Решение № 175 от 16.07.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Габрово, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велемира Димитрова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Гражданско дело № 20244200100028 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с основание по чл.432 ал.1 от КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 27.10.2023г. около 22.10 часа в гр.

Габрово на кръстовището на ул.”Б.” и ул. „В.” е настъпило ПТП, при което л.а. марка „**” модел „**” с ДК № **, собственост на Д., ЕГН **********, управляван от П. И. с ЕГН ********** от гр. С., отнема предимството на управлявания от ищцата Г. Т. Г. л.а. „**” модел „**” с ДКН **. В резултат на произшествието ищцата претърпяла следните телесни увреждания:

Охлузвания на върха на носа и на брадичката; Кръвонасядания отпред горе вляво на гръдния кош и долу на корема; Охлузване в средната горна част на корема; Кръвонасядания на дясната предмишница, на лявото бедро, на двете колена (с оток на лявото), на вътрешния глезен на десния крак; Счупване на вътрешния глезен (долния край на тибия) на левия крак.

На 27.10.2023 г. след 22:10ч. пострадалата е прегледана по спешност в „МБАЛ Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово като е установено, че се намира в увредено състояние с оплаквания за болки отпред на гръдния кош, по тялото и в лявото коляно. Назначени са й необходимите рентгенографски изследвания, които установяват фрактура на вътрешния глезен (долния край на тибия) на левия крак. Поставена е гипсова имобилизация като са й дадени препоръки за контролни прегледи.

1

Получените телесни увреждания в областта на левия глезен на ищцата са довели до трайно затрудняване на движенията на левия крак за срок повече от 1 /един/ месец. Към момента тя продължава амбулаторното си лечение, тъй като изпитва остри и силни болки в областта на левия долен крайник.

Управлявания от П. И. автомобил бил застрахован при ответното дружество ДЗИ-Общо застраховане АД със застраховка "Гражданска отговорност с валидност от 29/07/2023 11:30:00 часа до 28/07/2024 23:59:59 часа.

В качеството й на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, ищцата има право на основание чл. 492 от КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди от същата, изразяващи се в болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

На 10.11.2023 г. от нейна страна била депозирана извънсъдебна претенция при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ, във връзка с чл. 496, ал. 1 от КЗ. На 15.11.2023 г. застрахователят „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД с писмо изх. № 0-92-14176/15.11.2023 г., отказал да определи и изплати дължащото се застрахователно обезщетение, като изискал от ищцата да представи влязъл в законна сила акт за вина; авто - техническа експертиза, съдебномедицинска експертиза, протокол за оглед на местопроизшествието и албум на местопроизшествието.

Според разпоредбата на чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ не следва да се изискват тези документи от страна на застрахователя, за да се произнесе по основателността на предявената извънсъдебна претенция. Нещо повече, съобразно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ и изтичането на 15 (петнадесет) дни от депозирането на извънсъдебната претенция на 10.11.2023 г. пред ответника, а именно: от 28.11.2023 г., ответната страна дължи лихва за забава. Непредставянето на документи от образуваното досъдебно производство разпоредбата на чл.496, ал.З КЗ, не касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за определяне на размера на застрахователното обезщетение.

Горното обуславя интереса на ищцата от предявяване на иска по чл. 432 2 ал.1 от КЗ, като като предмет на исковата й претенция са само неимуществените вреди. Във връзка с това ищцата Г. твърди, че изживява тежко периода, по време и след процесното ПТП, тъй като преди него е била в добро здраве и е поддържала социално независим начин на живот. След настопилото ПТП той бива заменен от продължително лечение, в следстивие на което пострадалата е изолирана от обществения социум в продължение на повече от 1 /един/ месец. След преглед вспешно отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово и извършване на необходимите медицински изследвания и манипулации пострадалата Г. Г. е освободена с препоръки за продължаване на амбулаторното лечение, прием на лекарствени медикаменти, проследяване от специалист-ортопед, както и извършване на регулярни контролни прегледи.

След прибирането си у дома Г. Г. вече не била същата като преди произшествието. Страхът то да не се повтори я кара да сънува кошмари дълго време. Чувствала се изключително изплашена и стресирана. Все още не иска да управлява автомобил и изпитва страх, че преживяното произшествие може да се повтори. След процесното ПТП в продължение на повече от 1 месец ищцата не може да извършва самостоятелно ежедневните си физически дейности, нито може да се обслужва самостоятелно. Този период протича изключително тежко за пострадалата от физическа и емоционална гледна точка, тъй като не може да извършва дори най-елементарните дейности от човешкия бит, което срива самочувствието й, на зрял и самостоятелен човек, като процесното ПТП я върнало до момент да бъде изцяло зависима от помощта на близките си. До настоящия момент пострадалата търпи ограничения в движението си и затруднения при осъществяване на битовите си нужди, не се чувства силна и здрава както преди и никога няма да бъде отново същият човек като преди претърпяното ПТП. Всичко описано идва да покаже огромните неимуществени вреди, които са причинени на ищцата и цялото им бъдещо негативно проявление за психиката й.

