Решение № 500 от 12.10.2018, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 500 12.10.2018 г. гр. Търговище

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – Търговище Девети състав

На деветнадесети септември 2018 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА КОЛЕВА

Секретар: Борислава Бонева

Като разгледа докладваното от

Председателя

Гр. дело № 116 по описа за

2018 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание – чл.108 от ЗС.

Ищците - Н.Б.Х., С.Б.Х. и Ю.Б.Х. твърдят в исковата си молба, че са деца на Р.С.С. /поч. 2006г./ , съответно внуци на общия наследодател и техен дядо С.Х.М., б.ж. на с. Търновца, общ. Търговище, починал през 1996г. в Република Турция. С решение на ПК-Търговище от 1994г. е възстановено на наследниците на С.Х.М. правото на собственост върху земеделски земи – 5 бр. конкретно посочени в исковата молба ниви в землището на с. Търновца. Когато ищците решили да продадат своята идеална част от възстановените ниви, която те са получили по наследство от майка си, а тя по наследство от баща си С.Х.М., установили, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост от 17.06.2014г. по описа на нотариус К. Г. – гр. Търговище, на една от петте ниви, а именно: нива от

7 дка в м. „Търница“, имот № 30012 по ПЗ на с. Търновца, въз основа на давностно владение от 2000 г. Общият наследодател С.Х.М., освен майката на ищците - Р.С.С. имал още двама преки наследници – синовете му Х.Х. и Ф.Х. /последният е починал/, които също са живели в Република Турция. През пролетта на 1998 г. по молба на ответника майката и бащата на ищците му предоставили въпросната нива само за ползване, без да уточнят срок на ползване, тъй като отношенията им били близки, съседски и срещу предоставеното ползване, той им осигурявал : сено, жито, ечемик за всяка стопанска година. Ответникът е знаел, че имотът му се дава само за ползване, тъй като Р. е една от наследниците. Ответникът е обработвал нивата от 1998г. до 2010г. когато отказал да им дава обещаното и тогава баща им на ищците решил да я дадат под наем за стопанската 2011/2012г. на ЗП А.А.Г.. По-късно другият наследник на общия наследодател и брат на майката на ищците – Х.Х. с нотариално заверено пълномощно от

08.07.2013г. упълномощил Г.Х.Я. да сключи от негово име и за негова сметка арендни договори за наследствените земеделски земи, една от които е и процесната и такъв договор за аренда е сключен за 10-годишен срок от 2013г. до 2023г. Легитимирайки се за единствен собственик на процесната нива ответникът пречи на ищците да упражняват правото си на собственост – не могат да се разпореждат със своята идеална част. Ответникът владее/държи имота без правно основание. Процесният имот е нива с идентификатор *** по КК на с. Търновца, в м.

„Търница“, с площ 6999 кв.м. при съседи , посочени изрично в приложената скица, изд. на 31.01.2018г. от СГКК-Търговище.

Ищците молят съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че спорният недвижим имот - нива от 7 дка в м. „Търница“, имот № 30012 по ПЗ на с. Търновца, е собственост на наследниците на С.Х.М. и да осъди ответника да им предаде владението върху същия имот, както и да им заплати направените по делото разноски. Редовно призовани в открито заседание ищците не се явиха лично и се представляват от пълномощника им – а.. С. М. ***, който поддържа иска така, както е предявен и моли да бъде уважен като подробни съображения са изложени в писмена защита.

