Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4792 от 02.12.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15724/2023
Вид
Решение № 4792
Подписан
02.12.2024
В сила
01.01.2025
Състав
Диляна Василева Славова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4792 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330115724 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № **, чрез пълномощник ЕАД Е. И., против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от **** Н. П., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД за прогласяване, като нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК, клаузата за неустойка от сключения между страните договор за кредит от **** г., както и за връщане на сумата от 1252,18 лева - неоснователно платена неустойка по договора, предвид нейната нищожност, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 27.10.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от **** г., по който на ищеца била предоставена сумата от 1200 лева, при фиксиран лихвен процент - 40,05% и ГПР- 48,20%. Според чл. 6.5 от договора като обезпечение се предвиждало обезпечение с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени условия, а в противен случай се дължала неустойка по чл. 6.6 в размер на 1324,43 лева, платима разсрочено с погасителните вноски. За да се заобиколи нормата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на 1 кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят (неизпълними условия за поръчителство или банкова гаранция), а като санкция за неизпълнение се предвиждало заплащане на неустойки или такси, чрез които се гарантирала допълнителна печалба за дружествата. Преценката за действителността на неустойката следвало да се прави с оглед претърпените вреди, доколкото тя следвало да служи като обезщетение при неизпълнение. В конкретния кредит обаче неустойката била загубила присъщите си функции, защото размерът й бил над този на получения заем и така скрито се оскъпявала цената на услугата, с което неоснователно се обогатявал кредиторът, а това било в разрез с принципа за спазване на добрите нрави. Недобросъвестно финансовата институция поставила неизпълними изисквания към потребителя, изцяло в негов ущърб.

Разходите и печалбата на търговеца следвало да са включени във фиксирания лихвен процент по договора, но неустойката не била, като така размерът на ГПР не отговарял на законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Предявява се иск за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка по договора, както и за връщане на платена неустойка.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който исковете се оспорват. Посочва се, че договорът бил сключен изцяло по волята на ищеца, който можел да упражни правото си на отказ от договора, както и да представи в срок друго заместващо обезпечение. Неустойката не противоречала на добрите нрави, а била израз на свободата на договаряне, като начисляването й не било задължително, защото тя се предвиждала само при неизпълнение. ГПР отразявал разходите по кредита към момента на сключване на договора. Размерът й бил фиксиран и ясен, като тя обезпечавала размерът на задължението.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Страните не спорят, а и от приетия по делото Договор за кредит от **** г. се установява, че на ищеца е предоставена сумата от 1200 лева, при фиксиран лихвен процент - 40,05% и ГПР- 48,20%. С разрпоредбата на чл. 6.5 от договора е предвидено обезпечението му с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени условия, като в противен случай е дължима от кредитополучателя неустойка по чл. 6.6 в размер на 1324,43 лева, платима разсрочено с погасителните вноски.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Т. Р. се установява, че по процесния договор ищца е заплатил сумата от общо 2371 лева, с които са погасени такси за администриране на просрочен кредит в размер на 375,32 лева, неустойка в размер на 1252,18 лева, начислена за периода от 17.12.2021г. до 21.09.2022г., възнаградителна лихва в размер на 262,78 лева начислена за периода от 17.12.2021г. до 09.08.2022г. и част от главницата в размер на 480,72 лева.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за паричен заем от **** г., лог файл по същия и стандартен европейски формуляр.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за паричен кредит, усвояването на сумата от 1200 лева от ищеца, както и че по договора същият е изплатил неустойка в размер на 1252,18 лева.

С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на същата.

Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.

По отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, съдът намира следното:

В разпоредбата на чл. чл. 6, т. 5 от договора е предвидено потребителският кредит да бъде обезпечен в 3-дневен срок с поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, като в противен случай дължи неустойка в размер на 1324,43 лева платима разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска съобразно погасителния план.

С предвидената в договора неустойка се създават задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. Налице е и противоречие с материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен характер – натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което е нищожна.

Нещо повече, в случая предвидената неустойка надхвърля размера на отпуснатия заем.

Установи се в хода на процеса, че въз основа на нищожната клауза за неустойка ищецът е заплатил по договора без основание сумата от 1252,18 лева, която ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца поради неоснователното разместване на имуществени блага.

По гореизложените съображения предявените искове като доказани по основание и размер ще се уважат изцяло.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на направените от ищеца разноски, които се констатираха от съда в размер на общо 302,98 лева, от които- заплатена държавна такса в размер на 100,98 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, 3 адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7 от НМРАВ възлиза на 480 лева с ДДС, като в случая макар да са предявени два иска- установителен и осъдителен ще се определи едно възнаграждение поради факта, че осъществената защита по двата иска е идентична, както и с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото.

По отношение на направеното от ответника възражение и искане за събиране на писмени доказателства относно материалното положение на ищеца и неприсъждане на възнаграждение на процесуалния му представител, тъй като ищецът не бил материално затруднено лице, следва да се посочи, че същите биха били относими единствено при преценката на съда за освобождаване на ищец от държавна такса по смисъла на чл. 83 ал. 2 от ГПК. При осъществяване на безплатна правна помощ според чл. 38 от ЗА такова изискване за събиране на информация от съда за икономическото положение на клиента на адвоката не съществува, поради което исканията се явяват неоснователни.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № ** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от **** Н.

П., клаузата на чл. 6.6 от Договор за кредит от **** г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗП.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от **** Н. П. да заплати на А. Д.

В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № ** сумата от 1252,18 лева /хиляда двеста петдесет и два лева и осемнадесет стотинки/ - неоснователно платена неустойка по договора, предвид нейната нищожност, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 27.10.2023 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от **** Н. П. да заплати на А. Д.

В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № ** сумата от 302,98 лева /триста и два лева и деветдесет и осем стотинки/, от които - заплатена държавна такса в размер на 100,98 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от **** Н. П. да заплати на на ЕАД Е. И. с Булстат: ****, с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № *, ап. ** сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.