С оглед на принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, от една страна, и отчитайки принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, ищцата счита, че справедливото обезщетение за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, които е претърпяла, търпи и ще продължава да търпи е в размер на 90 000 (деветдесет хиляди) лева, като 3 прави искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „ДЗИ Общо застраховане", да й заплати тази сума, ведно със: законната лихва за забава върху горепосочения размер на застрахователното обезщетение, считано от изтичането на петнадесет дневния срок, съгласно разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ;

Претендира се за присъждане на съдебно-деловодни разноски за образуване и водене на настоящото гражданско производство. Тъй като процесуалното представителство е осъществено при условията на чл.38 ал.1 т 2. от ЗА , се прави искане съдът да определи адвокатско възнаграждение на повереника на ищеца съобразно Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения и да осъди ответното дружество да го заплати.

В законния срок е постъпил отговор от ответника „ДЗИ Общо застраховане” АД. Ответното дружество счита предявения иск за допустим, но неоснователен, като го оспорва изцяло по основание и размер.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност", сключена относно л. а. „**" модел **Д, с per. № **, към датата на процесното събитие.

Не оспорва, че ищцата е завела извънсъдебна претенция, с вх. № 94-Д288/10.112023г. и регистрирана, като щета № 43072952300290. Не възразява посоченото обстоятелство да бъде отделено като безспорно в настоящия процес.

Поради липсата на краен акт от образуваното ДП № 3M-147/2023r. по описа на ОДМВР-Габрово, пр. 3125/2023 г. на РП-Габрово, оспорва твърдението на ищцата, че пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.10.2023 г. представлява деликт, предизвикан от водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована към ответното дружество. Оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав на деликт.

Оспорва твърдението, че причинител на процесното произшествие е водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована към „ДЗИ - Общо застраховане " ЕАД, евентуално - оспорва твърдението, че единствено неговите действия са довели до настъпването на деликта. Твърди, че ищцата, като водач на л.а. ** **, с per. № **, участвал в процесното ПТП е предизвикала с действията си настъпването на произшествието, евентуално също е съпричинила настъпването му, което е довело до собствените й 4 травматични увреждания.

По отношение размера на предявената претенция за обезщетение на неимуществени вреди - оспорва ги като завишени и несъответстващи на реално настъпилите негативни последици. Оспорва твърдението за настъпили морални вреди, изразяващи се в изложените в исковата молба твърдения - за настъпили физически увреждания при ищцата, както и че инцидентът е оказал тежко въздействие върху нейното физическо, емоционално и психическо състояние, както и че същите ще окажат влияние върху целия бъдещ живот на ищцата.

Счита, че предявения иск от Г. Т. Г. в размер на 90 000 лв. за неимуществени вреди е завишен по размер и не съответства на действително претърпените болки и страдания от страна на ищцата. Намира, че претенцията й не е съобразена с критерия „справедливост" и с практиката на съдилищата при компенсиране на вреди при аналогични случаи.

Въвежда възражения за: съпричиняване от страна на пострадалото лицеищец в настоящия процес към настъпването на собствените му травми посредством противоправно поведение - неизпълнение на разпоредбата на чл.

137а от ЗДвП. Твърди, че при правилно поставен предпазен колан от негова страна не биха настопили всички или някои от претърпените травми и/или те биха били в по-лека степен. Индикация за липсата на колан е настъпването на травми в областта на главата, каквито не биха настъпили в случай, че ищцата е била с поставен предпазен колан.

Твърди и съпричниняване от страна на пострадалото лице към настъпването на деликта, поради управление на л.а. ** **, с per. № **, с несъобразена скорост с оглед пътната обстановка, в нарушение на ЗДвП.

С оглед на изложеното счита предявения иск за неимуществени вреди за неоснователен и недоказан. При евентуалност счита, че същия следва да бъде значително намален с оглед завишеният размер на претенцията, както и съобразен с всички относими обстоятелства, като се приложи намаляване със съответния коефициент за съпричиняване на пострадалото лице към настъпването на деликта и към настъпването на вредоносния резултат за самия него, съгласно чл. 51 от ЗЗД.

Оспорва и иска за лихва за забава като акцесорен на главния, доколкото 5 неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорния.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан ведно с всички законови последици.

Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

При условията на евентуалност, моли размерът на присъденото обезщетение да бъде редуциран, като неоснователно завишен, както и да бъде отчетено и значителното съпричиняване към деликта и към вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Възразява срещу присъждането на адвокатско възнаграждение, в размер над установения по НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Между страните няма спор досежно съществуването на застрахователно правоотношение във връзка със сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност на водачите на МПС” за лек автомобил „**" модел **Д, с per. № **, към датата на процесното събитие, както и относно настъпването на ПТП с този автомобил на 27.10.2023г., при което е пострадала ищцата, и предявяването от последната на извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение.

Последното се установява и от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1034-444/27.10.2023г. и приложеното Писмо изх.