Решение № 175 от 13.03.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. ***, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20233630100009 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 220, ал. 1 от КТ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “*** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, кв. Индустриален, бул. „Мадара” № 1, представлявано от управителя Валери Стефанов Симеонов чрез пълномощника – адв.

В.М. от ШАК срещу О. А. О., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, обл. ***, ул.

”Рила” № 12.

Ищцовото дружество твърди, че на 11.03.2022 г. с ответника бил сключен трудов договор, по силата на който ответникът бил назначен на длъжност „бояджия промишлени изделия“. Излага, че на 01.06.2022 г. в деловодството на ищцовото предприятие постъпила докладна записка от М.Г.А - бригадир на О. О., касаеща неявяване на работника на работното му място, считано от 25.05.2022 г., поради което впоследствие било поискано писмено обяснение от работника за случая, изпратено чрез Български пощи до постоянния адрес на лицето, но писмото било върнато до подателя като неполучено с мотив, че:

„адресатът се е преместил“. Сочи, че със Заповед № 38 от 09.06.2022 г. ответникът О. О. бил освободен от работа чрез дисциплинарно уволнение въз основа на така описаните обстоятелства и продължаващото неявяване за изпълнение на трудовите му задължения.

Излага, че съгласно чл. 8 от подписания трудов договор, срокът на предизвестие бил три месеца, поради което ответникът на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, следвало да изплати на ищеца предвиденото по Кодекса на труда обезщетение за този срок при прекратяване на трудово правоотношение. Ищцовото дружество твърди, че цитираната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение била издадена на 09.06.2022 г., като основанието за издаването й била докладната записка, постъпила на 01.06.2022 г., поради което и съгласно чл. 228 от КТ, брутното трудово възнаграждение на базата, на което следвало да се изчисли дължимото обезщетение било дължимото за месец май, като сочи размерът на дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ бил трикратно увеличеното месечно възнаграждение, а именно – 2130.00 лв.

Ищцовото дружество основание чл. 410 от ГПК поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение, по повод на което било образуваното ч. гр. дело № 1858/2022 г. по описа на ШРС и в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

1

Тъй като в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Ищцовото дружество твърди, че обстоятелствата относно пребиваването на ответника в затвора, му станало известно едва с представеното възражение, като дотогава ответникът не бил счел за необходимо да уведоми работодателя си за причините, довели до неявяването му на работното място. Излага също, че отправеното възражение за незаконосъобразността на издадената заповед за изпълнение било напълно неоснователно, защото цитираният чл. 330, ал. 1 от КТ визирал една възможност за работодателя, а според непротиворечивата съдебната практика в тази насока нямало пречка работодателят да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ при спазване на правилата, уредени в раздел III „Дисциплинарна отговорност“, от глава девета на КТ, както и че начинът на освобождаване на работника от трудовите му задължения в случая не оказва влияние върху задължението за обезщетение.

С настоящата искова молба сочат, че предявяват положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, като молят съда да признае за установено, че ответникът О. А. О., с ЕГН ********** дължи на “*** ЕООД, с ЕИК *** сумата от 2 130.00 лева, представляващи дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, поради дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по ч. гр. дело № 1858/2022 г. по описа на PC - *** и до окончателното й изплащане.

Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представляващият дружеството, а изпраща процесуален представител – адв. В.М. от АК – ***, който поддържа исковата молба и излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, тъй като при едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, процедурата по дисциплинарното уволнение била нарушена и не било възможно да бъде санирана. Излага, че в Заповедта за изпълнение № 880 правилно бил посочен адреса му: гр. ***, бул.“Плиска“ № 8, ап. 8. Същевременно обаче работодателят не спазил разпоредбата на чл. 193 от КТ, задължаваща работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Излага, че със Заявлението си за постъпване на работа с дата 04.03.2021 г. заявил постоянен адрес: с. ***, улица „Рила” № 12, а за настоящ адрес: гр. ***, ул. „Ришки проход” № 44. Сочи също, че в деловодството на предприятието постъпила докладна вх. № 058/01.06.2022 г. от М.Г.А, в която било отразено че „господата О. О. и Любомир Тошков не се явяват на работа от 25.05.22 г. О., а Любомир от 30.05.22 г.“ следвало дата 01.06.22 г., а с оглед на изискванията на трудовото законодателство следвало да се опишат точно датите, в които работника не се явява на работа, което представлява нарушение на процесуалните правила. Излага, че от извършената служебна справка от PC *** в НБД „Население“ било видно, че настоящият му адрес бил в гр. ***, бул.“ Плиска“ № 8, ап. 8. Сочи също, че при връчването на Искане № 183/02.06.2022 г. по чл.193 от КТ за предоставяне на обяснение от страна на работника във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, следвало да се подпише от прекия ръководител и двама свидетели, с което да се удостовери, че работника не желаел и/или не можел да представи исканите обяснения.

