Определение № 15243 от 15.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 6161/2026
- Вид
- Определение № 15243
- Подписан
- 15.07.2026
- В сила
- 15.07.2026
- Състав
- Нели Алексиева, Елена Светлинова Шипковенска, Валерия Родопова Диева
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 94 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Закон за правната помощ
- чл. 23, ал. 2 · Закон за правната помощ
- чл. 23, ал. 3 · Закон за правната помощ
- чл. 620, ал. 1 и ал. 5 · Търговски закон
- чл. 620, ал. 1 и ал. 5 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15243 гр. София, 15.07.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нели Алексиева
Членове:
Елена Св. Шипковенска
Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20261100506161 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ш.П.Г. и по частна жалба на „ПЛАДА БГ“ ЕООД, подадена чрез своя органен представител – управителя на търговското дружество Ш.П.Г., срещу Определение от 27.03.2026 г., постановено по гр. д. № 47302/2025 г. по описа на СРС, 156 с-в, с което са оставени без уважение искания на частните жалбоподатели за предоставяне на правна помощ чрез осигуряване на безплатна правна защита на основание чл.
94 ГПК.
Софийски градски съд, след като прецени събраните доказателства и взе предвид наведените в частните жалби доводи, намира следното:
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като с оглед естеството на повдигнатия пред въззивния съд процесуалноправен спор /дали ответниците не притежават достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желаят да имат адвокат и интересите на правосъдието изискват това - арг. чл. 23, ал. 2 ЗПП, вр. чл. 94 ГПК/, те не дължат предварително заплащане на държавна такса, поради което жалбите се явяват допустими.
Разгледани по същество обаче, частните жалби се явяват неоснователни.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че с отговор на исковата молба вх. № 297355/03.12.2025 г. ответницата Ш.Г. е направила искане за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 ГПК. С отговор на исковата молба вх. № 398926/04.12.2025 г., подадена от Ш.Г. в качеството на управител на ответника „Плада БГ“ ЕООД, е направила искане за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 ГПК. В молбите се поддържа бланкетно, че молителите не разполагат със средства и им е нужен адвокат, тъй като ищецът е поискал експертиза, за коментиране на която са им 1 необходими познания. С разпореждания от 05.12.2025 г., от 08.12.2025 г. и от 16.01.2026 г. СРС е указал на молителите да представят декларации и данни за имуществено състояние в съответствие с чл. 23, ал. 3 ЗПП , като им е посочил и последиците при непредставяне на такива. Разпорежданията са надлежно съобщени на молителите, като в предоставения срок, указанията не са изпълнени.
Настоящата съдебна инстанция счита за законосъобразен правния извод на СРС за неоснователност на молбите за предоставяне на правна помощ на молителите по реда на чл. 94 ГПК, изразяваща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита.
Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПП предоставянето на правна помощ на физическо лице, включително под формата на процесуално представителство, е основано на изискването молителят да не разполага със средства за заплащане на адвокат, да желае да има такъв и интересите на правосъдието да изискват това. Условията са с оглед целта на закона – предоставянето на ефективна правна помощ е за гарантиране на равен достъп на лицата до правосъдие. Този достъп трябва да е необходим и препятстван единствено от липсата на средства за заплащане на адвокат, при което съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПП правна помощ по граждански дела , каквото е настоящото, се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Законът примерно изброява обстоятелствата, които молителят следва да установи с надлежни доказателства или поне изрично да декларира с нарочно представена декларация за гражданско и имотно състояние.
В случая молителката Ш.Г. не е изложила твърдения, нито е ангажирала доказателства за наличие на обстоятелствата по чл. 23 ЗПП. Същата не представя доказателства от съответните компетентни органи и не желае да представи двукратно изисканата й до този момент декларация. Задължението за доказване на липсата на средства е за страната, поискала правната помощ.
