Решение № 3476 от 16.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3476 гр. Варна, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Бояна П. Перчева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № 20253110112368 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. П. Б., ЕГН ********** против „****“ ЕАД, ЕИК **** и „****“ ЕООД, ЕИК ****, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове, както следва: 1) За признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника „****“ ЕАД, че Договор за потребителски кредит № **** от 28.02.2024 г. , сключен между Н. П. Б., ЕГН ********** и „****“ ЕАД, ЕИК ****, е недействителен на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК; 2) За признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника „****“ ЕООД, ЕИК ****, че Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024г. към договора за потребителски кредит с "****" ЕАД, № **** от 28.02.2024 г., сключен между тях, е нищожен на основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр.с чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. с чл. 143 от ЗЗП.

В исковата молба се излагат съображения, че на 28.02.2024 г. между ищеца и ответника „****“ ЕАД е сключен по електронен път договор за потребителски кредит № ****, по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 4 500 лева (2300.81 евро) при лихвен процент от 39.62 %, ГПР от 4 7.67% за срок от 24 месеца. В чл. 4, ал.1 от договора било посочено, че ищецът следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „****“ ЕООД за обезпечаване на вземанията по договора за кредит или да предостави банкова гаранция за цялата сума по договора. В изпълнение на посоченото задължение ищецът сключил с „****“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство на 28.02.2024 г. От правна страна се излагат съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 .

Кредиторът не бил включил възнаграждението по договора за предоставяне на 1 поръчителство към ГПР, като стремежът му по този начин бил да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посоченият в договора размер на ГПР не отразявал действителния такъв, тъй като не включвал част от разходите по Кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

Сочи се, че договорът, сключен между потребителя „****“ ЕАД с ЕИК ****, и договорът, сключен между потребителя и „****" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора потребителски кредит неминуемо рефлектирали и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство.

С оглед изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „****“ ЕООД, с който се оспорва предявената искова претенция по отношение на ответника. Признава се, че между ищеца и ответника „****“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № **** от 28.02.2024 г. , при посочените горе параметри, както и че на същата дата бил сключен и договор за поръчителство с ответника „****“ ЕООД, по силата на който било уговорено възнаграждение за предоставено обезпечение в размер на 4163.04 лева (2128.53 евро). Сочи се, ч е възнаграждението се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, каквото подчертаваме, ищецът не дължал възнаграждение на поръчителство за периода след пълното изплащане на кредита. Описва се начинът на сключване на договорите между страните. Посочва се, че възнаграждението за поръчителство не следвало да бъде включено в ГПР, доколкото не представлявало общ разход по кредита. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена, като в полза на ответника се присъдят разноски в производството.

В указания срок е постъпил отговор на искова молба и от „****“ ЕАД, с който се оспорва предявеният иск. Признава се, че между ищеца и ответника „****“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № **** от 28.02.2024 г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 4 500 лева (2300.81 евро) при лихвен процент от 39.62 %, ГПР от 4 7.67% за срок от 24 месеца. Не се оспорва твърдението на ищеца, че главницата по договора за кредит е изцяло усвоена от него. Не се спори и че при изчисляване на ГПР, възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „****“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, като единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва. Навеждат се съображения, че възнаграждението за поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Оспорва се, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Твърди се, че дори и да се приеме, че е налице скрито обогатяване на кредитодателя, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне 2 на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „****“ ЕООД. Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника се присъдят разноски в производството.

В срока по чл. 211, ал.1, вр. чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба от „****“ ЕАД в условията на евентуалност, с която се предявява иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата в размер на 2300,81 евро, представляваща чистата стойност на главницата по Договор за потребителски кредит № ****/28.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция -09.02.2026г., до окончателното погасяване на задължението. В насрещната искова молба се излагат съображения, че главницата по договора за кредит е изцяло усвоена. Твърди се, че кредитополучател не е извършвал никакви плащания за погасяване на задълженията си по кредитното правоотношение и понастоящем е в забава.

Поради изложеното, в случай, че бъдат уважени претенциите на Н. П. Б., се претендира заплащане на чистата стойност по кредита, както и разноските в производството.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника "****" ЕАД като заемодател и ищеца Н. Б. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № **** от 28.02.2024 г. , като в приложение № 1 към същия е отразено, че на ищеца е предоставена сума в размер от 4 500 лв. (2300.81 евро). Отразеният в приложението към договора за кредит лихвен процент е 39, 62 %, годишният процент на разходите е 47, 67 %, а задължението следва да се погаси на 24 месечни вноски до 10.01.2027 г. По силата на сключения договор за кредит, на ищеца е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

В изпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, между ищеца и "****" ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024г. По силата на цитираното правоотношение, "****" ЕООД е поело задължение да отговаря солидарно с ищеца за заплащане на задълженията по Договор за потребителски кредит № **** от 28.02.2024г. Съобразно чл. II. 1 от приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство, ищецът дължи на "****" ЕООД възнаграждение в общ размер от 4 163.04 лева (2 128.53 евро) за целия период на действие на договора за кредит, което е разсрочено в приложимия към договора за поръчителство погасителен план.

3

Между страните не съществува спор, че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР не се включва възнаграждението дължимо на поръчителя по договора за поръчителство.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, не е налице съмнение, че между ответника "****" ЕАД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 4 500 лв. (2300.81 евро). Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между "****" ЕООД и ищецапотребител. В тази връзка, валидността на договора за кредит следва да бъде разгледана в контекста на сключения договор за предоставяне на поръчителство, особено предвид обстоятелството, че кредиторът- ответник "****" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "****" ЕООД и двете лица са свързани.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, доколкото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от договора. Посочената разпоредба от договора възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция за вземанията на кредитора по договора в срок до 10 дни от подаването на заявлението за отпускане на кредит или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя дружество - поръчител (именно последното обезпечение е предоставеното от потребителя по договора за кредит). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 4 от договора за кредит 4 и съпоставянето й с естеството на сключения договор налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси бързо кредитно финансиране. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност в кратък период от време (10 дни от подаване на заявлението за кредитно финансиране) да осигури действието на банкова гаранция, обезпечаваща всички вземания на кредитора по договора за паричен заем (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане за услугата и определено обезпечение). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го "насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя дружество. Впрочем, от прочита на чл. 4 от договора за кредит се изяснява, че в случай, че потребителят желае да получи кредитно финансиране в срок до 24 часа, то е задължително да осигури обезпечение от одобрено от заемодателя дружество.