Определение № 1767 от 03.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1767 гр. София, 03.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501483 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от длъжника В. Г. Д. срещу решение № 1912/30.03.2025 г., на СГС, VІ състав, по ч. гр. д. № 2973/2025 г. в частта, в която има характер на определение, в която е оставена без разглеждане жалбата му вх. № 262922/17.02.2025 г. срещу действия на ЧСИ Н. М., рег. № *** с район на действие СГС, от т. 3 до т. 7, в които се иска съдът да се произнесе по изтекла погасителна давност, по оспорване и валидността на записа на заповед и обявяване на неговата нищожност, произнасяне по искане за неотложност/недопустимост на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и относно присъдените в заповедното производство разноски. В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е приложил материалния и процесуален закон и е допуснал нарушения на производствените правила. Поддържат се множество доводи, че СГС не се е произнесъл по направените в жалбата на длъжника възражения относно погасяване по давност на вземането по записа на заповед, по предявяването на записа на заповед, липса на представителна власт за подписването му, непредявяването му в срок, по недопустимостта на изпълнителното основание, недължимостта на разноски в заповедното производство и т. н. В жалбата се излагат основно съображения, които не касаят оспорената част от решението, а частта, в която СГС се е произнесъл по същество по жалбата и в която решението е влязло в сила и не подлежи на оспорване. Поради това настоящият състав не обсъжда множеството съображения в жалбата на длъжника, като ги намира за неотносими към конкретното обжалване. Моли да се отмени решението в частта, в която представлява определението и да се разгледа жалбата по същество или да се върне делото на СГС за разглеждането й. Претендира разноски. Представя доказателства по опис, които по същество се съдържат в частното и изпълнително дело пред СГС.

Взискателят по изпълнителното делото „Овергаз Капитал“ АД, чрез представителя си, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че в оспорената част решението е обосновано и съобразено с процесуалния закон и следва 1 да се потвърди. В отговор на възраженията в жалбата излага и съображения по въпросите, по които СГС се е произнесъл по същество, в която част решението е окончателно и настоящият състав също не ги обсъжда. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на длъжника.

Длъжникът В. Г. Д. е взел становище от 06.06.2025 г. по отговора на взискателя, в което оспорва възраженията му и прави нови искания, неотносими към настоящото производство.

Съдът като взе предвид становищата на страните и данните по изпълнителното дело, намира следното :

Изпълнителното производство е образувано с разпореждане от 09.03.2010 г. по молба на взискателя „Овергаз капитал“ АД, ЕИК:121589421, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.02.2010 г. по гр. д. № 5493/2010 г. на СРС, 49 състав срещу длъжника В. Г. Д., ЕГН: ********** за сумите: 11 625.06 лева - главница, дължима по запис на заповед издаден на 16.06.2008 г., ведно със законната лихва от 04.02.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, 400 лв. - разноски, като и разноските по изпълнението, като в молбата за образуване взискателят е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.

С решение № 1912/30.03.2025 г., на СГС, VІ с-в, в частта, която има характер на определение, съдът е оставил без разглеждане жалбата длъжника В. Г. Д. вх. № 262922/17.02.2025 г. срещу действия на ЧСИ Н. М., рег. № *** с район на действие СГС, в частта от т. 3 до т. 7, в която се иска съдът да се произнесе по изтекла погасителна давност, по оспорване и валидността на заповедта на заповед и обявяване на неговата нищожност, произнасяне по искане за неотложност/недопустимост на заповед за незабавно изпълнение и по присъдените в заповедното производство разноски. Съдът е приел, че посочените обстоятелства не попадат в допустимия предмет на контрол от съда по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, в която са предвидени действията на ЧСИ, които подлежат на оспорване по този ред.

По жалбата, като съобрази нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК, съдът намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, имаща качеството на длъжник по изпълнението, в предвиденият от закона срок и е допустима.

По същество въззивният състав намира жалбата за неоснователна. В съответствие с процесуалният закон СГС е приел, че длъжникът може да обжалва само онези изпълнителни действия, лимитативно изброените в разпоредбите на чл. 435 ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Според чл. 435, ал. 2 ГПК, това са : 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

Настоящият състав споделя извода, че възраженията на длъжника, които касаят приложението на погасителната давност, оспорването и валидността на заповедта на заповед като изпълнително основание и обявяване на неговата нищожност, недопустимостта на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, както и 2 присъдените в заповедното производство разноски, не попадат в допустимия предмет на контрол от съда по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Както се посочи, разпоредбата е императивна и не може да се прилага разширително.

СГС е посочил, че всички засегнати от длъжника въпроси могат да бъдат предмет на други предвидени в закона производства за защита срещу незабавното изпълнени, в това число на исковото производство, но не попадат в обхвата на контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК.

В обобщение и с оглед лимитативния подход, избран от законодателя, за подлежащите на обжалване от длъжника действия на ЧСИ, жалбата в посочената от СГС част е недопустима и законосъобразно е оставена без разглеждане.

По делото няма данни за направени разноски от взискателя и съдът не присъжда такива в негова полза.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1912/30.03.2025 г., на СГС, VІ с-в, по ч. гр. д. № 2973/2025 г. в частта, в която има характер на определение, в която е оставена без разглеждане жалбата на длъжника В. Г. Д., вх. № 262922/17.02.2025 г. срещу действия на ЧСИ Н. М., рег. № ***, с район на действие СГС, по изп. д. № 20108410400548/2010 г., в частта от т. 3 до т. 7 по жалбата, в която се иска съдът да се произнесе по изтекла погасителна давност, по оспорване и валидността на записа на заповед и обявяване на неговата нищожност, произнасяне по искане за неотложност/недопустимост на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и относно присъдените в заповедното производство разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3