Решение № 429 от 28.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. София , 26.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20201000503871 по описа за 2020 година

С решение № 3135 от 8.05.2020 г., по гр.д. № 11808/18 г., СГС, І-9 ГО, отхвърля предявения от М. А. М. срещу В. В. Х. и М. Г. Х. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за гледане и издръжка срещу прехвърляне на недвижим имот, обективиран в н.а. № 174, н.д. № 340/2015 г., нотариус № ***, като неоснователен.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата М. А. М.. В същата се подчертава, че страните не спорят относно факта, че за времето от 18.07.2018 г. до 8.09.2018 г. ответниците не са полагали грижи за А. М.. Сочи, че същите не са поискали от съда задължението им за гледане и издръжка да се трансформира в парично, нито са започнали привременно да изпълняват същото по този начин. Оспорва посоченото в решението, че бил отказан контакт от М. и дъщеря й поради химиотерапия и мозъчен инсулт. Оспорва и извода в решението, че за времето от сключване на договора на 4.06.2015 г. до 18.07.2018 г. ответниците са изпълнявали задължението си, като твърди, че то е било епизодично. В тази връзка изтъква, че според представените доказателства не се установява с категоричност дължимата грижа – в множество документи за заплащане на сметки като платец е посочена именно 1

А. М., други установяват еднократни покупки (напр. за котешка храна), а самото държане при ответниците на медицинската документация за прехвърлителката не установява полагане на грижи за нея. Подчертава, че и преди 2018 г. ищцата А. М. е била с множество заболявания, като грижи за нея през последните три години от живота й са полагали дъщеря й и разпитаната св. И. (нейна близка приятелка). Намира, че следва да се кредитират показанията и на св. Й. - съжителствал с починалата (и дъщеря й) през последната година от живота й, а не тези на другите свидетели, които възпроизвеждат думи на самите ответници. Моли да се отмени решението, като се уважи иска и да се присъдят разноски.

В писмен отговор ответниците М. Г. Х. и В. В. Х. оспорват жалбата.

Сочат, че са полагали грижи за М. както в емоционален, така и в икономически и социален аспект, а неизпълнението през последните 50 дни от живота й (в който са общували с прехвърлителката по телефон) е за изключително кратък период и не следва да е основание за разваляне на договора. Претендират да се потвърди решението и да се присъдят разноски.

Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Н а 7.09.2018 г. е постъпила искова молба от А. М. М. (починала на 8.09.2018 г. - в хода на процеса, и заместена от дъщеря й М. А. М.), насочена срещу В. В. Х. и М. Г. Х.. Ищцата твърди, че с н.а. № 174 от 4.06.2015 г. прехвърлила на ответниците имот – апартамент на втори етаж, в гр. ***, бул.

*** № **, с площ от 80 кв.м., с прилежащи помещения и идеални части от общите части на сградата и дворното място, срещу задължение за гледане и издръжка. Твърди, че сама и чрез свои близки осигурявала нормалния си живот. Сочи, че има множество заболявания, а от 2018 г. е и онкоболна. На 23.08.2018 г. ищцата получила мозъчен инсулт и била настанена в болнично заведение, където се намирала и към датата на подаване на исковата молба.

Твърди се, че за ищцата се грижела дъщеря й М. А. М. (жалбоподателката 2 пред САС), нейният приятел и други близки, които й носели храна, лекарства и пр. Договорът за хосписа бил сключен с дъщеря й, транспортните услуги били платени от нея. Твърди, че договорът не бил изпълняван и за това следва да се развали.

Ответниците М. Г. Х. и В. В. Х. оспорват иска. Сочат, че от 1986 г. били в близки колегиални, а след това и приятелски отношения с А.. Договорът за издръжка и гледане бил сключен по нейна инициатива и бил изпълняван активно до 18.07.2018 г., като ответниците имали срещи с М. поне два пъти седмично, ежедневно разговаряли с нея по телефона, пазарували с техни средства и оставяли на ищцата хранителни продукти, заплащали за тяхна сметка битовите й разходи, грижели се за медицинското й обслужване, подсигурявали й транспорт при необходимост, ремонтирали и поддържали дома й и вещите й, кръводарявали за нея, полагали грижи за културните й нужди, като подсигурявали вземане на книги от библиотека. Сочат, че при тях се съхранявали редица документи за здравословното състояние на ищцата.

