Решение № 4866 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4866 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100507921 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Д. Д. Д., чрез адв. С. Ц., срещу решение № 20116198/16.02.2024г., постановено по гр.д. 35897/2020г. по описа на СРС, 28-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „Корпорация Топливо“ АД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответникът „Корпорация Топливо“ АД не е собственик на апартамент № 8, находящ се на пети етаж, кота +13.88 м, със застроена площ от 48.75 кв.м, заедно с 5.43% ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху УПИ, върху който е построена сградата – УПИ VI-736, кв. 26А по плана на гр. София, местн. „Гео Милев-Подуяне, Редута“, целият с площ от 240 кв.м, подробно описан в постановление от 18.04.2022г. за възлагане на изнесения на публична продан по и.д. № 20118380400300, по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838, район на действие – СГС, вписано в Службата по вписванията с акт № 37, том XLVII от 2012г.

С въззивната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. СРС неправилно приел, че от издаденото от общинската администрация удостоверение акт № 14 се установявало, че грубият строеж на сградата бил приключил. Въпреки, че ищецът оспорила съдържанието на издадените акт № 14 и удостоверение № 26001320/06.10.2008г., в частта завършен ли е обектът до степен груб строеж, СРС не се 1 произнесъл по въпроса по реда на чл. 193 ГПК. Първоинстанционният съд не подложил на анализ съдържанието на оспорените актове и не съобразил събраните доказателства във връзка с оспорването. От доказателствата, в т.ч. гласни – трима свидетели и СТЕ, несъмнено се установило, че грубият строеж не бил изпълнен – пар.

5, т. 46 ЗУТ, имало битумно покритие, но нямало керемиди, строителните работи спрели през 2009г., не били изпълнени всички предвидени по проект дейности за покрива по част „Архитектурна“ на инвестиционния проект (прил. Папка № 2). Така също съгласно заключението на повторната СТЕ сградата нямала ограждащи стени, а предвидените по проект елементи над стоманобетонната плоча – пароизолация, бичмета с минерална вата между тях, дъсчена обшивка, хидроизолация и битумни керемиди, не били във вида и в състоянието, в което следвало да бъдат, липсвали предвидените пласт хидроизолация и битумни керемиди. Съгласно заключението грубият строеж не бил завършен, а издадените акт № 14 и удостоверение № 26001320/06.10.2008г. били документи с невярно съдържание. Тъй като учреденото право на строеж не било реализирано до степен груб строеж за период от 5 години, на 05.10.2012г. то се погасило в полза на ищеца Д. - собственик на земята. Ето защо възложеният на ответника „Корпорация Топливо“ АД с постановление на ЧСИ Б. апартамент № 5 от същата сграда, не бил годен обект на правото на собственост, поради нереализирането му от суперфициара. По изложените мотиви моли въззивният съд да отмени решението на СРС, а вместо това да постанови ново решение, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск за собственост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Корпорация Топливо“ АД, чрез адв.

В., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Излага, че по делото било установено, че правото на строеж било упражнено много преди изтичането на законовоустановения срок, съставен бил акт обр. 14 за приемане на конструкцията на сградата и издадено удостоверение № 26001320/06.10.2008г. на СО, район Слатина, по чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Обектът на суперфициарна собственост съгласно пар. 5, т. 46 ДР на ЗУТ възниквал, когато били изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. Издаването на акта от общинската администрация било меродавния момент, даващ отговор на въпроса дали правото на строеж се реализирало в самостоятелен обект. Състоянието на сградата в настоящия момент, в частност на покрива й, не било от значение. Във връзка с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК до доказване на противното съдът следвало да приеме, че фактите, отразени в официалния свидетелстващ документ действително са се осъществили. Оборване на доказателствата не било проведено, вещото лице Н. заявило, че довършителните работи не били част от понятието груб строеж, а изводите на вещото лице Ц. не съответствали на фактите по делото, а именно относно ограждащите стени на 2 партерния етаж – били предвидени витрини на търговските обекти и гаражни врати, касаело се за части от дограмата, които нямали отношение към грубия строеж, изолациите на покрива също не били елемент на завършения покрив при грубия строеж. Грубият строеж бил завършен през 2008г., като в показанията си св. О.П. описва възприятията си 4 години по-късно, при посещението си през 2012г. Позовава се на свидетелските показания на свидетелите Р. и П. и на извършената регистрация на етажната собственост в район Слатина на 21.02.2012г. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, но частично недопустимо.