Именно тя следва да прояви активност и да представи необходимите доказателства за обстоятелствата, от които съдът би могъл да направи извод за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като съдът няма задължение служебно да събира доказателства в тази насока. Страната не се е възползвала от предоставената възможност, като не е предприела никакви действия в изпълнение на указанията на съда и не е представила никакви доказателства за доказване на основанието за предоставяне на правна помощ. При доказателствена тежест за страната, то следва да се приеме, че не е доказано основание за предоставянето на правна помощ в полза на частната жалбоподателка Ш.Г..
Преценката з а основателност на искането на частния жалбоподател търговец „ПЛАДА БГ“ ЕООД за предоставяне на правна помощ следва да бъде извършена според критериите, възприети в съдебната практика на ВКС 2 за правото на освобождаване на юридически лица и търговци от държавна такса, тъй като е налице идентичност на правната същност и уредба на двата института – за предоставяне на безплатна правна помощ и за освобождаване от държавна такса.
В практиката на ВКС, която е съобразена с практиката на ЕСПЧ и СЕС се приема, че гарантираното с чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на страните по граждански спор на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите - членки свободен избор на средства за постигане на тази цел; Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, освен ако не се касае за спор относно нарушаване на правото на Европейския съюз; Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет спор за нарушаване правото на ЕС или искът/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните законови хипотези, предвиждащи освобождаване от държавна такса /чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК и чл.
84 ГПК/ или на особени разпоредби на друг закон /напр. чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 ТЗ/, то внасяне на държавна такса се дължи предварително по общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 73, ал. 3 ГПК , тъй като по силата на изричната разпоредба на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да освободи от държавна такса поради липса на достатъчно средства за заплащането й само страна - физическо лице; в практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на ЮЛ да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса /напр. цитираното от жалбоподателя решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша/, приемайки следното: Достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в т. ч. и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така, че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност; Факторите, които се преценяват от гледна точка на тази съразмерност, са размер на таксите според специфичните за случая обстоятелства, платежоспособност на юридическото лице, стадий на производството, в който е наложено ограничението във връзка с таксата; В подобен смисъл е и произнасянето на Съда на ЕС в решение от 22 декември 2010 г. по дело С-279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 , решенията по дела С-69/14 и С-571/16, в които е прието, че „принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 на Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридически лица да се позоват на него и че предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща по-специално 3 освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат; В това отношение националният съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото; За да прецени пропорционалността, националният съд може по-специално да вземе под внимание положението на юридическите лица, най-вече правноорганизационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата.
Възприемайки горепосочените критерии в съдебната практика на върховната инстанция с оглед предмета на делото , етапа, на който се намира производството, минималния размер на адвокатското възнаграждение, както и правно-организационната форма на молителя и факта, че същият е търговец /капиталово търговско дружество/, което сключва търговски сделки по занятие с цел реализиране на търговска печалба, по отношение на което не са изложени твърдения за финансова затрудненост, нито са представени доказателства, че физическото лице- едноличен собственик не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, следва да се приеме, че липсват възприетите във формираната практика основания за предоставяне на правна помощ.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Частните жалбоподатели не дължат предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на жалбите, поради което с оглед на тяхната неоснователност, на основание чл. 77 ГПК тези разноски следва да се възложат в тяхна тежест.
На основание чл. 95, ал. 6 ГПК настоящото определение не подлежи на инстанционен контрол.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 27.03.2026 г., постановено по гр. д.
№ 47302/2025 г. по описа на СРС, 156 с-в, с което са оставени без уважение 4 молбите на Ш.П.Г. и на „ПЛАДА БГ“ ЕООД за предоставяне на правна помощ по делото чрез осигуряването на безплатна адвокатска защита по реда на чл.
94 ГПК.
ОСЪЖДА Ш.П.Г., ЕГН **********, на основание чл. 77 ГПК да заплати в полза на бюджета на СГС 7,67 евро- държавна такса.
ОСЪЖДА „ПЛАДА БГ“ ЕООД, ЕИК 175286260, на основание чл. 77 ГПК да заплати в полза на бюджета на СГС 7,67 евро- държавна такса.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5