Решение № 1094 от 27.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. Бургас, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20242100100529 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на П. Е. П., ЕГН **********, постоянен адрес: с. Т., общ. Б против ЗК „Бул Инс” АД, ЕИК: 831830482 със седалище и адрес на управление: гр.

София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано заедно от С. Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, увеличена на 75 000 лв., представляващи част от 100 000,00 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при ПТП от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на лек автомобил марка „Хонда” с д. к. № А 2186 НТ, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на уведомяването на застрахователя 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 3 417, 65 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разходи за лечение вследствие причинени телесни увреждания при същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от 3 417, 65 лева, от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 26.06.2023г., около 7:48 ч., на път BGs1036 посока от с. Твърдица към к.с. „Меден Рудник“ гр. Бургас, до конна база „Ранчото“, е самокатастрофирал лек автомобил “Хонда Сивик 3“ с peг. № А 2186 НТ, управляван от А. П. Б., ЕГН **********, от което ПТП ищецът пострадал като пътник на предната седалка.

1

Твърди се, че автомобилът се е движел с несъобразена скорост спрямо пътните условия – наклонен релеф на местността, поради което излязъл в дясно от платното за движение и се блъснал в крайпътно дърво. По време на инцидента ищецът бил с поставен предпазен колан.

Ищецът бил откаран в отделението по ортопедия в УМБАЛ Бургас, където била установена травма в лявата тазобедрена става.

По време на престоя му в болничното заведение му били извършени две оперативни интервенции. Съгласно оперативен протокол № 676/26.06.2023 г. под обща анестезия, е извършена безкръвна репозиция на лява тазобедрена става. Пациентът е закачен на директна транс-тибиална екстензия. Извършено е закрито наместване на дислокацията на тазобедрената става. От оперативен протокол № 707/03.07.2023 г. се установява, че на ищеца е установена фрактура на задна стена и задна колона, като е извършена е открита репозипия /остеосинтеза/ с две реконструктивни планки с винтове.

Интервенцията е извършена под интубационна анестезия. Окончателната диагноза е: Фрактура луксацио артикулацио коксе.

На 06.07.2023 г. пострадалият П. П. е изписан от отделението по ортопедия в УМБАЛ Бургас, но на същата дата отново е приет там за продължаване на лечението и ранна рехабилитация. Втория болничен престой е продължил до 09.07.2023 г.

Твърди се в исковата молба, че във връзка с лечението и възстановяването си, ищецът заплатил общо сумата от 3 417,65 лева.

Навеждат се твърдения от ищеца, че последвал тежък възстановителен период. За период от около 18 дни, той бил обездвижен и на постелен режим в домашни условия. Първоначално му бил издаден болничен лист за 41 дни, а в последствие, без прекъсване още пет болнични листа, от които четири за по тридесет дни, а последния за десет дни.

По време на възстановителния период, първоначално ищецът изпитвал поС.на и силна болка, вследствие на което получавал гадене, виене на свят и резки промени в кръвното налягане. Не можел да спи и да се храни, поради което за кратко време загубил значително телесно тегло. В ежедневието си бил изцяло зависим от трети лица, което довело до раздразнение, бил неспокоен и напрегнат. Пострадалият приемал множество обезболяващи медикаменти, а качеството му на живот силно се занижило. Излагат се твърдения за това как е протекъл възстановителния период, както и какви прегледи са били извършени на пострадалия, какви указания са му били дадени за лечение на травмата. Заявява се от ищеца, че и към настоящия момент страда от накуцване, което ще остане до края на живота му. Заявява се в исковата молба, че освен физическите болки, ищецът претърпял и търпи и силни отрицателни 2 изживявания в психологически и емоционален план. Ищецът преживявал стрес, отчаяние и безсилие. Останал и без доходи, изцяло на издръжка и в тежест на своите родители, което допълнително го потискало. За инцидента му напомнял и останалия загрозяващ белег на крака. Ищецът счита, че с оглед характера и степента на търпените от него неимуществени вреди, справедливото по размер обезщетение е от 100 000 лева.

Заявява се от ищцовата страна, че на 21.07.2023 г. била предявена пред ответното дружество извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение.

По претенцията била образувана щета под № **********. С писмо изх. № НЩ-5364/09.8.2023 г., застрахователното дружество отказало да изплати обезщетение на ищеца. Като основание за отказа, ответникът изтъкнал обстоятелството, че П. П. не фигурира като пострадало лице в Констативния протокол за ПТП. Ищецът сочи, че това твърдение не отговаря на истината, тъй като в посочения протокол той е посочен като пострадало лице.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва, както по основание, така и по размер. Признава се обстоятелството, че за лек автомобил марка „Хонда” с д. к. № А 2186 НТ е съществувало валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество за периода от 01.04.2023 г. – 31.03.2024 г., валидна към датата на процесното ПТП. Не се оспорва и обстоятелството за настъпило ПТП с участие на застрахования при ответника автомобил, както и че ищецът е пострадал като пътник в него. Признава се и обстоятелството, че ищецът е предявил застрахователна претенция за имуществени и неимуществени вреди пред застрахователя на 21.07.2023 год.