Със сезиралата съда искова молба ищецът Д. Д. Д. излага, че по силата на н.а. № 121, том II, рег. № 1531, дело № 277/2005г., вписан в АВ с акт № 46, томLIII, дело № 13297/20025г., била носител на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху УПИ VI-736, кв. 26А по плана на гр. София, местн. „Гео Милев-Подуяне, Редута“, целият с площ от 240 кв.м, с административен адрес гр. София, ул. „********. На 05.10.2007г. ищецът Д. и съсобствениците й на имота учредили в полза на „Билд 1“ ЕООД право на строеж, срещу задължението му да изгради със свои средства и труд жилищна сграда на 5 жилищни етажа, партер и сутерен, с гаражи и офис, съгласно одобрен от СО, район Слатина проект и издадено разрешение за строеж № 91/08.08.2007г. Въз основа на така учреденото право на строеж „Билд 1“ ЕООД започнал, но към 05.10.2012г. не завършил сградата до степен на завършеност груб строеж, предвид на което учреденото му право на строеж се погасило в полза на собствениците на земята. С това ищецът станала собственик по приращение – чл. 92 ЗС на ¼ ид.ч. от постройката.

Ищецът установила, че с постановление от 18.04.2012г. по и.д. № 20118380400300 по описа на ЧСИ М. Б. с район – СГС, на ответника „Корпорация Топливо“ АД, бил възложен ап. 8, на пети етаж, кота +13.88 м, със застроена площ от 48.75 кв.м, състоящ се от антре, дневна, спалня, баня с тоалетна, кухненски бокс и тераса, при съседи: калкан, двор, улица, стълбище, ап. 7 и асансьор, заедно с 5.43% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 9.34 кв.м, заедно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху УПИ, в който е построена сградата - УПИ VI-736, кв. 26А по плана на гр. София, местн. „Гео Милев-Подуяне-Редута“, целият с площ от 240 кв.м, при съседи по скица: УПИ V-737, ул. „Яребична планина“, УПИ VII-735, УПИ III-72 7 и УПИ IV726. Възложеният ап. 8 не представлявал самостоятелен обект, не бил възникнал като годен обект на правото на собственост, поради незавършеността на сградата, в която се намирал, до степен груб строеж. Поради това и публичната продан не легитимирала ответника като собственик. Въпреки противопоставянето на ищеца, съсобствениците й 3 и ответника свикали и провели общо събрание и избрали фирма, която да извърши довършителните работи по сградата, които по естеството си били завършване на грубия строеж. Моли спрямо нея съдът да постанови за установено, че ответникът „Корпорация Топливо“ АД не е собственик на описания ап. 8, находящ се в сградата.

Настоящият съдебен състав намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост спрямо ответника, но само за придобитата, съобразно твърденията й, по приращение, по 92 ЗС, ¼ идеална част от незавършения обект - ап. 8, изграден в незавършената в срока по чл. 67 ЗС до груб строеж постройка, находяща се в недвижимия имот - УПИ VI-736, кв. 26А по плана на гр. София, местн. „Гео Милев-Подуяне, Редута“, целият с площ от 240 кв.м, с административен адрес гр. София, ул. „********. Срокът по чл. 67 ЗС е давностен и правото на строеж се счита погасено само по отношение на лицето, което се е позовало на изтеклата погасителна давност. Ищецът не е процесуален субституент на останалите съсобственици на въпросния УПИ и поради това не е процесуално легитимирана да предяви иск в защита на техните права. Същата не обосновава конкретен свой правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за останалите ¾ идеални части от незавършения обект ап. 8, притежание на съсобствениците й. Единственото твърдение в исковата молба, което обосновава правния й интерес е, че ответникът се легитимирал пред трети лица като собственик, по силата на постановлението за възлагане на недвижим имот от 18.04.2012г. по и.д. № 20118380400300 на ЧСИ М. Б.. Това твърдение в исковата молба обосновава правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост за притежаваните от ищеца идеални части от имота, но не и за притежаваните от съсобствениците й идеални части. Поради това съобразно приетото в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/ 25.10.2022г. по тълк.д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС, настоящият въззивен състав приема, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост на идеални части от процесния имот, над притежаваната от ищеца ¼ ид.ч., е недопустим. Съответно недопустимо е и постановеното по този иск първоинстанционно решение. Същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част прекратено.

Решението на СРС в обжалваната допустима негова част е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно нормата на чл. 181, ал. 1 ЗУТ, в приложимата редакция - изм. - ДВ, бр.

65 от 2003 г., правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в 4 груб строеж. Ал. 2 на същия текст предвижда, че след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. Съгласно мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/04.05.2012г. по тълк.д.

№ 1/2011г. ОСГК на ВКС от този момент се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна собственост. Дотогава строежът представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост и правото на строеж все още не е упражнено. С разрешението по т. 1 от същото ТР ВКС приема, че смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж“ , употребено в чл. 67 ЗС , когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж.

Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена от законодателя в разпоредбата на пар. 5, т. 46 ДР на ЗУТ (приложима към казуса редакция доп. - ДВ, бр.