Определение № 323 от 14.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Пловдив, 14.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235000500262 по описа за 2023 година

Производство по чл.248 от ГПК.

На 11.08.2023 г. с вх. № 6453 е постъпила писмена молба от ответника по въззивната жалба и ищец по спора Н. Т., с която се иска съдът да измени на основание чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение № 141/21.07.2023 г. в частта му за разноските.

Насрещната страна по молбата „В. т.“ООД-с.М. е подала писмен отговор, получен в съда с вх. № 6473/11.08.2023 г., с който моли тя да бъде оставена без уважение.

Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК в едномесечния срок от постановяването на необжалваемото съдебно решение по искане на страна по делото съдът може да измени постановеното решение в частта му за разноските. По делото е постановено решение на 21.07.2023 г., което не подлежи на обжалване и в едномесечния срок е подадена молбата по чл. 248 от ГПК, изпратена по пощата на 10.08.2023 г. и получена в съда с вх. № 6453/11.08.2023 г. С решението апелативният съд осъжда Н. Т. да заплати на „В. т.“ООД-с.М. още сумата 1 963,15 лв. за направени разноски по съразмерност за производството по спора пред първоинстацнонния окръжен съд, както и да заплати на дружеството сумата 530,16 лв. за разноски за 1 въззивното производство по съразмерност.

С молбата от 11.08.2023 г. молителят Н. Т. претендира решението на апелативния съд да бъде изменено в частта му за разноските, като бъдат намалени присъдените в тежест на молителя и в полза на ответното по спора дружество съдебни разноски 1 963,15 лв. с оглед недължимост на таксата от 72 лв. за изготвянето на констативен протокол и съразмерно намаляване на адвокатското възнаграждение 1 520 лв. до минималния размер 588,67 лв.

Посочено е в молбата, че в първоинстанционното производство насрещната страна е претендирала за присъждане на разноски, включващи и сумите 1 520 лв. за адвокатско възнаграждение и 72 лв. за нотариална такса за изготвяне на констативен протокол. Счита се, че разноските за съставяне на констативен протокол от нотариус не представляват съдебни разноски, поради което не следва да се присъдят по реда на чл. 78 от ГПК и съдът сега следва да намали съразмерно от присъдените разноски нотариалната такса в размер на 72 лв. за изготвяне на констативен протокол. Заявява се, че цената на иска е 2 886,72 лв., а претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 520 лв., докато съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение при материален интерес от 2 886,72 лв. е 588,67 лв. и претендираното адвокатско възнаграждение е три пъти над този минимален размер, поради което на насрещната страна следва да бъде присъдена съразмерна част спрямо отхвърлената част от иска, но съразмерно от сума в размер на 588,67 лв., а не на 1 520 лв.

С отговора на молбата, постъпил на 11.08.2023 г., ответната по нея и по спора страна „В. т.“ООД-с.М. моли молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Счита се, че искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските в първоинстанционното производство поради прекомерност на адвокатското възнаграждение е процесуално недопустимо, тъй като такова възражение съгласно трайната практика на ВКС може да се направи най-късно в последното заседание преди даване на ход по същество за инстанционното производство, в което са били направени, а в случая в производството пред окръжния съд ищецът Н.га не е правил възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК. Заявено е, че оплакването за прекомерност е и неоснователно, тъй като, както е посочено в представения от дружеството списък на разноските, общата сума от 1519,98 лв., претендирана като 2 адвокатско възнаграждение, е била заплатена по 4 пера, на различни самостоятелни основания и размерът на възнаграждението по всяко едно от тези пера е съобразен с минималния размер по Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и това възнаграждение не е било оспорвано по чл. 78,ал.5 от ГПК. Твърди се, че е неоснователно и искането да не се признават разноските в размер на 72 лв., представляващи нотариална такса за констативен протокол поради това, че нямали отношение към съдебното производство. Заявено е, че констативният протокол представлява констатации, направени при оглед на сайта на ищеца, като с отговора на исковата молба ответникът е поискал съдът да извърши оглед на този сайт, но с определението по чл. 140 от ГПК от 9.05.2020 г. съдът е отказал извършването на оглед на сайта на ищеца и е посочил на ответника да установи твърденията си с други доказателствени средства. Посочено е, че именно в изпълнение на тези указания на окръжния съд и във връзка със съдебното производство по делото е бил изготвен констативен протокол от нотариус, като основанието за изготвянето му е изрично е описано в абзац първи от него и то е именно производството по делото. Посочено е, че констативният протокол е бил представен като доказателство по делото към писмено становище, представено в откритото съдебно заседание на 3.11.2020 г., и с определение в това заседание съдът го е приел и приобщил като доказателство по делото. Посочено е, че от страна на ищеца не е било заявявано възражение и не е било искано изключване на констативния протокол от доказателствата по делото.

