Акт от 17.06.2017, Районен съд - Плевен

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. Плевен, 17.06.2017год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ІII-ви граждански състав, в публично заседание на 17.05.2017, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №7049 по описа за 2016год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д.К. Й.– Н., адрес: *** против П.г.п.е.и х.т.

„***” ***, солидарно с ***инж. И.Д.С. и ***К.Ц.Й., в която се твърди следното: ищцата работила в ПГЕХТ - Плевен като „***''.На

25.02.2011 г. ПГЕХТ - Плевен с директор И. Д.С. прекратило трудовото й правоотношение поради съкращение на щата. В нарушение на чл.348, ал.3, от КТ трудовата й книжка се съхранявала от работодателя. При прекратяване на трудовия договор, работодателят не оформил трудовата книжка, съгласно изискването на чл.350, ал. I от КТ и не я върнал на ищцата. Това станало причина да не се регистрира в БТ - Плевен. На 20.09.2013 г. трудовото й правоотношение отново било прекратено на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ - дисциплинарно уволнение. В деня на прекратяване на трудовото правоотношение не й била оформена предадена трудовата книжка.

Твърди ,че е претърпяла вреди на основание чл.226, ал.2 от КТ, във вр.с чл.350, ал.1 от КТ, за периода от 25.02.2011 г. до 19.09.2016 г., на стойност 37 777.00 лв.

Твърди се, че работодателят не е изплатил и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ - въпреки издадената заповед под № 176/10.09.2010 г., получена от ищцата на 25.02.2011 г. и нейна молба от

19.12.2011 г.

С Допълнително споразумение от 14.09.2012 г. работодателят променил първоначалния договор - от непълно към пълно работно време, с основна заплата 483,00 лв.

Отново с допълнително споразумение от 08.03.2013 г. работната заплата на ищцата била променена едностранно от работодателя в размер на 535.00 лв.+ клас 165,85 лв. Споразуменията не били подписани от ищцата.

Излага се, че на учителите, работещи по трудово правоотношение на основание чл. 296, ал.1 от КТ се полага и изплаща стойността за работно облекло. За 2012 г. ищцата твърди, че не е изплатена сумата 280 лв., а за 2013г. - 320 лв.

Не е изплатено и полагащото й се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение / претенцията е уточнена с допълнителна писмена молба с оглед наложилите се уточнения/ , с което да осъди ответниците да заплатят на ищцата при условие на търсената солидарна отговорност, сумите, както следва:

- На основание чл.226 ал.2 вр. чл.350 ал.1 от КТ сумата 37770лв. –претендирано обезщетение за периода от 25.02.2011год. до 19.09.2016год. и иск на основание чл.86 от ЗЗД за сумата 10883лв.

- за периода от 20.09.2013год. до датата на подаване на исковата молба/ИМ/ в съда;

- На основание чл.222 ал.1 от КТ за сумата

330лв.-претендирано обезщетение и иск на основание чл.86 от ЗЗД върху тази главница в размер 150лв. за периода от 29.09.2013год.-ИМ. Уточнено с допълнителна молба е ,че товма обезщетение се претендира във вр. с прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата със Заповед № 176/10.09.2010год.

- Иск на основание чл.242 от КТ за сумата

1920лв.-претендирано възнаграждение за периода от 14.09.2012год. до 08.03.2013год. и иск на основание чл.86 от ЗЗД върху главницата в размер 800лв.-за периода от 20.09.2013год. -19.09.2016год.;

- Иск на основание чл.296 ал.1 от КТ за сумата

280лв.-за 2012год. и за 320лв.-за

2013год., както и лихва на основание чл.86 от ЗЗД-предявена общо и неуточнена;

С допълнителна молба искът е уточнен, акто на основание чл.86 от ЗЗД се претендира сумата 85лв. за периода от 01.01.2013год.-до датата на депозиране ан исковата молба в съда-върху главницата 280лв. и сумата 95лв. за периода от 01.01.2014год. до датата на депозиране на исковата молба в съда –върху главницата 320лв.

