Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1779 от 15.04.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4891/2024
Вид
Решение № 1779
Подписан
15.04.2025
В сила
14.05.2025
Състав
Катя Рудева Боева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 9, ал.2 · Закон за наследството
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл. 13 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1779 гр. Пловдив, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330104891 по описа за 2024 година

Ищецът М. И. А. е предявила срещу С. М. Г., В. Р. Г. и П. И. П. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр.

**, ул. “**” № **.

В исковата молба се излагат съображения, че ищцата е наследник на нейния чичо - Б.П. И.. Същият, заедно с неговата съпруга - Н. Б. Б., на **г. придобили в режим на съпружеска имуществена общност процесния недвижим имот, за което обстоятелство бил съставен нотариален акт № **, т.

**, дело № **/**г. на нотариус с район на действие - Районен съд Пловдив.

Посочва се, че на **г. починала Н. Б. като оставила за единствен нейн единствен наследник съпруга си - Б. П. И.. Последният прехвърлил на ответника С. Г., по време на действие на брака му с В. Г., собствеността върху 5/6 ид. части от процесния недвижим имот. Б. И. починал на **г., като оставил за свои наследници децата на неговия брат по право на заместване - ищцата М. И. А. и ответникът П. И. П.. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, се претендира процесните недвижими имоти.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от 1 ответниците С. и В. Г., с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск за делба. Същите посочват, че наследодателят Б. И. им е споделял, че Н. Б. е имала **, **и **. След извършена проверка, същите установили, че Н. Б. била родена с имената Р. Б. Н. Е., като на **г. приела християнската вяра и да носи името Н. Нейни родители били Б. Н. Е. и Е. Е., като двамата имали още три деца - С., М. и Н. С оглед изложеното се посочва, че останалата 1/6 ид. част, която не е прехвърлена на ищците, би следвало да е притежание на брата и сестрите на Н. Б. На следващо място се възразява, че имотът е придобит от ответниците въз основа на осъществено давностно владение. В тази насока посочват, че след прехвърлянето на имота от Б. И., същите изпълнили задължението си по договора за издръжка и гледане и след неговата смърт - през **г., се нанесли да живеят в процесния имот. Б. И. никога не им бил споделил, че има **и **. Апартаментът станал основно жилище на ответниците и същите установили фактическа власт върху него от **г. до настоящия момент. Пред всички трети лица те демонстрирали, че са собственици на целия апартамент. През **г. двамата декларирали имота като техен пред Дирекция “Местни данъци и такси”, като до настоящия момент заплащали данъци върху същия. През всички тези години наследниците на Б.

И. не проявявали интерес към имота. С оглед осъщественото давностно владение, се посочва, че искът за делба се явява неоснователен. Поради изложеното се претендира същият да бъде отхвърлен.

В указания срок не е постъпил отговор на искова молба от ответника П.

И. П..

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото е представен нотариален акт № **, т, **, дело № **/**. на нотариус с район на действие – Пловдивски народен съд, от който се установява, че Б. П. И. и Н. Б. Б. са признати за собственици на апартамент № **, ет. **, бл. ***на седми етаж, находящ се в блок в кв. **– стар, по плана на **- нов, ** градска част на гр. **. Посоченият недвижим имот съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, видно от вписванията в кадастралната карта и кадастралните регистри по приобщената по делото Схема, издадена от АГКК **. Доколкото имотът е придобит възмездно от двамата съпрузи, то на основание чл. 13 от СК от 1968 г. /отм./, същият е 2 придобит в режим на съпружеска имуществена общност.

По делото е представено Удостоверение за наследници на Н. Б. Б.изх. № **-**(1) от **г., издадено от Община **, от което се установява, че същата е починала на **г., като в удостоверението за наследници като нейн единствен наследник е посочен съпругът й – Б.П. И.. Впоследствие, като наследници на последния са вписани ответникът П. И. П. и ищцата М. И. А. по право на заместване на неговия брат – И. П. И.. В удостоверението е посочена забележка от длъжностното лице в Служба ГРАО към Район **на Община **, че по направена справка в регистрите на гр. **няма данни за братя и сестри на наследодателката.

