Решение № 2138 от 11.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2138 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело №

20221100100311 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване, че Р. П. Б. е изключителен собственик на недвижим имот, представляващ бакалия, находяща се в гр. София, на ул. „******* (понастоящем ул. „******* № 7 ), представляващ нежилищен имот, със застроена площ от 135,50 кв.м., от които търговска площ от 60,63 кв.м. и склад - 53,97 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящо се в кв. №73, имот пл. № 202, бл. №27, по действащия регулационен план на м. „Гео Милев“ при граници: изток зелена площ, запад - междублоково пространство, север - вход на жилищната сграда и магазин, юг - ул. „Постоянство” и който имот е отразен в кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес гр. София, район Слатина, ж.к. „******* *******

В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.03.2000 г. горепосоченият имот е придобит от страните по делото по време на брака им, прекратен с влязло в законна сила на 09.04.2021 г. решение по гр.д. №35237/2020 г на СРС, 89 състав.

Имотът е закупен от ищцата чрез Столична общинска агенция за приватизация, на основание чл. 3, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗППДОбП за продажната цена от 60 050 лева, която е заплатила по банков път в деня на сключване на договора. При подписване на договора за придобиване на имущество по реда на ЗППДОбП ищцата се е задължила да вложи средства и да осъществява предвидената дейност, изразяваща се в детска почасова занималия за деца на възраст от 3 до 7 години с развитие на игрова дейност и спортни занимания на закрито и открито и откриване на специализиран кабинет по лечебна физкултура.

Твърди, че продажната цена е заплатила с дарена от баща й П.П.З. сума в размер на 1

35 000 щатски долара. За сумата помолила родителите си, тъй като тя и ответника не са имали средства, а ищцата е желаела да започне свой бизнес. Поддържа, че бившият й съпруг е бил напълно запознат с намерението на баща й да предостави на дъщеря си сумата, необходима за заплащане на продажната цена, и само тя да бъде собственик на този имот за нуждите на нейната дейност, като условието на П.З. е било имотът да се прехвърли на детето им, когато порасне. Поддържа, че баща й е разполагал със значителни за онова време суми, които е спечелил от трудова дейност като електротехник в Нигерия. В България развивал бизнес с лицето Б. К., с когото закупили и планирали да извършат инвестиционно строителство върху имоти в кв. „Бояна“. След срива на банките в периода 1997-1998 г. баща й не съхранявал пари в банка в България, но е изпращал неколкократно суми по фирмената сметка за развиване на инвестициите. Сумата от 35 000 щатски долара ищцата получила в брой, срещу разписка, от управителя на фирма „Б.И.Е.” ЕООД - Б. З. К., който ги изтеглил от служебната каса, по нареждане на нейния баща. Една година след покупката родителите на ищцата се завърнали в България в отпуск и тя подписала изготвено от адвокат на баща й споразумение за дарение, обективиращ договорките по телефона от предната година.

Твърди се, че сумата от 35 000 щатски долара е покрила изцяло продажната цена и свързаните със сделката разходи и с ответника не са влагали никакви семейни средства в покупката, а скоро след закупуването му бащата отново е изпратил с дарствено намерение пари, с които ищцата е извършила и инвестицията в имота.

Предвид че понастоящем ответникът отказвал да спази постигната с ищцата и родители й уговорка имотът да бъде прехвърлен на двете им деца, Р. Б. счита, че е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване на своето изключително право на собственост върху имота, като такъв придобит по време на брака, но със средства с извънбрачен произход, получени като дарение от нейния баща П.З..

С молба с вх. №60400/26.09.2022 г. с молба с вх. №61230/27.06.2023 г. ищцата пояснява, че си спомня за две получени от баща й суми – веднъж по банков път и втори път предадени на ръка от Б. К., но поради отдалечеността във времето не може да конкретизира с коя от двете суми е била платена продажната цена, поради което е поискала изслушването на ССчЕ. В съдебно заседание от 10.04.2023 г., в което е приет проекта за доклад, процесуалният представител на ищцата е уточнил, че неговата клиентка не си спомня дали въпросната сума е била депозирана по банкова сметка, а от банката й били отказали да й предоставят подобна информация.

Ответникът С. И. Б. не оспорва, че на 16.08.1992 г. между страните е бил сключен граждански брак, от който имат две деца, родени на ******* г. и ******* г., и че същият е прекратен по силата на решение, постановено по гр.д. № 35237/2020 г. по описа на СРС.

Признава, че процесният имот е придобит на 30.03.2000 г. чрез сключения договор за покупко-продажба със Столична община за сумата от 60 050 лева, но оспорва тя да е била платена в деня на сключване на договора - 30.03.2000 г.

Оспорва твърдението на ищцата, че паричните средства, с които е придобит процесния недвижим имот, са лични за нея по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК (отм.), дарени от нейния баща чрез предоставяне на сумата от 35 000 щатски долара чрез управителя на 2 фирма „Б.И.Е.“ ЕООД, както и че през 1997 г. бащата на ищцата е внесъл в брой в касата на тази фирма процесната сума. Възразява и че ответникът е изразявал съгласие процесният имот да бъде придобиван с лични средства на ищцата и да е нейна лична собственост, да бъде прехвърлен на техните деца, както и че след придобиването му тя е направила инвестиции и подобрения в него с лични нейни средства.

Твърди, че имотът е закупен по негова инициатива, средства и усилия, като впоследствие фактически е организирал и осъществил подобрения в него и неговата бизнес реализация.

