Решение № 199 от 26.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Пазарджик, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220103942 по описа за 2024 година

Предявени са обективно комулативно съединени установителни претенции с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника „** ***“ ЕАД процесните вземания , тъй като същите са погасени по давност.

В исковата си молба ищецът С. Н. П., ЕГН: **********, с адрес гр. П**, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, със съдебен адрес за призоваване: гр.**Б, чрез адв. Г.

С**ка - АК Пазарджик,твърди против „** ***” АД, ЕИК: **, със седалище и адрес управление: гр. Со**, б** , че с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1484/2012 г. по описа на Районен съд Велинград, ищецът бил осъден да заплати на „** ***“ ЕАД солидарно с ** П.а и **в сумата в размер на 18 569.16 лева - главница по кредит към 07.11.2012 година, 3 021.00 лева - редовна лихва за периода от 25.08.2011 година до 06.11.2012 година. 1 697.64 лева - неплатена санкционираща лихва за периода от 25.08.2011 г. до 06.11.2012 г. 105.00 лева - заемна такса към 07.11.2012 г., както и законна лихва, считано от 07.11.2012 г. до изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 467.86 лева - ДТ и 683.93 лева юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че задължението произтичало от Договор за кредит за текущо потребление от 04.10.2007 г. и Договор за текущо потребление от 27.02.2008 г., за които Договори било сключено Допълнително споразумение на 31.01.2011 година между ищеца и ответника. Твърди се още, че с Договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.01.2013 година „** ***“ АД била прехвърлила вземанията си заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително и изтеклите лихви на „**" ЕАД, като в следствие на това, по молба на „**" ЕАД до Частен съдебен изпълнител Георги Тарльовски с per № 882 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пазарджик, било образувано изп. д. №749/2015 година с взискател „**“ ЕАД и длъжници **в и С. П.. Твърди се, че на 19.06.2016 година дружеството взискател било депозирало молба по изпълнителното дело за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК за длъжниците **, в следствие на което, изпълнителното дело по отношение на тях е било прекратено от ЧСИ Тарльовски. Твърди се също така, че през 2016 година било образувано гр. д. № 7489/2016 година по описа на Районен съд Пловдив със страни по делото - ищец „**" ЕАД и настоящия ищец като ответник, за установяване размера на 1 задължението му и евентуална дължимост. Твърди се, че след проведеното гражданско производство Районен съд Пловдив с влязло в сила решение, постановил, че сумата която следва ищецът да заплати на „**" ЕАД била - 16394,98 лева, непогасена главница, дължима по допълнително споразумение от 31.01.2011 година към Договор за кредит от 04.10.2007 г. и Договор за кредит от 27.02.2008 г„ сключени с „** ***" ЕАД, ЕИК: **, вземанията по които са били предсрочно изискуеми и прехвърлени на „**" ЕАД с Договор за цесия от 30.01.2013 година, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда 06.06.2016 година до окончателното погасяване и общо 894.96 разноски по съразмерност за гражданското дело, като за останалата сума по исковата претенция за разликата над 18509,16 лева, същата била отхвърлена. Решението влязло в законна сила на 21.02.2019 година в отхвърлителната част, а в останалата част на 18.09.2018 година. Твърди се, че с молба от 15.02.2019 година, дружеството взискател „**“ ЕАД по изп. д. № 749/2015 година до ЧСИ Георги Тарльовски поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.4 от ГПК, на което и основание Частният съдебен изпълнител прекратил изпълнителното дело, водено срещу настоящия ищец, като след прекратяване на изпълнителното дело през 2019 година, „**“ ЕАД не било предприемало други изпълнителни действия спрямо ищеца за събиране на посочените суми. Твърди се, че през месец юли 2024 година ищецът бил получил Покана за доброволно плащане относно необслужвани задължения към ** *** АД изпратена от фирма „КОЛЕКТ ЦЕНТЪР“ ООД като посредник, в която покана било посочено, че кредитор била ** *** и следвало да заплати дължимите суми, както и, че при липса на плащане или незаинтересованост от негова страна „КОЛЕКТ ЦЕНТЪР“ ООД щяло да препоръча на ** *** АД да предприеме последващи действия по принудително събиране на задължението. Твърди се, че след получаване на Поканата за доброволно плащане ищецът извършил справка в Централен кредитен регистър, воден от БНБ за кредитна задлъжнялост и установил, че действително в Централния кредитен регистър фигурирало името на ответното дружество „** ***“ АД като кредитор, вид на кредита - потребителски кредит с размер на задължението 17 768,00 лева.

Твърди се, че ищецът разговарял по телефона със служител на „КОЛЕКТ ЦЕНТЪР’’ ООД и ги уведомил, че била настъпила предвидената в Закона давност по отношение на задължението му, но му било отговорено, че следвало да заплати сумите, като в противен случай ще бъдат събирани принудително. Сочи се, че поради изложеното по-горе за ищецът произтича правен интерес за водене на настоящето дело и установяване, че задължението не следва да се събира принудително поради изтекла давност. Твърди се, че при липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление от страна на ищеца, обективирано в устно уведомяване и възражение за изтекла давност, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, очевидно липсвали основания за последващо подаване на данни за задължения на ищеца спрямо "** ***" АД, произтичащи от процесната цесия. Излагат се подробни твърдения с обстоятелства за изтекла погасителна давност и се поддържа, че общата 5- годишна давност е изтекла, както и че цялото вземане, посочено от ответното дружество не подлежало на принудително изпълнение по отношение на ищеца С. Н. П.. Моли се съдът да постанови Решение, с което на основание чл. 124. ал.1 от ТПК да признае за установено, по отношение на „** ***" АД, ЕИК: **. със седалище и адрес на управление: гр. Соф** че ищецът не дължи на „** ***” АД сумата в размер на 18569,16 лева - главница по кредит към 07.11.2012 година, 3021,00 лева - редовна лихва за периода от 25.08.2011 година до 06.11.2012 година, 1697,64 лева неплатена санкционираща лихва за периода от 25.08.2011 г. до 06.11.2012 г., 105,00 лева заемна такса към 07.11.2012 г., както и законна лихва, считано от 07.11.2012 г. до изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 467,86 лева - ДТ и 683,93 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи вземания по Допълнително споразумение от 31.01.2011 година към Договор за кредит от 04.10.2007 г. и Договор за кредит от 27.02.2008 г. сключени с „** ***“ АД, поради погасени по давност. Претендира се присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски. Сочат се доказателства.

Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който чрез своят процесуален представител не оспорва основанието и размерите на исковите претенции и прави изявление за тяхното признаване. Прави възражение по отношение на искането за 2 присъждане на разноски като развива доводи , че са налице и двете предпоставки за приложение на чл. 78 ал.2 ГПК.

В хода на производството по настоящото дело процесуалният представител на ищеца е направил искане , съдът да прекрати съдебното следствие и да постанови решение съобразно признанието на иска.

Съдът като съобрази конкретните данни по настоящото дело и като взе предвид направеното от ответника признание на иска намира, че не следва да обсъжда изложените от страните доводи и приетите доказателства, а на основание чл. 237 ал.2 ГПК следва да постанови съдебно решение , като го основе на признанието на иска , тъй като не е налице някоя от хипотезите визирани в чл. 237 ал.3 ГПК. ал.1

Водим от изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124 е основателен в претендираните размери и следва да бъде уважен.

По разноските. С оглед на изхода от спора, следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото разноски , както следва : за внесена държавна такса в настоящото производство в размер на 991,39 лв. / включително такси за банкови преводи /, както и разноски за адвокатски хонорар по исковата претенция предмет на настоящото производство в размер от 1100,00 лв. или общо размер от 2091,39 лв. Присъждането на тези разноски се обуславя от налични доказателства за тяхното извършване , които са представени като приложение към списъка по чл. 80 ГПК и в хода на самото производство.

При определяне на размера на тези разноски, съдът взема предвид , че платената от ищеца сума в размер на 24,00 лв. за да се изискат преписи от изпълнителното дело – не е използвана по настоящото дело и не следва да бъде присъждана като разноски, а по молба на ищеца следва да му бъде върната. Също така съдът съобразява , че по заявените две главни претенции, ищецът е заплатил според представения договор за правна защита и съдействие общо адвокатски хонорар в размер от 2200,00 лв., но производството по втората претенция е прекратено и за тази част – на ищеца не се полагат разноски за адвокатски хонорар.Данни за друго разпределение на заплащането по двете претенции не са представени по делото. За прекратената част се полагат разноски на ответника, но присъждането на тези разноски е свързано с друг съдебен акт/прекратителното определение /, като процесуалния ред е искане по чл. 248 ГПК в частта за разноските на този съдебен акт в случай , че ответникът желае да се възползва от тази процедура. С оглед изхода от спора по признатия установителен иск , липсват основания за присъждане на разноски в полза на ответника с настоящия съдебен акт.

Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

РЕШИ:

ПО ИСКА на С. Н. П., ЕГН: **********, с адрес гр. П**, общ. Пазарджик, обл.

Пазарджик, със съдебен адрес за призоваване: гр.**Б, чрез адв. Г. С**ка - АК Пазарджик, против „** ***” АД, ЕИК: **, със седалище и адрес управление: гр. Со**, б** с правно 3 основание чл. 124 ал.1 ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Н. П., ЕГН: **********, не дължи на „** ***” АД следните вземания : сумата в размер на 18569,16 лева - главница по кредит към 07.11.2012 година, 3021,00 лева - редовна лихва за периода от 25.08.2011 година до 06.11.2012 година, 1697,64 лева - неплатена санкционираща лихва за периода от 25.08.2011 г. до 06.11.2012 г., 105,00 лева - заемна такса към 07.11.2012 г., както и законна лихва, считано от 07.11.2012 г. до изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 467,86 лева - ДТ и 683,93 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 04.10.2007 г. и Договор за кредит за текущо потребление от 27.02.2008 г., във връзка с Допълнително споразумение от 31.01.2011 г. сключени с „** ***“ АД, поради погасяване по давност.

ОСЪЖДА „** ***” АД, ЕИК: **, със седалище и адрес управление: гр. Со**, б** да заплати на С. Н. П., ЕГН: **********, с адрес гр. П**, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, със съдебен адрес за призоваване: гр.**Б, чрез адв. Г. С**ка - АК Пазарджик сторените по делото разноски в общ размер от 2091,39 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от обявяване му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4