Определение № 9565 от 30.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9565 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100503527 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 27.01.2026 г., подадена от ответника „Пулс Мениджмънт“ ЕООД, срещу Определение № 50384 от 08.12.2025 г., по гр. д.

№19065/2025 г., на СРС, 168 състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение № 17698 от 02.10.2025 г., постановено по същото дело, в частта с разноските.

Частният жалбоподател оспорва мотивите на СРС, с които молбата му по чл.

248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение. Счита, че не е дало повод за завеждане на иска, тъй като забавата за плащане произтича от бездействието на ищцовата страна, поради което плащането на сумите се е извършило след образуване на исковото производство. Намира, че присъдените разноски са прекомерни, тъй като в заповедното производство правните действия се свеждали до попълване на заявление по чл. 410 ГПК, а исковото производство е завършило без спор с плащане на претендираната сума в едно съдебно заседание.

Насрещната страна по жалбата „Екзотик Холидей“ ООД не подава отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното от страните и данните по делото, приема частната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционното производство по гр. д. № 19065/2025 г., на СРС, 168 състав, е образувано по подаден положителен установителен иск по чл. 422 ГПК от „Екзотик Холидей“ ООД срещу „Пулс Мениджмънт“ ЕООД за установяване на дължимостта на сумата от 2602,15 лв., произтичаща от неизплатен остатък от 1 непогасени фактури за предоставени туристически услуги, като същото е било първоначално образувано като заповедно производство по чл. 410 ГПК, в което длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК.

В заповедното и в исковото производства са претендирани по 560 лв. адвокатско възнаграждение и по 52,04 лв. държавна такса.

Няма спор, че в хода на исковото производство ответникът е заплатил процесната сума, поради което СРС е отхвърлил предявения от „Екзотик Холидей“ ООД иск с правно основание чл. 79 ЗЗД като погасен в хода на процеса. С решението е присъдил в полза на ищцовото дружество претендираните разноски в пълния им размер.

Ответникът е депозирал молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за отмяна на решението в частта за разноските или намаляването им.

С обжалваното определение от 08.12.2025 г. СРС е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските с мотиви, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, а размерът на разноските не е прекомерен, тъй като е съобразен с предвидения размер в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Визираната норма изисква кумулативното наличие на две предпоставки – изявление на ответника с отговора на исковата молба, че признава иска, и липсата на факти, които да обуславят извод, че неговото извънпроцесуално поведение е довело до необходимост ищецът да се защити чрез иницииране на съдебен процес.

В конкретния случай не са осъществени гореочертаните предпоставки, тъй като ответникът е дал повод за предявяване на иска, доколкото е било налице ликвидно и изискуемо задължение, което не е изпълнил преди подаване на заявлението за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК, а с подаването на възражението срещу същата по реда на чл. 414 ГПК е дал и повод и за образуване на исковото производство по чл. 422 ГПК.

Не е извинителна причина за оспорването на вземането по реда на чл. 414 ГПК възражението на жалбоподателя, че наред със заповедта за изпълнение не са му връчвани доказателства. От една страна, такива може и изобщо да не са били представени, защото заповедното производство е допустимо да се развие и само по твърдения на заявителя, без прилагане на доказателства (освен, ако се касае за длъжник-потребител, какъвто не е настоящият случай). От друга страна, в настоящия казус е видно, че към заявлението са били приложени фактури, както и са изложени ясни обстоятелства, от които произтича вземането, поради което длъжникът е могъл своевременно в едномесечния срок по чл. 414 ГПК да се запознае със заповедното дело и при необходимост да се свърже с взискателя за допълнителни уточнения, респ.

2 да прецени дали да подаде възражение срещу издадената заповед.

Няма спор, че погасяването на вземането на ищеца е настъпило като факт след образуване на исковото производство и внасянето на съответните суми за държавна такса и адвокатско възнаграждение от страна на ищеца, които се претендират като разноски, а ответникът не само не е признал вземането, но го е оспорил в заповедното производство.

Извод в обратен смисъл не следва от твърдението на ответника, че не е бил уведомен за задълженията си към ищцовото дружество, въпреки че признава, че между тях са налице облигационни отношения, в които дължи на „Екзотик Холидей“ ООД суми по неизплатени фактури. И по двете фактури са били извършени частични плащания, от което следва извод, че са му били известни задълженията по тях и настъпилия им падеж, поради което не е било необходимо да бъде поканен нарочно.

Нещо повече, ответникът е оспорил задълженията си и по реда на чл. 414 ГПК след връчването на заповедта за изпълнение, което индикира, че не би ги платил дори и при нова покана, предхождаща заповедното производство.

В настоящия случай ищецът не е имал друг ред за защита, освен да инициира заповедно и исково производства, в които да бъде установено, че сумите са дължими, въз основа на което да може да бъде издаден изпълнителен лист, за да започне събирането на неплатените суми.

Гореизложеното води до извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което и следва да понесе тежестта на сторените от ищеца разноски, както и да заплати адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в исковото и заповедното производство.

Размерът на адвокатското възнаграждение от по 560 лв. в двете производства или общо 1120 лв., не следва да бъде намаляван, поради това че същият е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, която е ниска, но е довела до ангажирането на адвокат, изготвил заявление по чл. 410 ГПК и искова молба, и се е явил в едно съдебно заседание. Преценявайки тези действия от страна на процесуалния представител на ищеца, настоящият съдебен състав счита, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е адекватно на положения квалифициран труд и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв., поради което няма основание да бъде намалено само поради размера на претендираното вземане от 2602,15 лв.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение № 50384 от 08.12.2025 г., по гр. д. №19065/2025 г. на СРС, 168 състав, следва да бъде потвърдено като правилно.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 50384 от 08.12.2025 г., по гр. д. №19065/2025 г. на СРС, 168 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4