице направило устен превод на нарушителя и пред свид. К. на извършените процесуални действия и на съдържанието на акта.

Жалбоподателят получил препис от акта срещу разписка, но отказал да подпише декларацията за предявяването му. Отказът бил удостоверен с подписа на още един свидетел.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. И. Б. А.. От тях се установява, че същата е очевидец, присъствала е на местопроизшествието, а и е участник в настъпилото ПТП. В тази връзка показанията на свидетелката допринасят на първо място за разкриване на точното място на настъпилия удар, както и за 3 разположението на участниците върху пътното платно. Така изяснява се, че тя се е придвижвала с велосипед по велоалея и е пресичала кръстовище, образувано от пресичането на два пътя, като е преминавала отдясно наляво пред изчакващия да се включи в движението по главния път лек автомобил, управляван от жалбоподателя. Установява се още, че преди свид. А. да успее да премине, е настъпил удар. Показанията й допринасят за изясняване на мястото на удара, участниците в него и контактната точка на съприкосновението между автомобила и нейното тяло. Доказва се, че самият удар се е случил в най-дясната пътна лента, като предната част на автомобила, управляван от жалбоподателя, е бутнала свид. А., докато тя се е придвижвала с велосипеда си, а ударът е настъпил в областта на нейната тазобедрена става.

На следващо място показанията на свидетелката са източник на доказателствена информация за поведението на водача на участвалия в ПТП автомобил след настъпване на произшествието и до момента, когато тя го е напуснала. Установява се, че водачът веднага е спрял, говорил е на чужд език (*** език), като е попитал велосипедистката как се чувства, дали има нужда от помощ, предложил й е да я откара до лечебно заведение, което предложение тя е отказала. Доказва се още водачът да е попитал свидетелката дали да подадат сигнал до „Пътна полиция“ или „Спешна помощ“, на което тя отново да е отговорила отрицателно. Свидетелката заявява: „Попита ме също дали да викнем КАТ и дали да викнем Бърза помощ. Аз му казах „Не“ и че не искам.“.

Относно момента, до който водачът е останал на местопроизшествието, отново от показанията на свид. А. се разкрива, че той си е тръгнал едва когато и тя е напуснала, като свидетелката заявява: „До последно, докато аз стоях там, шофьорът остана и стоеше с мен.“. Водачът е описан като лице от мъжки пол, неговорещо български език и на възраст между ** и ** години в показанията на свид. А.. Досежно състоянието си след момента на удара, свидетелката заявява, че на тръгване се е движила сама, като е бутала велосипеда си. Накрая, в свидетелските показания се съдържа доказателствена информация и относно организацията на движението в участъка, в който е настъпило произшествието, като установява се, че автомобилът на жалбоподателя е бил спрял и изчаквал на знак „Стоп“, когато свидетелката е преминавала с велосипеда си пред превозното средство. Съдът ползва с доверие показанията на свид. А.. В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които е възприела непосредствено като очевидец. Показанията й са изключително подробни, логически последователни, както и вътрешно непротиворечиви.

Свидетелката сочи редица изгодни за жалбоподателя обстоятелства, макар да е пострадала от произшествие с негово участие, което демонстрира, че тя не е предубедена в негова вреда, а в показанията си се придържа към обективната истина. Решаващ аргумент за настоящия състав да даде вяра на твърденията на свид. А. е, че нейните показания се приемат за проверени с оглед достоверността си, тъй като изцяло намират подкрепа в показанията на свид.

Д.Р.В.. Последният е трето за произшествието лице, което случайно е станало очевидец на случилото се и в този смисъл се третира за непредубеден и 4 незаинтересован от изхода на делото свидетел. Показанията на свид. В. сами по себе си не обогатяват делото с нова доказателствена информация, която да не се извлича и от разказа на свид. А., но тяхното основно значение е, че служат за проверка на твърденията на първата свидетелка. За свид. В. се установява да не е познавал нито жалб. Х., нито А. преди процесното деяние и да не се намира в никакви предпроцесуални отношения с тях. Разказът на свид. В. за случилото се също е подробен, детайлен и последователен, което разкрива, че той има добре съхранен спомен от случилото се. Показанията му изцяло кореспондират с тези на свид. А. досежно интересуващите делото обстоятелства – за факта на настъпилото произшествие; за поведението на жалбоподателя след момента на удара; за съдържанието на проведения разговор между участниците в ПТП, както и за състоянието на свид. А..

Включително в показанията си свидетелят изяснява: „Когато си тръгнахме от мястото, водачът още беше там.“ и „Той няколко пъти предложи да извикат полиция и линейка, но велосипедистката каза, че бърза да си ходи.“.

По тези съображения съдът ползва с доверие и показанията на свид. Д.Р.В..

За свидетеля Й. В. К. се установява да не е очевидец, а и да не е посещавал местопроизшествието. В тази връзка неговите показания имат значение предимно за установяване на обстоятелствата по съставянето на АУАН. Изяснява се, че жалбоподателят Х. се е явил лично при актосъставителя, както и че е бил придружен от друго лице, което му е превеждало устно. Свидетелят пояснява още, че е успял да осъществи пълноценна комуникация с жалбоподателя, въпреки че последният е чужд гражданин, благодарение на извършвания устен превод от придружаващото нарушителя лице. В показанията си свид. К. изяснява: „С Х. имаше човек, който му превеждаше, четеше му. Превеждаше отговорите на въпросите, които задавам. Даже мисля, че това беше адвокат, но не съм сигурен.“.