Решение № 81 от 17.06.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. гр.Мадан, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20225430100070 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Производството е образувано по иск от И. С. СМ., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат М.О. - АК Смолян против Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпления, поради привличането му като обвиняем по ДП ***/2016г. по описа на РУ Мадан (прокурорска преписка № ***/2016 г. по описа на Районна прокуратура Мадан), ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 20.02.2017г. с постановление за привличане на обвиняем от 08.02.2017г. по ДП № ***/2016г. по описа на РУ на МВР град Мадан (прокурорска преписка №***/2016 г. по описа на Районна прокуратура Мадан), ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че при условията на опасен рецидив на 11.09.2016г., около 23.40ч. в местността „К.“, землище на град Р., област С., след нанасяне на удар с ръка (в която бил държал камък) в областта на лицето бил причинил средна телесна повреда на В. В. Т. от град С., престълпление по чл.131а, във вр. с чл.131, ал.2, предл. 4, т.2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

След привличането му като обвиняем била извършена полицейска регистрация и бил задържан за 72 часа със Заповед по ЗМВР. Впоследствие било внесено искане до PC Мадан за вземане на мярка за отклонение „задържане под стража". По образуваното 1 наказателно дело от частен характер № ***/2017г. на PC Мадан било постановено Определение № ***/22.02.2017г., с което била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража" на ищеца. По частна жалба срещу така постановеното определение било образувано въззивно наказателно дело от частен характер № ***/2017г. по описа на ОС Смолян, по което било взето решение за отмяна на най-тежката мярка за неотклонение.

Сочи се, че на 15.11.2017г. по същото досъдебно производство ищецът бил привлечен като обвиняем, за това че на 11.09.2016 г., около 22.30часа, в град Р., кв. Д. Р., на кръстовището за кв. В.противозаконно пречил на орган на власт - полицай В. Д.Т. и полицай Р. Д. Б. да изпълни задълженията си, изразяващи се в извършването на проверка като водач на лек автомобил марка Мазда ** с регистрационен № ***, като не бил изпълнил отправените му разпореждания и бил избягал от мястото на проверката в посока кв. „В.“, както и за това че на 11.09.2016 г., около 23.40 часа, в местността „К.“, землище на град Р. противозаконно пречил на орган на властта - полицай В. Д. Т. - да изпълнява задълженията си, изразяващи се в задържането му, като не бил изпълнил разпорежданията да спре, при опит да бъде задържан бил нанесъл удар с ръка по полицай В.Т., отскубнал се и избягал - за престъпление по чл.270, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК за което се предвиждало наказание лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.

Твърди се още в молбата, че по Д П № **/2016г. на РУ Мадан, било постановено постановление за частично прекратяване на наказателното производство и спиране срещу неизвестен извършител от 10.01.2018г., в законна сила от 07.02.2018г. През времето, в което ищецът бил привлечен като обвиняем преживял изключително сериозни притеснения, негативни изживявания и неудобства от воденото срещу него продължително и неоснователно наказателно преследване за престъпления, които не бил извършил.

Ограничил контактите си с приятели и близки, срамувал се и пред съседите, страдал от безсъние, чувствал се притеснен от неясния изход на наказателното производство, изпитвал чувство на засегнато достойнство на човек и гражданин. Решил и да отиде да живее и работи в чужбина, където никой не го познавал не свързвали името му с нападение над граничен полицай. С оглед изложеното моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответник,а чрез Петко Братованов Зам. районен прокурор при РП Смолян, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва се в отговора, че в случая не били представени и ангажирани доказателства, които да установяват действително търпени неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвиненията. Недоказани били твърденията, че на ищеца било засегнато достойнството му на човек и гражданин. Преди процесиите две обвинения срещу ищеца били водени и други наказателни производства за извършени умишлени престъпления от общ характер, по които ищецът бил осъждан многократно с влезли в сила съдебни актове, като част от тези наказания - „лишаване от свобода“ били изтърпявани от ищеца в предвидените за това места за изпълнение им. В периода на провеждащото се разследване по ДП №**/2016г. на РУ-Мадан, по което ищецът бил с две предявени обвинения и за които обосновавал настоящите си искови претенции, в същия период имал и 2 водено друго наказателно производство, приключило с осъждането му от Районен съд Мадан и налагането на предвиденото наказание /НОХД **/2016г. - Присъда №**. на МРС, влязла в законна сила на 13.07.2017г./, или не можело да се възприеме с категоричност от кои точно процесуално-следствени действия и в резултат на кое от водените наказателни производства ищеца изпаднал в състоянието, в което твърди, че се намирал, а именно че бил ли е подтиснат, притеснен, изпитвал страх и засегнато достойнство.