Ответникът-М.Х.С., редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, с който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че той и майката и праводателка на ищците са сключили предварителен писмен договор за продажба на въпросната нива през 1995г. и от тогава ответникът е във владение на имота. Изплатил е сумата от 700 лв. – цената на нивата пред свидетели. Уговорили се с Р. – майката на ищците , че ще сключат нотариален акт за прехвърляна на собствеността, но тя все отлагала, като му казвала той да е спокоен и да си работи нивата, а на нея и е нужно време да събере необходимите документи за нотариус. Междувременно продавачката починала, но тъй като от 14.04.1995г. непрекъснато владеел имота се снабдил с нотариален акт за собственост през 2014г. въз основа на давностно владение. Оспорва арендния договор от 2013г. приложен от ищците към исковата молба, както и оспорва твърдението, че са получавали рента въз основа на него от арендатора. Ответникът от 14.04.1995г. владее и обработва нивата лично, необезпокояван от никого и дори към момента е изорана за засяване на люцерна. От 2007г. нивата е била декларирана от него пред ДФЗ и до 2013г. е получавал държавни субсидии за нея. След като арендатора, с който ищците са сключили договор за аренда през 2013г. узнал, че ответникът владее нивата, двамата се разбрали той да продължи да си я обработва, а при изплащане на рента на Х.Х. от общото рентно плащане да се приспадне рентата за въпросната нива от 7 дка. През 2015г. Х.Х. е извършил разпоредителни сделки със своята ид.част от нивите, правото на собственост върху които е било възстановено през 1994г.- на наследниците на С.Х.М., но процесната нива от 7 дка не е описана в нотариалните актове, тъй като ответникът е собственик. Редовно призован в открито заседание ответникът се яви лично и с пълномощника си – а.. С.А., който моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, като подробни съображения са изложени и в писмена защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за наследници изх.№ 4618/03.5.2017г., изд. от Община Търговище тримата ищци Н.Б.Х., С.Б.Х. и Ю.Б.Х. са синове и законни наследници на Р.С.С.,род. 1944 г. и поч.на 17.10.2006г. Няма спор между страните по делото, че майката и наследодателка на ищците е дъщеря на С.Х.М. /род. 1918г. и поч. на 30.09.1996г./ и Р.Х.

/с имената С.А.М. и Р.А., преди изселването им в Република Турция/ и че тя има двама братя и една сестра: Ф.С.А., род.

1953г., Ф.С.А., род. 1958 г. и Х.С.А., род. 1965г. Тези обстоятелства се доказват и от представените акт за раждане на ищцата и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№ 189/04.01.2018г., изд. от Община Търговище. Няма спор, а и от представените писмени доказателства – съдебно решение № 1997/313 от дата 10.11.1997г. по дело № 1997/282 на Граждански помирителен съд – Черкезкьой, Република Турция, с апостил, се установи, че след смъртта на С.Х.М., починал на

30.09.1996г. в Република Турция, е допусната делба на останалото от него наследство между съпругата му Р.Х., сина му Х.Х. и дъщерите на покойния му Ф.Х. - Ф.Д. и Ш.Х..

Няма доказателства за какви имоти и къде се намират те е допусната делба. Няма спор, че Р.С.С., която е останала да живее и е починала през

2006г. в Република България и не е гражданин на Република Турция не е включена в кръга на законните наследници на баща и С.Х.М., починал в Република Турция. С.Х.М. е дядо на тримата ищци по майчина линия, баща на майка им Р.С.С..

От постъпилата от ОСЗ-Търговище преписка вх.рег.№ 9768 от 20.02.1992г. на Об.ПК-Търговище се установи, че С.Х.М. с местоживеене Република Турция е заявил желанието си за възстановяване правото му на собственост върху земеделски земи в землището на с.Търновца, общ. Търговище, общо 84.9 дка, като в т.ч. са и нива от 6 дка в м. „Търница“ и нива от 4 дка в м. „Търница“. С решение № Т/191 от 20.05.1994г. по преписка вх.№ 9768/28.02.1992г. на ПК-Търговище е възстановено правото на собственост върху земеделски земи съгласно план за земеразделяне в землището на с. Търновца на С.Х.М. върху имотите: 1. Лозе от 3.002 дка в м.“Мезарлъкалтъ“, 2. Нива от 17.001 дка в м. „Търница“, 3. Нива от 7.00 дка в м.“Търница“ ; 4. Нива от 20.007 дка в м.“Драка“ и 5. Нива от 37.898 дка в м.