Безспорно е, че с оглед резултата от въззивното обжалване апелативният съд е следвало да постанови и е постановил изменение на решението на окръжния съд относно присъдените разноски за първоинстанционното разглеждане на спора, при което е присъдил допълнително на ответника сумата 1 963,15 лв. за разноски над вече присъдената сума 614 лв. За да присъди тази сума, апелативният съд прие, че направените от ответника в производството пред окръжния съд разноски са общо в размер на 3 155,61 лв., която сума включва разноските по представения от тази страна списък, находящ се на лист 772 от досието на делото на ОС, но без сумата 27,92 лв. за разход за копирни услуги, с оглед на която сума 3 155,61 лв. изчисли и разноските по съразмерност. Видно е от този списък, че в разноските са включени сумата 72 лв. за нотариална такса за 3 изготвяне на констативен протокол и сумата 1519,08 лв. за адвокатско възнаграждение (сбор от 600 лв. за адвокатско възнаграждение по делото +120лв. за адвокатски хонорар за процесуално представителство по делото на Р. - Б. за разпит на свидетел по делегация +79,98 лв. възстановени разноски за процесуално представителство по делото на Р. - Б. за разпит на свидетел по делегация +720 лв. допълнителен адвокатски хонорар за 6 броя заседания по делото). Молителят претендира решението да бъде изменено в тази негова част относно разноските, като при изчислението се изключи сумата 72 лв. за нотариалната такса за изготвяне на констативен протокол и изчислението се направи, след като бъде намалено адвокатското възнаграждение от 1 519,08 лв. до минимален размер 588,67 лв.

Съгласно нормата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разноските по производството са всички разходи, които страната прави във връзка с извършваните по делото процесуални действия.

Плащанията, които страната е извършила във връзка със събиране на посочените от нея доказателства, са част от тези разноски. В случая с определението на окръжния съд от 5.09.2020 г. съдът, след като оставя без уважение искането за извършване на оглед на сайта на ищеца с цел установяване на структурирането на съдържанието му, достъпа до съдържанието му и информацията му относно процесния картинен образ и правата на потребителите в информационното общество, изрично дава възможност на ответника най-късно в първото съдебно заседание да предприеме съответни процесуални действия за ангажиране на други допустими и годни за установяване на тези негови твърдения доказателства.

Със становище (л.403-404 от досието на делото на ОС), представено заедно с приложенията към него в съдебното заседание на окръжния съд на 3.11.2020 г. (л.408) ответникът представя констативен протокол от нотариус от 21.09.2020 г. (л.402), описан в т.5 от молбата, изготвен, както изрично е посочено в неговата начална част, по искане на процесуалния представител на ответното дружество за нуждите по делото. В това открито съдебно заседание на 3.11.2020 г. окръжният съд с изрично определение приема този протокол (л.410-гръб). Установява се следователно, че констативен протокол от 21.09.2020 г. в случая е надлежно приет като доказателство по делото от съда в хода на първоинстанционното производство и затова сумата се явява част 4 от направените от ответника разноски за производството. Плащането на сумата е установено с фактурата (л.573), приложена в копие към списъка на разноските (л.564), представен в съдебното заседание на окръжния съд на 23.02.2021 г. Неоснователно е затова твърдението на молителя, заявено в молбата по чл. 248 от ГПК, че разноските за съставянето на констативен протокол от нотариус не представляват съдебни и разноски и не следва да се присъдят по реда на чл. 78 от ГПК, поради което претендираната сума за извършени разноски по повод изготвянето на констативния протокол в първоинстанционното производство не се дължи. Съответно, неоснователно е затова искането, заявено с молбата, съдът да намали от присъдените разноски нотариалната такса в размер на 72 лв. за изготвяне на констативен протокол, след което апелативният съд да изчисли отново разноските по съразмерност за производството пред окръжния съд и да изменени съответно решението си от 21.07.2023 г. в частта му за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.5 от ГПК съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в частта им на заплатеното от друга страна възнаграждение за адвокат, ако то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА и при съобразяване с Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Такова присъждане обаче не се постановява служебно от съда, а само по искане на насрещната страна, както изрично е посочено в разпоредбата. Затова възражението и искането по чл. 78,ал.5 от ГПК следва да бъдат надлежно заявени преди приключването на производството по делото в съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 от ГПК съдът следва да се произнесе по искането за разноски с акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Такова възражение, съответно искане, следователно не може да бъде заявено за първи път с молба по чл. 248 от ГПК за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. В случая молителят, ищец по делото, не твърди в производството пред окръжния съд да е направил искане по чл.78,ал.5 от ГПК за присъждане на ответника на разноски за адвокатско възнаграждение в понисък размер, като от документите по делото е видно, че такова искане от ищеца не е заявявано в първоинстанционното производство, както не е заявявано от него и като ответник по въззивната жалба и във въззивното 5 производство. Съответно, поради липсата на искане по чл. 78,ал.5 от ГПК нито окръжният съд, нито апелативният съд са преценявали наличието на основание за намаляване на платеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение като прекомерно. Установява се при тези обстоятелства, че при постановяването на съдебното решение от апелативния съд не е било налице основание за извършване на преценка относно приложимост на нормата на чл. 78,ал.5 от ГПК при определянето и присъждането на разноските поради липса на заявено такова искане от страна на ищеца, сега молител в производството по чл. 248 от ГПК, а такава преценка несъмнено не може да се прави за първи път в настоящото производство. Затова искането за изменение на решението на апелативния съд в частта му за разноските, като те бъдат изчислени не въз основа на платеното адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 1 520 лв., а при негово намаление до размер 588,67 лв., е неоснователно.