Решение № 2764 от 03.07.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2764

Велико Търново, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар С.М. като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ административно дело № 20267060700473 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят Т. А. А. от [населено място], чрез адвокат М. от ВТАК, е обжалвал заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1338393 от 11.04.2026 година на младши автоконтрольор към РУ - Полски Тръмбеш при ОДМВР – Велико Търново.

Оплакванията са, че при издаването на заповедта са нарушени съществени административно-производствени правила, тя противоречи на материалния закон и на целта му. В открито заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът, младши автоконтрольор към РУ – Полски Тръмбеш при ОДМВР – Велико Търново не заема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.

Видно е от съдържанието на самата заповед, че същата е връчена на 11.04.2026 г. на жалбоподателя, като от щемпела, положен върху нея от ответника, чрез когото тя е подадена до съда се установява, че е приета на 21.04.2026 година, т.е. в преклузивния 14 дневен срок. Жалбоподателят е активно легитимиран да оспори заповедта, тъй като той е посочен като адресат на неблагоприятните и последици.

По същество жалбата е основателна.

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:

Видно от представения АУАН, серия GА, №4723504, на 11.04.2026 година ответникът в присъствието на свидетеля М. В. К., съставил акта срещу жалбоподателя за това, че на същата дата около 00,09 часа в [населено място], движейки се по първокласен път 1-5 при км. 81+100 с посока на движение от град Велико Търново към град Русе, управлява лек автомобил „Ауди“ А6 „Авант“, черен на цвят, собственост на А. А. А. от [населено място], с регистрационни табели на Нидерландия, след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, установено по надлежен ред с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен номер ARHJ - 001, като след взета качествена проба под №418 в 00,09 часа на процесната дата дисплеят на посоченото техническо средство отчел положителен резултат за наличие на „кокаин“, като е бил оцветен в червен цвят. Това показание е било предявено на водача и му е издаден талон за изследване с 8 броя холограмни стикери, като същият не е приел показанията на техническото средство.

На 14.04.2026 година е съставена докладна записка от издателя на заповедта, като е докладвано на Началника на РУ, че същият като наряд, съвместно с М. К. на въпросната дата и час след проверка са проверили жалбоподателя. Издадени са четири броя ЗППАМ /очевидно става въпрос за четири екземпляра/, водачът е дал кръв и му е бил издаден талон с номер 297104/11.04.2026 година. Посочено е и, че жалбоподателят е бил задържан със заповед за задържане.

От преписката се установява, че на жалбоподателя е издаден описаният в докладната записка талон за медицинско и химическо изследване. Тъй като е задържан, указано е в талона просто, че следва кръвната проба да бъде дадена в ФСМП град Полски Тръмбеш. Въпросният талон е връчен на същата дата в 00,50 часа на лицето, видно от отбелязването в него.

Съставен е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози, от който е видно, че проверката е започнала в 22,45 часа /очевидно на предходната дата/ и е завършила в 00,09 часа на 11.04.2026 година /т.е. преди да се връчи талона на провереното лице/.

Приложен е по преписката и констативен протокол за прием на кръв/урина от 15.04.2026 година.

С писмо №366р-8409 от 14.04.2026 година на ВПД Директора на ОДМВР –Велико Търново е възложено по административно наказателната преписка /която е образувана със съставянето на описаният по-горе АУАН/ да се извърши от МИ на МВР химико – токсикологично лабораторно изследване на взетите проби кръв от жалбопопадателя, резултатите от експертизата да се отразят в протокол, който да съдържа определени данни От констативният протокол за ПТП се установява, че жалбоподателят е бил участник в ПТП с пострадали лица, като едновременно с това е и пострадало лице от въпросното ПТП. По отношение на причините за ПТП е посочено, че те се установяват в хода на образуваното досъдебно производство.

Обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на АУАН са буквално възпроизведени в процесната заповед, която е издадена на същата дата.

Прието е от правна страна, че следва да се приложи разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.

Какви са изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните доказателства?

Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица“. Според т.2.2 от представената заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Велико Търново, оправомощен да прилага ПАМ по чл.171, т.1 буква „б“ от ЗДвП е служител на длъжността „младши автоконтрольор“ в група „Пътен контрол“, сектор „ОП“ включително и в РУ –Полски Тръмбеш, като в случая именно такъв е издателя на оспореният административен акт. Ръководител на службата по контрол в рамките на ОДМВР – Велико Търново е директорът на тази дирекция, а той от своя страна валидно е делегирал правомощие за прилагане на ПАМ като процесната на органа, издал оспорената заповед. При това е налице и териториална компетентност на издателя на заповедта с оглед отразеното в протокола за вземането на пробата място на извършването на това процесуално действие.

Спазена е формата на заповедта за прилагането на ПАМ на плоскостта на изискването на разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП тази заповед да е мотивирана. Посоченото изискване за мотивиране означава спазването на разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на административния орган. Съдът счита, че в заповедта са посочени относително изчерпателно установените от прилагащия мярката обстоятелства. Следва да се констатира и, че в конкретният случай е разпореден правен резултат, който е следствие на посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който се вписва в нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

При издаването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Действително, според нормата на чл.172, ал.3 от ЗДвП „В случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение“, като изземането на СУМПС е иззето именно при съставянето на приложения по делото АУАН, т.е изпълнението на разпореденото с ПАМ е незабавно.

Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, която е посочена от административния орган като основание за разпоредените със заповедта последици „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;“.

Нормата очертава няколко хипотези, всяка една от които при проявлението си води до временното отнемане на свидетелството за управление на МПС. В конкретният случай твърдените факти в обстоятелствената част на оспорената заповед за прилагане на ПАМ водят до извода, че се претендира управление на МПС от жалбоподателя след употреба на наркотично вещество – кокаин. Както се установява от съдържанието на тази разпоредба, при наличието на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от закона установените стойности са определящи, когато не е налице отказ да бъдат дадени биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

Обратно, когато е налице такъв отказ, мярката се прилага без да е необходимо медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или тест.

Според приложимата към момента на издаването на ПАМ редакция на нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП редът, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, както и от участниците в пътнотранспортни произшествия, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

При тази уредба следва извода, че процесуалните правила, които са приложими към установяването на факта на употреба на наркотични вещества, са разписаните в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Според чл.3, ал.1 от Наредбата „При извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест“, а разпоредбите на чл.3а, т.1 и т.2 гласят, че „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест или лицето не приема показанията на техническото средство или теста“. Реквизитите на посочения в разпоредбата Талон за изследване се съдържат в приложение 1 към чл.4, ал.3 от Наредбата.

Разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата предвижда следното: “В талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.“. Разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредбата е категорична и предвижда следното: “Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.“.