Решение № 4362 от 04.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4362 гр. Варна, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110103166 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Ж. Й. Ч. срещу ответника П.Р.Б., осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от воденото наказателно производство ДП №327/2024г. по описа на сектор Пътна полиция при ОД МВР - Варна, приключило с постановление за прекратяване от 03.12.2024г. на прокурор на РП - Варна, ведно със законната лихва от датата на прекратителното постановление - 03.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че от 22.01.2018г. работи на длъжност „водач на автобус“ към „Г.т.“ ЕАД - Варна, ЕИК ****. На 02.09.2024г. изпълнявал служебните си задължения и управлявал автобус с рег.номер ****. Около обяд на същият ден, на автобусна спирка „Химик 2“, мл.автоконтрольор М.М.П. от сектор „Пътна полиция“ - Варна към ОД – МВР Варна, извършил проверка с техническо средство ДръгТест 5000 с фабричен номер ARPK0014, която отчела положителен резултат за наличие на бензодиазепини и канабис 25 в организма му. За така твърдяното нарушение е съставен АУАН Серия GA №1429710 и свидетелството за правоуправление с №286436560 е иззето. Издадена е и Заповед за задържане на лице с №365зз-479 от 02.09.2024г., извършен е и личен обиск на ищеца.

Ищецът излага, че е предоставил кръв и урина за извършване на проверка. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0819-0011460 от 03.09.2024г., на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. По случая е образувано ДП №327/2024г. по описа на сектор Пътна полиция при ОД МВР - Варна.

В хода на досъдебното производство ищецът е разпитван и давал обяснения. Не е бил привличан в качеството на „обвиняем“. В хода на досъдебното производство е проведено химико-токсилогично лабораторно изследване в лаборатория към МБАЛ – Варна - ВМА, от което е установено, че в предоставените кръв и урина няма наличие на наркотични вещества 1 или техни метаболити. На 03.12.2024г. наблюдаващият прокурор с Постановление за прекратяване на наказателно производство прекратил ДП №327/2024г. на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК и чл.243, ал.2 НПК. На 19.11.2024 ищецът получил обратно СУМПС.

Във връзка с образуваното наказателно дело ищецът сочи, че са му причинени силен емоционален стрес, депресия, унижение, наранени чест и достойнство, уронване и дискредитиране на доброто име сред обществото и в професионалните среди, разочарование от правоохранителните органи.

С оглед на изложеното, ищецът счита, че е налице фактическият състав по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата, в лицето на П.Р.Б., за всички претърпени от ищеца имуществени вреди.

Поради което, сезира съда с искане да постанови положително решение по предявената искова претенция, като се присъдят направените по делото разноски.

В срока за отговор, ответната страна П.Р.Б., чрез ВРП, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва иска за неимуществени вреди по основание и размер.

Ответникът сочи, че при наличие на предварителни данни за управление на МПС след употреба на НВ, основани на показанията на техническо средство, полицейските органи не са разполагали с друга алтернатива, освен да образуват досъдебно производство и да проведат разследване в съответствие със закона.

В отговора се излага, че след събиране на относимите за предмета на разследване доказателства, воденото досъдебно производство било прекратено. Няма спор, че нормативната уредба относима за подобни случаи се явява Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества, като непосредствено след изготвеното заключение на химиконаказателно токсикологично лабораторно изследване в лаборатория към МБАЛ - ВМА, производство по воденото ДП №327/2024г. по описа на ПП ОД МВР гр.Варна било прекратено с постановление на ВРП от 03.12.2024г. Законово, недопустимо е воденото наказателно производство да бъде прекратено на по-ранен без заключение на посочената експертиза.

Ответникът счита, че така подадената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като е недоказана по основание и размер, както че претенцията е изначално насочена към грешен адресат, доколкото ищецът е търпял евентуални вреди от актове и административни действия на трето по спора лице/органите на МВР, прилагали спрямо ищеца мерки на принуда, основани на ЗМВР и ЗДВП. Предвид изложеното, не следва тежестта на претендираната неимуществена обезвреда да се понася от ПРБ.

Отделно от горното ответникът подчертава, че воденото наказателно производство с предмет извършено престъпление по чл. 3436, ал.3 НК, е с предвидено наказание в санкцията на правната норма за този вид престъпление „Лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и „Глоба“ от 500 до 1 500 лв., което по смисъла на чл.93, т.7 от НК не се явява тежко умишлено престъпление. Досъдебното производство е било с кратка продължителност няколко месеца, на ищеца не е било предявявано обвинение, респективно налагана МНО или друга мярка за процесуална принуда, ограничения или рестрикции с оглед воденото наказателно производство. ПРБ не е легитимирана да отговаря за предявените вреди от ищеца, по-конкретно принудителните административни мерки, които са предприети от на ОД на МВР, явяващи се действия на трети лица извън ПРБ, в дадения случай прокурорът на МВР - Варна. За предприетите принудителни административни мерки прокурорът не е бил уведомен и не е давал указания за прилагането им. Служителите на МВР са действали съгласно ЗМВР, ЗДВП, вътрешните правила и в рамките на тяхната компетентност и 2 оперативна самостоятелност. В този смисъл липсва изискуемостта по смисъла на закона ЗОДОВ пряка причинно-следствена с кратка продължителност. връзка между вредите и деликта. Досъдебното производство е с кратка продължителност. Ищецът не е бил привличан към наказателна отговорност. Ищецът не е бил предаван на съд и не е бил съден.