Твърдят, че по неясни за тях причини след 18.07.2018 г. А. променила държанието си към тях и отказвала контакти и помощ, вкл. парична такава.

Подчертават, че ищцата и дъщеря й циклично имали влошаване на отношенията, вкл. А. била взела ключовете от жилището. Молят да се отхвърли иска.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че с н.а. № 174 от 4.06.2015 г. А. М. прехвърлила на В. и М.

Х.и собствеността върху процесния имот, срещу задължението на приобретателите да поемат гледането и издръжката й, като й осигурят спокоен и нормален живот, лично или чрез трето лице, като М. е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления недвижим имот - апартамент.

По делото е представена и от двете страни медицинска документация (епикризи, амбулаторни листове, изследвания и пр.), които установяват, че през периода 2014-2018 г. ищцата е била с артериална хипертония, сърдечно заболяване, онкозаболяване и други здравословни проблеми. Видно от 3 епикризи от 19.07.2018 г. и от 19.04.2018 г. – л. 12, 14, А. М. е с онкозаболяване на половата система (за което е била и оперирана през м. юни), с данни за такова от преди няколко месеца.

Представен е договор от 31.08.2018 г. – л. 21, сключен между М.М. и хоспис, където А. М. била настанена за лечение. Видно от квитанция на л. 24 и сл., таксата за първите 2 седмици на септември е заплатена от М.М..

Представени са декларации за кръводаряване от св. Р. Й. и С. К. от 29.08.2018 г.

По делото са приложени фактура за заплатен болничен престой през м. януари 2017 г. в УМБАЛ "Св. Ив. Рилски", фискални бонове за изплатени задължения за парно, ток, вода, „Виваком“ – с последни плащания м. юли 2018 г., карта за градски транспорт, за периода 2015 - 2018 г., (депозирани от ответниците), касови бонове за закупени лекарства, за хранителни стоки (л.

126) и за читателска карта от Столична библиотека. Приложени са и документи, установяващи плащане на данък „Сгради“ и такса „Смет“ за 2016 – 2018 г., като същите установяват плащане от страна на ответницата М.Х. след смъртта на А. М. – л. 117.

Св. В. А. И., съседка от съседна кооперация, разказва, че познавала А. и М. (дъщеря й) от както последната била дете. М. живяла с майка си, но когато навършила 25 г. (т.е. около 2010 г.) отношенията им се развалили, тъй като дъщерята имала неподходяща връзка и се изнесла. В последствие нещата се оправили. Последните 4-5 години здравето на А. се влошило, а тя се разболяла и от рак. Последните три години А. се справяла сама, свидетелката й помагала, а последните 6 месеца при нея живеела дъщеря й заедно с приятеля й. Пазарували, водели я до болницата. Ответниците не познавала и никога не ги е виждала. Сметките били заплащани от свидетелката или от дъщеря й, като А. давала парите. Докато тя била по болници (поне 10 пъти била настанявана) за нея се грижели само свидетелката и дъщеря й.

Св. Р. Н. Й., съжителстващ с М.М., разказва, че познава А. от края на 2017 г., а от пролетта на 2018 г. живели заедно с М. в нейния апартамент. Тя имала нужда от грижи и такива полагали свидетеля и М., а ответниците той никога не бил виждал. Свидетелят сочи, че давал кръв за А., викал „Бърза помощ“ за нея (за което дори имал „скрийншот“ на телефона), плащал й 4 сметките с пари, които му предоставяла.