Оспорва датата и съдържанието на приложените към исковата молба „Разписка“ от 10.01.2000 г. и „Споразумение за дарение“ от 15.07.2001 г., тъй като били изготвени за целите на настоящото съдебно производство. Оспорва и приложената към исковата молба декларация по § 9 от ПЗР на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.) да е представена с посоченото съдържание пред Столична община.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че на 16.08.1992 г. са сключили граждански брак, който е прекратен с решение № 20057094 от 02.03.2021 г., постановено по гр. д. 35237/2020, по описа на СРС, 89 състав, без да са уредени имуществените отношения между тях във връзка с процесния имот.

По делото е представен договор от 30.03.2000 г., по силата на който Столична община е продала на Р. П. Б. на основание чл. 3, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗППДОбП, недвижим имот, представляващ бакалия, находяща се в гр. София, на ул. „******* (понастоящем ул.

„******* № 7), представляващ нежилищен имот със застроена площ от 135,50 кв.м., от които търговска площ от 60,63 кв.м. и склад - 53,97 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящо се в кв.

№73, имот пл. № 202, бл. №27, по действащия регулационен план на м. „Гео Милев“ при граници: изток - зелена площ, запад - междублоково пространство, север - вход на жилищната сграда и магазин, юг - ул. „Постоянство” и който имот е отразен в кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес гр.

София, район Слатина, ж.к. „******* *******

С доклада по делото като безспорни са отделени обстоятелствата, че по време на брака й с ответника ищцата е сключила договор от 30.03.2020 г. със Столична община, по силата на който е закупен процесния имот за сумата 60 050 лв., както и че сумата е фактически преведена от ищцата на продавача.

По делото са приложени на английски език и в превод от ищцата на български език 2 бр. платежни нареждания от 1997 г. за преведени суми от П.З. към „Б.И.Е.“ ЕООД на 23.04.1997 г. в размер на 35 000 щатски долара и към „И.Е.У. кансълтинг енд Т.К.“ от 15.08.1997 г. в размер на 30 000 щатски долара. Върху тях с ръкописен текст е отбелязано, че са преведени поради масови фалити на банки и по-късно са дадени в брой от Б. З. К. на 3 дъщеря му Р. П. Б. за закупуване на процесния недвижим имот.

Във връзка с направеното оспорване от ответника на приложените преводи от ищцата на платежно нареждане от 23.04.1997 г. от П.З. към „Бояна експорт импорт“ ЕООД и на платежно нареждане от 15.08.1997 г. от П.З. към фирма „И.Е.У. кансълтинг енд Т.К.“ е приета без възражение от страните съдебно-преводаческа експертиза, (л. 165 - 168), която потвърждава верността на представения от ищцата превод на български език.

Според разписка с дата 10.01.2000 г. от „Б.И.Е.“ ЕООД, представителят на дружеството Б. З. К. е предал на ръка на Р. П. Б., дъщеря на П.П.З., по нареждане на последния, сума за закупуване на имот чрез приватизация в размер на 35 000 щатски долара, които са били на съхранение във фирмената каса от 1997 г.

Като доказателство по делото е приложен и ръкописен документ „Справка за налични средства към 15.03.2000 г.“, като в т. 3 от него е отбелязано, че 35 000 /не е посочена валута/ са преведени на Р. за магазина през март 2000. Ищцата сочи, че документът е изготвен от баща й.

Според декларация по § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия от 27.03.2000 г., ищцата е декларирала, че паричните средства в размер на 60 050 лв. по банкова сметка ********** в „Булбанк“ АД са получени от родителите й. В Раздел V. Парични средства от други източници от декларацията е посочено името П.П.З., баща на ищцата. Във връзка с направените оспорвания от ответника, заверен препис на декларацията е представен и от Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции с изх. № ПО-108-(2) от 11.10.2022 г., като се установява, че съдържанието е идентично в двете представени по делото декларации.

Съгласно нотариално заверена декларация от 27.03.2000 г. при нотариус Т. А., нотариус в район РС-гр. София, рег. № 272 на Нотариалната камара, е удостоверен подписа на ищцата, която декларира, че плащането по приватизационната сделка, сключена със Столична общинска агенция за приватизация, за закупуването на обект – бивша обособена част от „Хранителни стоки“ ЕАД, представляващ „Бакалия“ и находящ се в гр. София, на ул.

„*******, ще стане с изцяло парични средства получени от родителите й, които са на дългогодишна работа в чужбина.

Представено е Споразумение за дарение от 15.07.2001 г., с което ищцата декларира, че е получила сума в размер на 35 000 долара от баща си П.З. за закупуване на общински нежилищен имот, която е предадена на ръка от съдружника му Б. К.. Уточнено е, че сумата е получена като дарение с цел ищцата да развива дейност и да се издържа, а когато детето й порасне да го прехвърли на него и на други деца, ако има такива. Задължава се да не продава имота. П.З. декларира същите условия. Споразумението е изготвено във връзка с дарение, което е направено една година преди подписването му, но дарителите са били в Нигерия.

Във връзка с твърденията на ищцата за близки професионални и лични отношения между нейния баща и Б. К. е прието като доказателство пълномощно с нотариална заверка на подписа на П.П.З. от 01.10.1999 г., които упълномощава Б. З. К. да му прехвърли 50 % от дяловете на „Б.И.Е.“ ЕООД и впоследствие да го управлява и представлява. На 04.10.1999 г.

4 е сключен Договор за прехвърляне на дружествен дял между Б. З. К., като продавач и П.П.З., като купувач за 25 дяла от „Б.И.Е.“ ЕООД за сумата от 2500 лв., която сума е изплатена напълно в брой. Съгласно решение № 6 от 02.05.2000 г. на Софийски градски съд, фирмено отделение са вписани в Регистъра на търговските дружества на „Бояна иморт експорт“ ЕООД, промени, както следва: 1. Деноминиран е капитала от 5 000 000 лева на 5000 лв.; 2.