- Иск на основание чл.155 ал.3 от КТ за сумата

240лв.-претендирано обезщетение за 2013год. и иск на основание чл.86 от ЗЗД за сумата 60лв. върху главницата за периода от 20.09.2013год.-19.09.2016год.

*

Що се отнася до писменото изявление на адв.Т./л.187 от делото/, че прави отказ от иск, с който се претендират неимуществени вреди в размер 8000лв. и лихва за забава в размер 800лв., то съдът не дължи произнасяне по тази молба. Видно е, че съдът е указал на ищцата след първоначалното обездвижване на исковата молба, да представи изцяло нова такава, в която да разграничи роя и вида на всичките си претенции спрямо ответниците.Такава нова искова молба е депозирана и в същата такива претенции не фигурират, нито впоследствие са заявявани в хода на делото. Не са и приемани за разглеждане от съда, видно от доклада по делото.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, професионалната гимназия чрез адв.д., а отв. И.С., чрез адв.Й.. Исковете се оспорват изцяло, като неоснователни и като погасени по давност – изцяло и частично, като за това са наведени подробни доводи. Ответникът К.Й. лично и като представляващ ответната гимназия освен доводи за неоснователност, вкл. и поради погасяване на претенции по давност, заявява, че ищцата няма основание да претендира трудово възнаграждение и обезщетение на основание чл.155 ал.3 от КТ поради изплащането на дължимите й суми, преди подаване на исковата молба. Ответникът С. заявявява, че трудовото му правоотношение като директор на ответното учебно заведение е прекратено със заповед от 16.02.2011год., поради което и предвид изнесената от ищцата фактология по делото и кщонкретиката на претенциите й, намира, че спрямо него всички искове са неоснователни. Заявява се, че неоснователността им поризтича и от ползвания от ищцата отпуск поради временна неработоспособност за периода от 13.09.2010год. до 03.03.2011год.

В о.с.з. ищцата се явява лично и с адв.З.Т., който поддържа исковете и навежда доводи в о.с.з. и в писмена защита.

В о.с.з. ответниците се представляват чрез адв.Д., Й., а отв.С. и лично. Оспорват исковете и навеждат доводи в представи по делото писмени защити.

Съдът, като взе предвдвид представените от страните доказателства, доводите им и разпоредбите на закона, намира за установено следното от факическа и правна страна:

Ищцата е назначена като *** в ответното учебно заведение на основание трудов договор от 14.09.2005год. До момента на последното прекратяване на трудовото й правоотношение същата е работила на тази длъжност. Ищцата е атакувала пред съда прекратяване на трудовото й правоотношение, както следва: извършено със Заповед №176/10.09.2010год., издадена на основание чл.328 ал.1 т.2, изрч.2-ро от КТ-отменена с влязло в сила на 23.12.2011год. решение, постановено по гр.д.№ 2763/2011год. по описа на ПлРС-приложено на л.147 и сл. от делото.

Следващото уволнение на ищцата е извършено със Заповед № РД-20-993/31.05.2013год., с която й е наложено наказание дисциплинарно уволнение.Искът й е отхвърлен с влязло в сила на 23.04.2015год. съдебно решение, посатновено по гр.д.№ 6238/2013год. по описа на ПлРС.

За периода от момента на първото до второто прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, същата е ползвала дълго време отпуск поради временна неработоспособност, за окето са представени писмени доказателства, приети по делото.За периода от 28.09.2011год.- 09.12.2002год. ищцата е имала регистрация в Бюрото по труда.За друг период от време не е предсатвила доказателства за това.

По исковете с правно основание чл.226 ал.2 вр. чл.350 ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД:

След допуснатото изменение на иска и предвид приетото заключение на ВЛ Т.И.