В проведеното открито съдебно заседание на 12.09.2024 г. по делото, на основание чл. 193 ГПК бе открито производство по оспорване верността на посоченото удостоверение за наследници.

С оглед успешно провеждане на процедурата по чл. 193 ГПК, от ответницата е представено Удостоверение за наследници на Н. Б. Б./ Р. Б. Е. изх. № **-**-*/** г., издадено от Община **, от което е видно, че същата е родена на **г. и е починала омъжена на **г. Като наследници в удостоверението са посочени следните лица: съпруг – Б. П. И., който се наследява от ответника П. И. П. и ищцата М. И. А. по право на заместване на неговия брат – И. П. И., сестра – М. Б.Е., родена на **г., брат – Н. Б.Е., роден на ** г., брат – С. Б. Е., и сестра – С.Б. Е..

От приобщеното по делото писмо от К. Е. ** от **г. до Негово **, се установява, че Р. Б. Н. Е., родена на **г. при кръщене е приела името Н. и се е омъжила за Ботю П..

По делото е приобщено и Свидетелство за съдимост на Н. (Р.) Б. И., от което е видно, че като нейни родители са вписани Б. Е. и Е. Б.. Последното се потвърждава и от приобщения по делото акт за смърт на Н. Б. Б., в който като нейни родители са отразени Б. Е. и Е. Е.

От извадка от семейните регистри на Община **/л. 76/ се установява, че домакинството на къща № **на ул. „**“ в гр.**, се е състояло от следните лица: Б. Е., неговата съпруга – Е.Е., и техните деца - С. Б. Е., Р. Б.Е., Н. Б. Е. и М.Б. Е.. От същите е видно, че Н. Б. Е.е имал домакинство, състоящо се от съпруга и две деца, находящо с в гр. **, ул. „**“ № **– л. 138.

Въз основа на така обсъдените и събрани по делото доказателства, съдът 3 намира, че проведеното оспорването на верността на представеното към исковата молба Удостоверение за наследници на Н. Б. Б. изх. № **-**(1) от **г., издадено от Община **, се явява успешно. Така на първо място се установи, че посоченото лице е било вписано в регистрите на населението с имената Р. Б. Е., но при сключването на брака си с Б.И. е променила името си на Н., като е приела да носи и неговото фамилно име. По този начин е формирано името Н. Б. Б.. От представените извадки от семейните регистри на Община **, се изясни, че същата е имала сестра – М. Б. Е., родена на **г., брат – Н. Б. Е., роден на **г., брат – С. Б. Е., и сестра – С. Б. Е.. Последното е удостоверено в последващо издадено удостоверение за наследници на Удостоверение за наследници на Н. Б. Б./ Р.Б. Е. изх. № **-**-1/**г., издадено от Община **. Именно последните данни съдът приема за релевантни, доколкото същите съответстват на обсъдените вече писмени доказателства и най – вече на извадките от семейния регистър на Община Пловдив.

Поради изложеното и съдът приема, че със смъртта на Н. Б. през **г., съпружеската имуществена общност е прекратена на основание чл. 14, ал.3 СК от 1968 г. /отм./, като ½ ид. част е останала индивидуална собственост на Б. И., а останалата ½ ид. част е разпределена между наследници на Н. Б..

Доколкото бракът между нея и Б. И. е продължил повече от 10 години, на основание чл. 9, ал.2 от ЗН, същият е получил 2/3 ид. част от нейното наследство, а останалата 1/3 ид. част е придобита от нейните наследници, които се явяват нейният братя и сестри. По този начин към 1971 г. съсобствеността е била разпределена по следния начин: за Б. И. – 5/6 ид. части, и за М. Б. Е., Н. Б. Е., С. Б.Е. и С.Б.Е. – 1/6 ид. част общо.