„Дрянца“ или общо 84.908 дка. Спорната нива от 7.00 дка в м.“Търница“ е показана на скица на поземлен имот № 15-59976/31.01.2018г., изд. от СГКК-Търговище и понастоящем е поземлен имот с идентификатор № *** с площ 6999 кв.м. в с. Търновца, м.“Търница“, № по стар план: 030012; при съседи: ***, ***, ***, ***. /л.51/. Х.Х. - вуйчото на ищците, брат на тяхната майка и син на дядо им С.Х.М. се разпоредил с общо 1/3 ид.ч. от нивите, върху които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, но с изключение точно на процесната нива от 7 дка в м. „Търница“, а именно: с нотариален акт за замяна на недвижими имоти срещу движими вещи № 95, том ХІV, рег.№ 14523, дело № 1812 от 19.10.2015г. по описа на нотариус П.А.-рег.№ 496 на НК

/съответно Вх.рег. № 5274, акт № 180, том ХV, дело № 2951 от 19.10.2015г. по описа на СВ-Търговище/ е прехвърлил на Т.Г.Т. 1/24 ид.ч. и с нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти № 96, том ХІV, рег.№ 14524, дело № 1813 от 19.10.2015г. по описа на нотариус П.А. /съответно Вх.-рег.№ 5275, акт № 183, том ХV, дело № 2954 от 19.10.2015г. по описа на СВ-Търговище/ е продал на Т.Г.Т. 11/24 ид.ч.

Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 177, том І, рег.№ 2188, дело № 124 от 17.06.2014г. по описа на нотариус К.Г., рег.№ 317 на НК /съответно Вх.рег.№ 3018, акт № 14, том ІХ, дело № 1590 от 17.06.2014г. по описа на СВ-Търговище/ , въз основа на постановление от

17.06.2014г. е признат М. Х.С. /ответникът по настоящото дело/ за собственик на основание давностно владение на нивата с площ 7 дка в м. „Търница“, имот № 030012 по плана за земеразделяне на с. Търновца, общ. Търговище. Видно от писмения отговор на исковата молба, ответникът основава собствеността си на давностно владение, чието начало е поставено от 14.04.1995г. когато сключил с майката на ищците предварителен договор за покупко-продажба и представи ксерокскопие от същия /л.68/.

Съгласно текста на този договор за покупко-продажба на земеделска земя в с. Търновца, на 14.04.1995г. в с.

Търновца Р.С.С. продаде 7 дка земеделска земя-наследство от баща и С.Х., жител на

РТурция, за сумата от 700 лв. на М.Х.С. ***, като парите са изплатени в брой на продавача пред свидетелите А.А.М. и Ш.А.Ю.. Записано е още, че продавачът приел парите, които и трябват за закупуване на лекарства и за лечението и и в същия момент предаде скицата за земята от 7 дка на М.Х.С..

След текста следва четири подписа: за купувач, за продавач и за двамата свидетели. Доколкото към момента на сключване на този договор от 14.04.1995г. бащата на продавачката Р.С.С. – С.Х. е жив

/починал е на 30.09.1996г. т.е. след повече от една година от подписване на договора/ и е едноличен собственик на въпросната нива, то дъщеря му не би могла да се разпорежда или да обещава продажба на нивата, освен ако не е изрично упълномощена от него, а твърдения и доказателства за това няма по делото. След като ищците оспориха автентичността на подписа на тяхната майка – продавачка по договора от 14.04.1995г. /оригиналът – на лист 112 по д./ , който им бе представен с писмения отговор, съдът в първото открито заседание откри производство за оспорване истинността на документ и назначи съдебна почеркова експертиза. Съгласно категоричното заключение по СПЕ на вещото лице инж. Д. , потвърдено и в открито заседание на 19.09.2018г., подписът срещу „Продавач“ в „Договор за Покупко-продажба на земеделска земя в с. Търновца“ от 14.04.1995г. не е положен от лицето Р.С.С., ЕГН **********.

За изясняване на спора от фактическа страна и по искане на страните , съдът разпита две групи свидетели: посочени от ищците – св.Т.Г.А.-б.р.и дела със страните и св. Е. Ю.а Ю.а-фактическа съпруга на ищеца С.Б. и посочени от ответника – св. Ш.А.Ю.- зет на ответника, женен за сестра му и св. А.А.М..р. и дела със страните. От показанията на първата група свидетели се установи, че Р. не е продавала ниви, а е дала на М. да работи нивата от 7 дка и да и дава рента около 50-60 кг жито, но след като тя починала той спрял да им дава рента. Последните двама разпитани свидетели са същите, които са се подписали на визирания по-горе договор от 14.04.1995г. и са очевидци на даването на парите 700 лв. /за 7 дка по 100 лв./ от М. на Р..

Св.Ю. каза, че М. броил парите пред тях и те се подписали на един лист. От тогава все М. е работил нивата от 7 дка в м.