В хипотеза, че претенцията за неимуществени вреди е основателна, счита, че ВРП следва да бъде освободена от отговорност на основание чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, медикаменти /субстнации/, социално укоримо поведение от страна на ищеца, вероятно приел положителна проба на показанията без да се съобрази със страничните ефекти, довели до на техническото средство за употреба на НВ. Във връзка с което ответника възразява по отношение претендирания от ищеца размер за неимуществени вреди.

Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното:

С акт №1429710 от 02.09.2024г. на МВР спрямо Ж. Й. Ч. е установено адм.нарушение по чл.5,ал.3,т.1 за управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-08190011460 от 03.09.2024г., на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка на Ж. Й. Ч. временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Видно от представени по делото Трудов договор №00475/22.01.2018г. и доп.споразумение към него от 01.09.2024г. Ж. Й. Ч.е заемал длъжността „водач на автобус“ към Г.т. ЕАД.

С постановление от 03.12.24г. ВРП е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 327/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, водено за извършено престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК.

От приложената преписка по ДП № 327/2024г. на ОД- МВР – Варна се установява, че на 02.09.2024 г. около 11:25 ч. по време на потегляне на автобус от градския транспорт на гр. Варна марка „Голден Драгон“, рег. № В2768TH, с водач Ж. Й. Ч., от автобусна спирка „Химик - 2", находяща се на кръстовището между бул. „Св. Елена“ и бул. „Трети март" в гр.

Варна, един от пътниците паднал в салона на автобуса. За случая били уведомени органите на сектор „Пътна полиция“, които пристигнали на място. В тази връзка на водача на автобуса - Ж. Ч., била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с тест, като резултатът бил положителен за бензодиазепин и канабис 25. Ж. Ч. бил отведен в МБАЛ Варна - ВМА, където предоставил проби кръв и урина. Със ЗППАМ на водача е наложено временно отнемане на СУМПС за срок не повече от 18 месеца. По отношение на посочените проби било проведено химико-токсикологично лабораторно изследване в Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при МБАЛ - Варна - ВМА, при което в същите не били открито наличие на наркотични вещества или на техни метаболити.

Разпитът на Ж. Й. Ч. е проведен в качеството му на свидетел от разследващия полицай. Разследващият полицай И.К. е извършила и останалите следствени действия разпити на други лица, изготвяне на съдебно-химическа експертиза чрез извършване на химико-токсикологичен анализ в лаборатория към МБАЛ-Варна.

Издадена е и Заповед за задържане на лицето Ж. Й. Ч. /л.21 от делото/ за срок до 24 часа по ЗМВР от полицейските органи. Мярката е взета в 12,20 часа на 02.09.2024 г., а лицето е освободено в 16,20 часа на същия ден.

Участието на наблюдаващия прокурор по пр. преписка № 12892/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Варна се свежда до няколкократно продължаване на срока за разследване и до прекратяване на досъдебното производство с Постановление от 03.12.2024 г. на Районна прокуратура –Варна, поради липсата на доказателства за престъпление по чл.

3

343б, ал. 3 НК.

Ищецът е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й. Ж.в Ч., баща на ищеца, чийто показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява, че е запознат със случай от миналата година, по който е отнето свидетелството на сина му.

В първият момент бил като слисан, голям шок. Синът му въобще не употребява алкохол.

Това става миналата година, септември месец. Синът му му казал, че за алкохол е отрицателна пробата, обаче за наркотици ... През това време жена му е със счупен крак след операция, на легло, имат двете деца, ученици. Близките му били стресирани, а той бил в отпуски, болнични, и на баща си трябвало да помага. Синът му ползвал болничен за стрес, защото има и малко висока кръвна захар и увеличил процентите на кръвната захар много.

Сред колегите му е имало противоречиви реакции за случилото се. Първо синът му е бил в болнични, после в неплатена отпуска.

От показанията на разпитания по искане на ищеца П.М.И. се установява, че работи с ищеца Ж. Ч. от 8 години в Г.т. – Варна. Когато са били тествани на дрегер преди работа не се е установявало нищо. Когато разговаряли ищецът, той бил притеснен от случилото се.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на иска за обезщетение по 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ включва следните предпоставки: прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство на визираните в разпоредбата основания; настъпване на твърдените вреди вследствие на воденото наказателно производство.

В случая не се спори, че ищецът не е имал качеството на обвиняем по досъдебното производство. Настоящият съдебен състав споделя практиката на съдилищата, че макар и срещу ищецът да не е било повдигано обвинение за конкретното престъпление, той понася вреди от висящото производство, в случаите, когато от обстоятелствата по делото е несъмнено чия наказателна отговорност е възможно да бъде ангажирана, какъвто е настоящият случай. От самото образуване на наказателното производство Ж. Ч. се сочи като единствен възможен извършител на твърдяното деяние именно ищеца и не поставя съмнение по отношение на авторството. Съгласно Решение 5009/08.02.2023 г., постановено по гр. д. № 932/2022 г. по описа на ВКС, трето гр. отделение, е прието "че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 /сега т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл; когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение; когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за производството за конкретното престъпно деяние.