/съобразено с писменото изявление на ищцатал.201 от делото/ по главния иск се претендира сумата от

46540лв. – претендирано обезщетение за периода от 25.02.2011год. до 19.09.2016год., а по иска на основание чл.86 от ЗЗД се претендира сумата 12930лв.

- за периода от 20.09.2013год. до 19.09.2016год. - датата на подаване на исковата молба в съда;

Съгласно чл.226 ал.2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.

Обезщетението по ал.2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. Или в случая вредите, които работникът или служителят може да претендира поради незаконно задържане на трудовата книжка са само имуществени, но не и неимуществени /Решение №335 от 07.07.2003год. на ВКС по гр.д.№3118/2001год.

,ІІІ г.о. и др./.

Предпоставките за да възникне правото на парично обезщетение за причинени имуществени вреди на работник или служител на соченото основание са: прекратяване на трудовото правоотношение; незаконно задържане на трудовата книжка и реално увреждане, съответно причинна връзка между увреждането и незаконното задържане.

Съгласно чл.6 ал.2 и ал.3 от Наредба за трудовата книжка и трудовия 20.09.2013годо.стаж, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. Датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя се отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки по приложение № 1. Когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че трудовата книжка ищцата е съхранявала в себе си. В тази връзка съдът взе предвид показанията на свидетелите А.А./***/ и Т.С./***/, от които се установява, че в ответното учебно заведение не се съхраняват трудови книжки на работниците и служителите. В случая от значение за претенцията на ищцата е периода след датата 20.09.2013год., когато й е връчена втората по ред Заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение поради дисциплинарно уволнение. Преди този период по делото се установява, че с оглед възстановяването на ищцата на работа /след обжалването на предходното прекратяване на трудовото й правоотношение със Заповед №176/10.09.2010год., то същата е била възстатновена на работа и трудовото й правоотношение се счита за непрекъснато, поради което същата няма основание да претендира обезщетение за периода преди 20.09.2013год. На тази дата й е връчена Заповед №РД-20-993/31.05.2013год., с която трудовото й правоотношение е прекратено поради налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. Съдът е отхвърлил исковете й на основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 от КТ и решението е влязло в сила на 23.04.2015год.

Предявеният иск за периода от 25.02.2011год. до 19.09.2013год. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и като погасен по давност.

Искът за периода от 20.09.2013год. до 19.09.2016год. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Както беше посочено, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено считано от 20.09.2013год., а трудовата й книжка й е върната на 15.01.2014год. В представената извадка от Дневник за издаване на трудови книжки, започнат на 01.10.2012год. /л.59 и сл. от делото/ се установява, че трудовата книжка на ищцата е издадена на 23.09.2013год. и е връчена на същата на

15.01.2014год. За датата на връчването ищцата е подписала и Декларация – л.50 от делото. Ищцата твръди, че трудовата й книжка била изгубена, а твърденията на ответната страна са, че ищцата не е депозирала трудовата си книжка, вкл. след приключване на гр.д. №6238/2013год. по описа на ПлРС, приключило с неблагоприятен за нея изход. Решението по това дело е влязло в сила на 23.04.2015год.

Ответната страна твърди, че на 20.09.2013год. /дисциплинарното уволнение/ ищцата не е предоставила на работодателя си трудовата си книжка за отразяване на прекратяване действието на трудовия й договор. Това станало причина работодателят да издаде нова трудова книжка и с Писмо изх.№ РД-2-1362/02.10.2013год. да я покани да си я получи. Писмото е изпратено на ищцата с писмо с обратна разписка, като е отразено на пратката, че не е потърсена. Писмото е приложено на л.47 от делото. Това се установава и от показанията на свидетелите А.и С., които съдът кредитира. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на 20.09.2013год., на 02.10.2013год. работодателят е поканил ищцата да си вземе книжката, като писмото е останало непотърсено. Няма данни ищцата да е давала писмено съгласие трудовата книжка да й бъде изпращана по пощата или предавана на друго лице. Връчена й е на 15.01.2014год.