Св. В. Т. Ш., съседка на ответниците, разказва, че се запознала с А. преди няколко години чрез М., като А. започнала да идва при М. и В. почти всяка неделя, като В. я чакал на спирката в с. Владая с колата. Многократно била на гости при А., заедно с М. пазарували храна и й я носили в дома на Т..

Свидетелката сочи, че М. всеки ден разговаряла по телефона с Т. поне по два часа, тя й казвала от какво има нужда за да й напазаруват. М. споделила със свидетелката, че има задължения към А., тъй като тя им оставила своя апартамент. Като здравето на Т. се влошило М. ходела до личния лекар, водела я до болницата. Според свидетелката А. била много самотна и поради това тя й подарила своя папагал да й прави компания. Тримата с ответниците ходели до дома й за почистване, а В. оправял всичко в дома й – кранче, брава, казанче и пр. и бил като майстор. Т. много четяла и често ходели с М. да връщат книгите, които тя била взела от градската библиотека. Малко преди смъртта на Т., М. разказала, че не може да я вижда и помолила свидетелката да се обади в хосписа, а от там отговорили, че дъщеря й забранила даване на информация.

Св. М. Ц. С., съсед на ответниците, също разказва, че познава А., която често идвала на гости при ответниците във Владая. Заедно с Х., той ходил да поправя входна вратата при Т., при наводнения подменяли заедно балатума, местили мебелите, защото били тежки. Свидетелят сочи, че му е известно, че Т. давала списък на М. за да й пазарува, те плащали и сметките й, като според св. С. той присъствал на разговор, в който Т. помолила за това, тъй като пенсията й била много малка. Свидетелят заедно с В. прибрали Т. от Ракова болница през 2018 г., а в друг случай С. прибрал А. от с. Мърчаево, тъй като й станало лошо и ответниците го помолили да я вземе. Също разказва, че когато А. била в болница, М. нямала достъп до нея, тъй като дъщеря й била забранила. Св. С. сочи, че Т. споделила за влошените отношения с дъщеря й, от 2015 г., когато тя се изнесла. Тя се ядосвала, че непрекъснато получавала съобщения за дъщеря си от съдии-изпълнители и покани за плащания по кредити.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

5

Както е прието още в т. 1 на тълкувателно решение № 122 от 01.12.1986 г., ОСГК на ВС, според чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договор, доколкото то не противоречи на закона, като по правило при сключването му влагат в неговото съдържание обичайното и нормалното за съответния тип облигационно отношение. В договорите, с който срещу предоставяне на право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, се включват както осигуряването на средства, така и полагането на грижи, като това задължението е неделимо по естеството си.

Издръжката може да включва предоставяне на храна, заплащане на режийни разноски, дрехи и други, според конкретните нужди на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), както и полагане на съответни грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя отново според неговата индивидуална нужда и възможностите му да се справя сам. Ако едната страна не изпълни поетото от нея задължение поради причина, за която тя отговаря, за другата страна се поражда право да развали договора на основание чл. 87 ЗЗД, като съгласно ал.

3 развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред.

При преценка за наличието на основание за разваляне на процесния договора от 4.06.2015 г., съдът следва да се ръководи от съдържанието на задължението, поето от приобретателите. В нотариалния акт е отразено, че ответниците по иска Х.и са поели задължение по гледането и издръжката на А. М., лично или чрез трето лице, до края на живота й, като й осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сключване на сделката. По правило договорът се сключва интуито персоне – той е обусловен от личността на страните, като няма пречка, както и в случая, да се предвиди възможност изпълнението от страна на приобретателите да бъде и с помощта на трето лице. Съдът приема, че страните по договора са се съгласили да вложат в съдържанието на поетото от приобретателя задължение типичния за този вид договори смисъл, а именно, че Х.и е следвало да полагат личен труд за гледането на прехвърлителката, като вършат постоянно потребното за прякото задоволяване на нейните индивидуални нуждите, или да осигурят за това трето лице, което изцяло да изпълнява посоченото обгрижване.