На първо място ответното дружество оспорва механизма и причините за настъпване на ПТП, съответно и основателността на исковете. Ответникът счита, че не са налице елементите на фактическия състав за осъществен деликт, във връзка с който може да бъде ангажирана отговорността му. Сочи, че при предявяване на застрахователната претенция пред него, а и с исковата молба, не са представени доказателства, установяващи по какъв начин са причинени уврежданията, получени от ищеца. Заявява, че при липсата на вина у водача на процесния автомобил, не може да бъде ангажирана отговорността му като застраховател по полица „Гражданска отговорност“.

На следващо място, ответникът навежда твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, тъй като е бил без поставен предпазен колан по време на инцидента, с което е нарушил разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. Счита, че тялото на пострадалия безконтролно се е придвижвало и удряло в части вътре в купето, което не би се случило, ако бе пътувал с предпазен колан, съответно не би получил твърдените наранявания. Този извод се прави от записа в Протокола за оглед 3 на местопроизшествие, в който е записано, че предпазните колани не са закопчани, нито срязани. В тази връзка се позовава на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и счита, че в случай на основателност на претенциите, обезщетенията следва да бъдат намалени, като се отчете приносът на увреденото лице.

По – нататък ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение, като го счита за прекомерно завишен. Позовава се на описаното увреждане в протокола за ПТП с пострадали лица, където е посочено, че ищецът е с фрактура на таза и с изкълчена лява тазобедрена става. Сочи, че проведеното лечение е в периода от 26.06.2023 г. до 06.07.2023 г., а рехабилитацията е проведена в периода от 06.07.2023 г. до 09.07.2023 г.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е пряк иск против застрахователя по 432 ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в частичен размер от 75 000 лв. след допуснато изменение чрез увеличение на претенцията, както и обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение.

Няма спор между страните, че на 26.06.2023 г., на път BGs1036 посока от с. Твърдица към к.с. „Меден Рудник“ гр. Бургас е настъпило ПТП, при което лек автомобил “Хонда Сивик 3“ с peг. № А 2186 НТ, управляван от А. П.

Б., е излязъл от платното за движение и се е блъснал в крайпътно дърво.

Не се оспорва от ответника, че ищецът е пътувал в лекия автомобил като пътник на предна дясна седалка. Ответникът също така не оспорва, че за лекия автомобил е била сключена застраховка „гражданска отговорност“ между него и собственика на превозното средство.

Ответникът оспорва механизма на произшествието, вината на водача на застрахованото МПС, претърпените вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и причинените увреждания на ищеца.

На първо място следва да се посочи, че в констативния протокол за ПТП с пострадали лица ищецът е посочен като пострадал пътник, получил фрактура на таза, изкълчване на лява тазобедрена става, настанен в ортопедия.

В тази част протоколът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, ето защо доводите на ответника за отказ да определи и изплати обезщетение, а именно, че липсват доказателства ищецът да е пострадал от ПТП на 26.06.2023 год., не могат да бъдат споделени.

От медицинската документация и от медицинската експертиза се установява, че ищецът е получил фрактура луксация на лява тазобедрена 4 става.

От автотехническата експертизата е видно, че произшествието е настъпило на път с неравности и пропадания на износващия слой с денивелация до 10 сантиметра, с шест процентов наклон на спускане. Според експертизата, скоростта на автомобила е била около 106 километра в час.

Когато е излязъл от дъга на ляв завой, водачът е задействал спирачната система на автомобила, в резултат на което е оставена спирачна следа с дължина 37,8 метра, след което в съС.ие на странично плъзгане автомобилът е навлязъл в частта на десния банкет. От десния банкет под ъгъл около 5 градуса, в посока напред и надясно, без допълнително завъртане по хоризонтална и вертикална оси, е изминал път с дължина 21,4 метра и е последвал челен удар в крайпътно дърво, отстоящо на разС.ие 0,7 метра вдясно от десния ръб на платното за движение. Според експертизата, скоростта на автомобила в момента на удара в дървото е била 54 километра в час. Ударът с най- голям интензитет се е осъществил в лявата страна на предна броня на автомобила в ствола на дървото, на височина около 0,6 метра.

Автомобилът е останал на място с нанесена тотална материална щета. Вещото лице заключава, че причината за настъпване на ПТП е технически несъобразена с пътните условия скорост от страна на водача. Последният е имал техническата възможност да упражнява непрекъснат контрол над управлението на автомобила, имал е възможност при избирането на скоростта на движение на управлявания от него автомобил да се съобрази със съС.ието на пътя и релефа на местността и да спре пред всяко предвидимо препятствие на платното за движение. Според заключението, скоростта на автомобила от 106 километра в час преди ПТП е в пряка причинна връзка, както с настъпване на произшествието, така и със степента на нанесените телесни повреди на пътника на предната дясна седалка.

По делото е постъпила информация от ОДМВР Бургас, че образуваното по случая ДП №3292 ЗМ – 391/2003 год. на О4 РУ – ОДМВР – Бургас е било прекратено на осн.чл.24 ал.1 т.9 от НПК , с постановление от 08.05.2024 год. на РП Бургас. Предвид прекратяването на досъдебното производство, съдът следва да извърши самостоятелна преценка за механизма на произшествието и противоправността на деянието, като предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“.