С договор за покупко – продажба на недвижим имот от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на нотариус с район на действие – Районен съд Пловдив, Б. П. И. е прехвърлил на С. М. Г. 5/6 ид. части от апартамент № **, намиращ се на ет. 7, в жилищен блок № 2 „**“, находящ се в гр. **, ул. „**“ № **. Посоченият недвижим имот съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, видно от вписванията в кадастралната карта и кадастралните регистри по приобщената по делото Схема, издадена от АГКК **. Съдът намира, че именно защото Б. И. е знаел, че притежава собствеността върху 5/6 ид. части от процесния недвижим имот, респ. останалата 1/6 ид. част се притежава от братята и сестрите на неговата съпруга, то именно поради тази причина е прехвърлил не целия имот, а само 4 идеални части от него на ответниците С. и В. Г..

От Удостоверение за наследници на Б. П. И., издадено от Община **, се установява, че същият е починал на **г., като е оставил за наследници: ответникът П. И. П. и ищцата М. И. А. по право на заместване на неговия брат – И. П. И.. Същите, обаче, не са придобили квота в съсобствеността, доколкото преди своята смърт наследодателят се е разпоредил с всички притежавани от него 5/6 ид. части от процесния недвижим имот.

Изложеното обуславя неоснователност на предявения иск за делба, доколкото основанието, въз основа на което ищцата М. А. претендира, че се явява собственик на процесния недвижим имот е наследствено правоприемство от Б. И., а както вече бе посочено, преди своята смърт, същият се е разпоредил с всички притежавани от него идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот. Поради изложеното и така предявената претенция от ищцата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По наведеното възражение за придобивна давност от страна на ответниците В. и С. Г.:

Във връзка с установяване на наведеното възражение ответниците, от фактическа страна се изясни следното: от

От писмо от Община **, Дирекция „Местни данъци и такси“ от **г., и приложените към него справки, се изяснява,че с декларация по чл. 14 ЗМДТ ответниците С. и В. Г. са се декларирали като собственици на процесния недвижим имот при равни права и от този момент са започнали да заплащат данък върху жилището, като същото е декларирано като основно. Двамата са заплащали и всички дължими данъци за 2022 г., 2018 г. и 2020 г. /л. 30 - 35/.

С декларация по чл. 14 ЗМДТ от **г. е извършена корекция и като собственици са отразени: М. А. -1/12 ид. част, П. П. – 1/12 ид. част, С. Г. – 5/12 ид. части и В. Г.- 5/12 ид. части.

В хода на производството е приобщена и книгата на Етажна собственост „**“ 2, находяща се на ул. „Х**“ № **в гр. **, от която се установява, че като собственик на процесния имот е вписан С. Г., а като обитатели на същия – В.

Г. /**/ и В. Г. /**/, и е отразена начална дата на обитаване – **г.

По делото са разпитани двама свидетели – Г. Г., В. П.

5

Свидетелката Г. посочва, че познава ответниците С. и В. Г., защото живеят на един адрес: гр. **, ул. „**“ № **. Свидетелката живеела на този адрес от **г., а ответниците – от **г. до настоящия момент постоянно.

Свидетелката била домоуправител на етажната собственост като в домовата книга ответниците били вписани като собственици. Преди около шест години двамата извършили ремонт на банята. Таксите за етажната собственост били заплащани предимно от С. Г.. Свидетелката не знаела трети лица да имат претенции към имота, но не била виждала документа за собственост на ответниците. Вписванията в домовата книга били извършени на база на данните от предишния домоуправител.

Свидетелят П. посочва, че познава ответниците Г., доколкото е техен съсед на адрес: гр. **, ул. „**“ № *. Свидетелят живеел на този адрес от неговото раждане, а ответниците – от **-те години до настоящия момент постоянно. Преди доста време от тях бил правен основен ремонт в апартамента. Свидетелят не бил виждал други лица да влизат в имота.

Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, доколкото същите са преки и непосредствени. В същите не бяха констатирани противоречия. Досежно фактите, които свидетелите възпроизвеждат, между страните липсва спор.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното във връзка с наведеното възражение за давност: