Определение № 855 от 10.08.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 627/2026
- Вид
- Определение № 855
- Подписан
- 10.08.2026
- В сила
- 10.08.2026
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, ВЕЛИСЛАВ ИВАНОВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.109 · Закон за собствеността
- чл. 109, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 855 гр. Перник, 10.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500627 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Р. Й. П. чрез адв. И. В. против Определение Рег.№ 2210/24.06.2026 г. по гр.д. № 5227/2026 г. на РС - Перник, с което прекратява производството по гр. дело №05227/2026г. по описа на Пернишки районен съд.
В жалбата се излагат съображения, че съдът е прекратил незаконосъобразно производството, посочил е неправилно правната квалификация на подадената искова молба, а именно, че е предявен отрицателен установителен иск, докато ищецът е предявил иск по чл.109 от ЗС. Съдът приема, че иска е недопустим съобразно формулирания петитум на исковата молба, но по делото липсват указания за уточняване на същия, а само за обосноваване на правния интерес. Не е съобразил, че изцяло е променено предназначението на общата вещ - подпокривно пространство, както и напълно е възпрепятствано свободното ползване на същото, включително и на стълбищната площадка. Основното искане на ищеца е за прекратяване на неоснователните действия на ответницата съсобственичка, с които пречи на ищеца да упражнява правото му на собственост. Моли се за отмяна на определението на РС- Перник и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на производствените действия.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти (ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС), приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, е допустима.
Производството по гр.д. № 5227/2026 г. на РС - Перник е образувано по подадена искова молба /уточнена с последващи две молби/ от Р. Й. П. срещу Б. Й. П., с която по изложените в нея съображения, че на основание нот. акт за дарение №***, том ***, рег.
№***, дело №66 от 13.04.2023 г., ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с ид.
1
№***. представляващ жилище-апартамент заедно със самостоятелен обект в сграда с ид. №*** с предназначение на самостоятелния обект: жилищеапартамент, които два самостоятелни обекта се намират съответно на етаж 1 и етаж 2 в сградата. Същевременно ответницата претендира, включително и по съдебен ред, че притежава третия и таванския етаж от същата сграда, който „тавански етаж“ не представлява самостоятелен обект в сградата, а е обща част в сградата. Допълнително, ответницата е преградила с масивна плътна тухлена преграда основното стълбище на сградата, поради което ищецът няма достъп до подпокривното пространство на къщата, с което също нарушава безпрепятственото ползване на общата част и нарушава правото на собственост на ищеца, и използването само от ответницата нарушава не само правото на собственост на ищеца, но и води до риск за покривната конструкция на сградата. Чрез извършените от ответницата незаконосъобразни действия, същата е компрометирала и покривната конструкция, което представлява неправомерно и рисково въздействие върху общата част, поради което е поискано да бъде постановено решение, с което съдът да задължи ответницата Б. Й. П. да прекрати едноличното владение на подпокривното пространство на сградата с ид. №***, да го възстанови в първоначалния му вид, съобразно предназначението му, за собствена сметка в срок до един месец от влизане в сила на решението, както и да премахне изградената от нея плътна тухлена преграда на стълбището, намираща се между обект с ид. №*** и №***.
В изпълнение на разпореждане рег.№18100/18.06.2026 г. на ПРС, с уточнителна молба ищецът е представил документ, удостоверяващ платената държавна такса в размер на 25.56 евро, като по отношение на изискването за посочване на правния интерес, прави следното уточнение: Подпокривното пространство е завладяно изцяло от ответницата, която го е трансформирала в самостоятелен жилищен етаж, който същата владее. С оглед представените документи, а именно нотариален акт за дарение на ищеца, то той има идеални части от общите части сградата, съобразно правото му на собственост, но еднолично и с явно намерение за своене достъпът до подпокривното пространство е възпрепятстван изцяло от ответницата, която допълнително е преградила достъпа и чрез преграда на стълбищната площадка. Чрез извършените от ответницата незаконосъобразни действия, същата е компрометирала и покривната конструкция, което представлява неправомерно и рисково въздействие върху общата част.
С обжалваното определение съдът прекратява производството по гр. дело №05227/2026г. по описа на Пернишки районен съд, поради това, че в случая не е налице правен интерес с така формулирания петитум на исковата молба а именно: ответника да прекрати едноличното владението на подпокривното пространство, защото всеки съсобственик на общата вещ, може да я ползва изцяло. В случая би бил налице правен интерес от искане за разпределяне ползването на общата вещ, която е неделима, като се определи реална част на ищеца за ползване на подпокривното пространство, след като е налице разногласие при двамата съсобоственици за владението на същото пространство. От всичко изложено се налага извода, че за ищеца не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск а липсата на правен интерес е задължителна процесуална предпоставка за предявяването на установителен иск.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че исковата молба е оставяна няколкократно без движение, в резултат на което ищецът е поправил и отстранил всички нередовности и поради това последната отговаря на минималните изисквания на чл. 127 от ГПК относно страните, основанието, а така също и петитума на исковата молба. Отправеното до съда искане подлежи на разумно тълкуване, с оглед изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интереса от определена защита. В исковата молба и уточняващи такива, преповторено и в частната жалба ищецът ясно и безпротиворечиво е посочил от кого, срещу кого, въз основа на какво и какво се иска, а именно: страните по спора, адресите им и ЕГН. В исковата молба са изложени надлежно и 2 обстоятелства на които се основава исковата претенция, а именно за правото на собственост на ищеца /нот. акт за дарение №***, том ***, рег.№***, дело №66 от 13.04.2023 г./, както и за неправомерните действия, предприети от ответника по отношение на таванския етаж в процесната съсобствена сграда, който представлява обща част и без съгласието на ищцата е превърнала общия съсобствен таван в част от своето жилище и ищцата не може да го ползва по предназначение - таван. С петитума пък се иска осъждане на ответника да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост на ищеца върху горепосочения недвижим имот - ид. ч. от тавана на процесната жилищна сграда, като премахне последиците от неправомерните си действия и отстрани извършеното от него незаконно застрояване и възстанови имота във вида, съгласно действително притежаваните от тях вещни права. Именно в исковата молба и в последващите уточнителни молби ищецът последователно е изложил тези обстоятелства във връзка със заявения петитум, намиращ основанието си в чл. 109 ЗС.
Несъмнено е, че поведението на ответника и в какво конкретно се изразява неправомерните действия, предприети от ответника по отношение на таванския етаж в процесната съсобствена сграда, предмет на спора, трябва да бъдат индивидуализирани, но следва да се има предвид, че при предявен иск по чл. 109 ЗС предмет на делото е фактическото положение, което пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик, както и адекватността на поисканата мярка от ищеца. Поради това тези твърдения представляват обстоятелства касаещи и съответстващи на твърдяно според ищеца неправомерните действия на ответника и резултатът от него, поради което първоинстанционният съд ще бъде задължен да се произнесе в мотивите на съдебното решение при преценка дали са налице твърдените фактическото положение, което пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик, както и адекватността на поисканата мярка от ищеца, съответно за основателността на предявените искове по чл. 109 ЗС.
Дали твърдените обстоятелства относно неправомерните действия, предприети от ответника по отношение на таванския етаж в процесната съсобствена сграда са осъществени и какво е тяхното правно значение, както и относно адекватността на поисканата мярка от ищеца е въпрос по същество на спора, но няма отношение към редовността и допустимостта на исковата молба по чл. 109 ЗС. Това е въпрос, който е от значение за основателността, и подлежи на доказване в процеса с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
Указания, които са свързани с предмета на доказване, съдът дава на ищеца в доклада по делото, но тези указания имат различна цел и са обвързани с различни правни последици от указанията, давани по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК.
В обобщение - формулиран по този начин, основаният на чл. 109, ал. 1 ЗС иск срещу съсобственик за прекратяване на създаващо пречки за упражняване правото на собственост неоснователно действие, не е недопустим и не е налице основание за прекратяване на производството по делото на приетото от РС основание .
По делото няма твърдения или данни, които да водят до извод за недопустимост на иска на друго основание, поради което и въззивната проверка не обхваща такова. Ако първоинстанционният съд установи друго основание за недопустимост, производството ще подлежи на прекратяване. По настоящата частна жалба предмет на контрол е допустимостта на иска при наличните по делото данни.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.
Разноските, включително за настоящето производство, следва да бъдат разпределени от първоинстанционния съд с оглед крайния резултат на делото.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение Рег.№ 2210/24.06.2026 г. по гр.д. № 5227/2026 г. по описа на Районен съд – Перник.
ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове, съгл. дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4