С оглед водените множество наказателни производства в периода 1989г. до 2016г. спрямо ищеца, било житейски логично и възможно тези осъждания да са променили в негативен план към него отношението на обществеността в района, в който живее. Липсвали доказателства органи на прокуратурата на Република България да са извършвали спрямо него действия, извън правно-регламентираните в хода на наказателното производство, както и с тяхно разрешение да е разпространявана информация за повдигнатите му обвинения или да са правени изявления в публичното пространство за извършените от него деяния.

Ответникът оспорва изцяло предявения иск. При условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно.

С отговора на исковата молба ответникът е представил справка за съдимост и справка от ОСлО при ОП-Смолян за повдигнати обвинения и извършени престъпления от общ характер за ищеца С..

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. О., поддържа предявения иск. По същество прави искане да бъде постановено решение, с което бъде уважен предявеният иск.

В заседание, ответникът, неоснователност на предявения иск. чрез прокурор

Братованов, излага доводи за

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените към делото досъдебно производство и дела на РС-Мадан и ОС-Смолян.

Установява се от приложеното ДП № **/2016г. на РУ на МВР, че същото било образувано за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.2 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с ал.2 от НК. С постановление за привличане на обвиняем от 08.02.2017г. ищецът С. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131а, във вр. с чл. 131, ал. 2, предл.4, т.2, във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

Постановлението било връчено на ищеца на 20.02.2017г. С постановление за задържане на обвиняем по чл. 64, ал. 2 от НПК С. бил задържан за срок до 72часа, считано от 11,40ч. на 20.02.17г. до 11.40ч. на 23.02.2017г. Установява се от приложеното НЧД № **/2017г. на РСМадан, че с определение №**/22.02.2017г. спрямо обвиняемия С. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Видно от приложеното ВНЧД № **/2017г. на ОС-Смолян, с определение № **/28.02.27г. било отменено определение №**/22.02.2017г. по НЧД №**/2017г. и било отхвърлено искането на РП-Мадан за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия С., като обвиняем по ДП № **/2016г. на РУ на МВР-Мадан за за 3 престъпление по чл. 131а, във вр. с чл. 131, ал. 2, предл.4, т.2, във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

Установява се още от приложеното досъдебно производство ДП № **/2016г. на РУ на МВР - Мадан, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 10.11.17г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 270, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и спрямо него била взема мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението било връчено на ищеца на 15.11.2017г.

С постановление за частично прекратяване на наказателното производство и спиране срещу неизвестен извършител от 10.01.2018г. било прекратено частично наказателното производство по ДП № **/2016г. на РУ-Мадан, в частта по обвиненията срещу И.С. за престъпление по чл. 131а, във вр. с чл. 131, ал. 2, предл.4, т.2, във вр. с чл.

129, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и за престъпление по чл. 270, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

С постановлението била отменена и наложената на обвиняемия С. мярка за неотклонение „подписка“.

За твърдените от ищеца неимуществени вреди, същият е ангажирал гласни доказателства.

Свид. Е. – първи братовчед на ищеца, не знае за образувано досъдебно производство за нанасяне на телесна повреда на длъжностно лице. Чул, че станал някакъв инцидент „горе на вилата с И. и полицаи“, като това било през 2016г., но не знае дали във връзка с този инцидент ищецът е бил задържан или обвинен. Споделя, че заедно с ищеца добивали дървен материал и докато работили на обекта, нощували във въпросната вила.

Според свидетеля, когато се налагало да пазаруват цигари и храна ищецът, не искал да ходи с него до магазина. Предполага, че му било неудобно от хората. Вечер С. не можел да спи, чувал някакъв шум на коли, постоянно бил на прозореца или излизал навън. Работата на обекта също станала „по-трудна“, тъй като го викали в полицията във връзка с инцидента, по един, два пъти седмично. След като завършили обекта свидетелят и С. почти не се били виждали, но знае, че от три години работи в Швеция.

Свид. С. познава ищеца повече от 30години, били приятели. С. му споделил, че в махала над Койнарци било станало нещо, но тъй като минало доста време забравил какво точно се било случило. Знае, че ищецът бил в Герзовица, даже го посетил там. Ищецът му споделил, че бил отчаян от това, което му се случило. След случилото се имал финансови затруднения, спрял да ходи на дърводобив. Свидетелят не знае как били реагирали жителите на село Елховец, но знае, че се носели „най-различни легенди, че бягал от полицията, че го хванали, че той бил виновен“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДВОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от 4 незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск е необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца.

Фактите по делото не са спорни, спорен е размерът на претендираното обезщетение.

С постановление за привличане на обвиняем от 08.02.2017г. ищецът С. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131а, във вр. с чл. 131, ал. 2, предл.4, т.2, във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.