Твърди, че двата документа Заповед за налагане на Дисциплинарно наказание - уволнение № 12/09.06.2022 г. и Заповед № 38/09.06.2022 г. за прекратяване на трудовия договор били изпратени по Български пощи на адрес, на който по силата на Заповед за защита № 1 от 11.01.2022 г., издадена по гр. дело № 2762/2021 г. по описа на PC - ***, имал забрана да се 2 доближава до Емине Хюсеинова О.ова, както и обитаваното от нея жилище, находящо се в с. ***, общ. Венец, обл. ***, ул. „Рила“ № 12, което преграждало пътя му да получи книжата. Също така представените две заповеди, не освобождавали отговорността на работодателя, същите да бъдат подписани от прекия ръководител, гл. счетоводител, личен състав, ТРЗ и двама свидетели. Освен това излага, че бил в обективна невъзможност да се защити в условията на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, считайки, че в настоящият случай следвало да се приложи и текста на чл. 330, ал. 1 от КТ.

В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява лично. За него се явява пълномощник – адв. К. П. от ШАК, като счита предявеният иск за неоснователен и моли съда същият да бъде отхвърлен.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът О. А. О. работил в ищцовото дружество на основание Трудов договор № 24 от 11.03.2022 г., като изпълнявал длъжността „Бояджия, промишлени изделия”, с основното трудово възнараждение в размер на 650 лв., при осем часов работен ден. В чл. 8 от трудовия договор било предвидено, че същият може да бъде прекратен от двете страни с тримесечно предизвестие. В сключения трудов договор била включена клауза за изпитване за срок от шест месеца. На 11.03.2022 г. било подадено Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП с изх. № 27388223005898 от 11.03.2022 г.

От приложената по делото Докладна записка с Вх. № 058/01.06.2022 г. от М.Г.А бригадир на ответника О. О. до Управителя на „Мадара Агро“ ЕООД, става ясно, че ответника О. не се явил на работника на работното му място, считано от 25.05.2022 г., поради което впоследствие му било поискано писмено обяснение във връзка с установените нарушения на трудовата дисциплина, изпратено чрез Български пощи до постоянния адрес на лицето, но писмото било върнато до подателя като неполучено с мотив, че: „адресатът се е преместил“.

По делото е представено копие от Заявление за започване на работа от О. А. О., с дата 05.01.2025 г., впоследствие с поправена дата – 04.03.2021 г. и с посочен постоянен адрес в с.

***, ул. „Рила“ № 12, и настоящ адрес в гр. ***, ул. „Ришки проход“ № 44.

Впоследствие, със Заповед № 12 от 09.06.2022 г. било наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“, за това, че лицето не се е явило на работа в периода от 25.05.2022 г. до 08.06.2022 г., без уважителна причина, което представлявало нарушение на чл. 187, т. 1 от КТ.

На същия ден - 09.06.2022 г. била издадена Заповед № 38, с която било прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Заповедта, с която било прекратено трудовото правоотношение не била връчена на ответника, като видно от приложеното по делото известие за доставяне чрез Български пощи до постоянния адрес на ответника, писмото било върнато до подателя като неполучено с мотив, че: „адресатът се е преместил“. В посочената Заповед № 38/09.06.2022 г. било вписано, че ответникът дължал на „Мадара Агро“ ЕООД обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за три месеца, поради неспазен срок на предизвестието. На 20.06.2022 г. било подадено Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП с изх. № 27388223014420 от 20.06.2022 г.

Поради незаплащане на дължимите от страна на ответника суми за неспазване срока на предизвестие – брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестие, било инициирано производство по чл. 410 от ГПК, като във връзка с депозираното от ищцовото дружество заявление било образувано ЧГД № 1858/2022 г. по описа на ШРС. По същото в полза на ищцовото дружество била издадена Заповед № 880/24.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът бил осъден да им заплати сумата в размер на 2 130.00 лева – главница, 3 представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ – неизработен срок на предизвестие на прекратяване на трудов договор. Понеже срещу издадената заповед било депозирано възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, за ищцовото дружество възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

По делото е представено копие от фиш за полученото от О. А. О. трудово възнаграждение за месец май 2022 г., от който се установява, че брутното трудово възнаграждение, получавано от ответника възлиза на 710.00 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и по-специално от: заверено копие на Заявление за назначаване на работа от 04.03.2021 г. /коригирана дата/; заверени копия на Трудов договор № 24 от 11.03.2022 г. и длъжностна характеристика; заверено копие на Справка от НАП Изх. № 27388223005898/11.03.2022 г.; заверено копие на Уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда; заверено копие на Докладна от М.Г.А - звено пясък и бояджии; заверено копие на Искане № 183 от 02.06.2022 г.; заверено копие на Известие за доставяне и плик до О. А. О.; заверено копие на Заповед № 12 от 09.06.2022 г. за дисциплинарно наказание уволнение; заверено копие на Заповед № 38 от 09.06.2022 г. за прекратяване на трудовия договор; заверено копие на Известие за доставяне и плик до О. А. О.; заверено копие на Справка от НАП Изх.№ 27388223014420/ 20.06.2022 г.; заверено копие на Уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда; заверено копие на Фиш за работна заплата за месец май 2022 г.; 2 бр. заверени копия на Сметка-фактура; Документ за платена държавна такса, адвокатско пълномощно, заверено копие на Заповед за защита № 1 от 11.01.2022 г. издадена по гр. дело № 2762/2021 г. по описа на PC – *** и заверено копие на Постановление за задържане до 72 часа вх. № 3154/30.06.2022 г. на РП – ***, както и материалите, приложени по ЧГД № 1858/2022 г. по описа на ШРС.