Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 155 от 15.11.2023, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Административно наказателно дело 372/2023
Вид
Решение № 155
Подписан
15.11.2023
В сила
02.12.2023
Състав
Иван Димитров Бедачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 14 ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 14 ал.4 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Асеновград, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200372 по описа за 2023 година Обжалвано е наказателно постановление № 6601002664 -1 от 02.06.2023 г., издадено от Кмета на Община Асеновград -д-р Христо Грудев, с което на „***“ ЕООД с ЕИК:203716373, с адрес на управление: гр. Асеновград ул.

„***“ № 7, представлявано от управителя Г. С. Т. на основание чл. 123 ал.1 от Закона за местните данъци и такси е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по 14 ал.4 от ЗМДТ.

В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв.

Ройнов се излагат аргументи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, като се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в процедурата по издаването му и се твърди неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълна отмяна на НП.

Въззиваемата стрА., Кметът на Община Асеновград се представлява от юрк. Пейчинова, която счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. РазгледА. по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа стрА.:

Със АУАН от 17.02.2023 г. било констатирано, че дружеството „***“ не е изпълнило задължението си по чл. 14 ал.4 от ЗМДТ за новопридобит имот в двумесечния срок по ал. 1, да подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. В конкретния случай не била подадена декларация за новопридобит недвижим 1 имот, находящ се в гр. Асеновград на ул. „Александър Стамболийски“ № 59, който бил придобит от дружеството -жалбоподател чрез нотариален акт за покупко-продажба вписан в агенцията по вписванията под № 5594 на 14.12.2022 г. Дружеството приобретател е следвало да подаде писмено информация за отчетната стойност на новопридобития имот, чрез подаване на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ до 14.02.2023 г. Такава декларация е била входирА. в Община Асеновград на 17.02.2023 г., като при обработката на подадената информация за отчетната стойност на недвижимия имот в отдел „Местни приходи“ било констатирано нарушението, именно че информацията не е подадена в срок до 14.02.2023 г. За констатираното нарушение, което актосъставителят квалифицирал по чл. 14 ал.4 от ЗМДТ на 17.02.2023 г. бил съставен АУАН срещу „***“ ЕООД в отсъствието на представител на дружеството. Актът бил връчен на

Управителя на дружеството Г. Т., няколко дни по-късно, а именно на 23.03.2023 г., като същият го подписал без да отрази писмени възражения. Такива не били подадени и в 7-мо дневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД за горното нарушение била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

При пълната проверка за законосъобразност съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила довели до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, съображенията за което са следните:

На първо място АУАН е съставен в нарушение на императивното изискване по чл. Чл. 40. Ал.1 от ЗАНН, според което Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя.

Изключението по ал.2 за съставяне на акт в отсъствието на нарушителя е допустимо само когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покА. не се яви за съставяне на акта. В конкретния случай видно от съдържанието му АУАН е съставен в отсъствието на представител на дружеството нарушител, доказателство за което е и фактът, че същият е бил връчен на управителя за подпис близо седмица след съставянето му.

Същевременно не са приложени никакви доказателства от АНО, че е спазена процедурата по чл. 40 ал.2 от ЗАНН, при която да е връчена надлежна покА. на дружеството за съставяне на АУАН и то да не се е явило. Неприложима е хипотезата, при която нарушителят да не може да бъде намерен, тъй като същият е юридическо лице с установени седалище и адрес, както и представляващо лице. При това положение съдът намира, че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, без да са налице предпоставките за това, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и опорочава цялата административна процедура, респективно обуславя и незаконосъобразност на издаденото НП и е самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.

На второ място съдът намира, че в НП е налице порок в съдържанието му касаещ неговите основни и задължителни реквизити съгласно чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно налице е неточно описание на нарушението като не посочена правилно дата на извършване на нарушението. Съответно не са 2 посочени правилно и законните разпоредби, които са били нарушени.

Описаното в НП нарушение по чл. 14 ал.4 от ЗМДТ се реализира с бездействие в указания в закона двумесечен срок и следва да се счита за извършено, след изтичането на законовия срок за подаване на изискуемата информация. В конкретния случай срока за подаване на информацията е изтекъл на 14.02.2023 г.,следователно нарушението е извършено на 15.02.2023 г., която дата на извършване на нарушението не е посочена в НП. По същественото обаче в случая е, че както в АУАН , така и в НП е допусната груба фактическа грешка, при определянето на срока, като е посочено, че двумесечния срок по чл. 14 ал.1 от ЗМДТ за подаване на декларацията е до 14.02.2022 г., вместо правилното посочване до 14.02.2023г. Въпреки, че явно е налице очевидна фактическа грешка, порокът е съществен, тъй като води до неправилно посочване на времето на извършване на нарушението, което води и до неправилно описание на нарушението относно елементи от неговия обективен състав. Тъй като не съществува процесуална възможност за саниране на порока от съда във въззивното производство, констатираното нарушение на процесуалните правила касаещи съдържанието на наказателното постановление е съществено, защото нарушават правото на защита на жалбоподателя срещу постановлението и възможността да разбере за какво точно нарушение му се налага санкцията и срещу какво да насочи защитата си. На следващо място при цифровата квалификация на нарушението по чл. 14 ал.4 от ЗМДТ, не е посочена задължителната препратка към ал.1 на същия текст, с която ал.4 е в граматическа, систематическа и логическа взаимовръзка. Констатираните пороци обуславят незаконсъобразността на атакуваното НП и са самостоятелни основания за неговата отмяна.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на оргА., издал отменения акт или отказ.

По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя .

Жалбоподателят претендира присъждане на направените в производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 300 лева представляващи заплатен адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото и на основание чл.

63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер на 300 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.2 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 6601002664 -1 от 02.06.2023 3 г., издадено от Кмета на Община Асеновград -д-р Христо Грудев, с което на „***“ ЕООД с ЕИК:203716373, с адрес на управление: гр. Асеновград ул.

„***“ № 7, представлявано от управителя Г. С. Т. на основание чл. 123 ал.1 от Закона за местните данъци и такси е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по 14 ал.4 от ЗМДТ.

ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на жалбоподателя „***“ ЕООД с ЕИК:203716373 сумата от 300 лева, представляващи направени от разноски по делото за адвокатско възнаграждение на упълномощения му процесуален представител.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4