Решение № 64 от 05.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 67/2026
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 05.02.2026
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Георги Драгостинов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 и 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110 и 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Велико Търново, 05.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Георги Драгостинов
Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20264100500067 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на Б. П. Т. от гр. В. Т., ул. И.
Д. № .., вх..., ет. ., ап. , в качеството й на длъжник по изп. Дело №2017280401057 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, с район на действие Окръжен съд Велико Търново. Жалбата е постъпила във ВТОС с вх. № 796 /20.01.2026 г., заведена при ЧСИ при първоначално депозиране с вх. № 23864/13.12.2026 г. Предмет на жалбата е отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, обективиран в Постановление от 24.11.2026 г., постановено по молби на длъжника от 29.04.2025г. за прекратяване на горепосоченото изп. дело. Позовава се обстоятелствата, че изпълнителното производство е образувано през 2017г., до момента не е установено имущество на длъжника, и са налице основанията за прекратяване по чл. 433, ал.1, т.5 от ГПК. Едновременно с това твърди да са налице и предпоставките за прекратяване поради настъпила перемпция по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, вр. с чл. 117, ал.2 и чл. 110 и 111 от ЗЗД, както и поради липса на секвестируемо имущество на длъжника и поради изтекла погасителна давност. Моли да бъде отменено постановлението на ЧСИ и на последния да бъде указано да постанови прекратяването му.
Взискателят „Е. М.“ ЕАД заема становище, че подадената жалба е неоснователна и трябва да бъде отхвърлена като такава, а обжалваните действия да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни. Счита, че след като има предприети изпълнителни действия, не може да се говори за 1 липса на секвестируемо имущество на длъжника, че взискателят не е бездействал, поради което не е настъпила перемпция. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме за основателна жалбата, то оспорва искането за присъждане на разноски.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ е изложил мотиви. В същите приема, че жалбата е депозирана в срок, излага подробно в хронологичен ред извършените действия п о изпълнителното производство. Счита жалбата за допустима, но неоснователна, предвид неоснователността на искането за прекратяване на ИП. По основанието да прекратяване на по реда на чл. 433. ал. 1. т. 5 от ГПК излага, че тази разпоредба е приложима когато изобщо не е установено налично имущество на длъжника, докато в случая чрез многобройни и периодични справки за проучването на имущественото състояние на длъжника през периода от образуването на изп. дело до днес и налагани запори, е установено противното. По направеното искане за прекратяване на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, възражение за настъпила перемпция, излага, че по делото са постъпвали множество искания за предприемане на изпълнителни действия с посочени изпълнителни способи от 14.12.2017год., 04.02.2019год., 29.11.2019год., 26.11.2021 год., 24.11.2023год., 09.09.2025год., като между тези искания и след последното от тях не са изтекли повече от две години, съответно не е налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. По доводите за изтекла в полза на длъжника погасителна давност излага, че ГПК не предвижда възможност съдебният изпълнител да се произнася по материално-правни възражения, включително по възражение за погасителна давност и единствената възможност на длъжника, който се позовава на погасителна давност, е да се защитава чрез иск по реда на чл. 439 ГПК.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното дело №20177280401057 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег.
№728, с район на действие ВТОС е образувано на 15.12.2017г. въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 14.03.2017 г. от ВТРС на основание Заповед за изп. по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 383 от 2017 г. по описа на същия съд.
Длъжник по делото е Б. П. Т. с ЕГН **********, а взискател Е. М.
ЕООД с ЕИК 131001375, с адрес гр/с. София. С молбата за образуване са направени искания за конкретни изпълнителни действия, на 11.01.2018г. е внесена такса за изготвяне проучване имуществото на длъжника.
На 31.02.2018г. са изпратени запорни съобщения до две банки, в които са установени сметки на длъжника, вземанията са признати и е посочено, че дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на средства по тези сметки. На 12.02.2018 г. като присъединен взискател е конституирана държавата.
На 06.03.2018 г. е изпратено запорно съобщение до работодател на длъжника за налагане запор върху трудовото му възнаграждение-връчен на 13.03.2018г.
2
От работодателят е получен отговор, че възнаграждението на длъжника е под секвестируемия минимум.
На 24.10.2019г. е получена информация, че е закрита една от банковите сметки на длъжника. На 15.05.2020г. е постъпила такава за закриване на сметката на длъжника и във втората банка.
На 29.11.2019г. взискателят е поискал изготвяне на актуална справка за трудовите договори на длъжника, респ. доходи от пенсия, като е заплатил на ЧСИ съответните такси. Последвала е нова такава молба та 26.11.2021г., както и на 24.11.2023г. с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение. И по двете справки е установено първоначалното ТПО, на 4часов работен ден и с възнаграждение много под несеквестируемия минимум.
На 29.04.2025г. от длъжника е подадена молба за прекратяване на изпълнително дело без ад се сочи на какво правно основание. ЧСИ е дал указания да се посочи такова /връчени на 07.05.2025г./. Няма данни искането да е уточнено.
На 02.09.2025г. е заплатена такса от взискателя за налагане на запор, а на 09.09.2025г. е подадена от същия молба до ЧСИ за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
На 04.11.2025г. повторно е постъпила молба от длъжника за прекратяване на делото, също оставена без движение за посочване на правното основание.
Указанията връчени на 17.11.2025г. Молбата е подновена на 19.11.2025г. кат осе сочат чл. 433, ал1, т.5 и т.8 от ГПК /погрешно посочен ЗЗД/ и чл. 117, ал.2 вр. с чл. 110 и чл.111 от ЗЗД.
Междувременно – на 05.11.2025г. взискателят е подал молба за връчване на запорно съобщение, като прилага документ за внесена ДТ.
По молбата на длъжника е постановено обжалваното постановление от 24.11.2025 г., с което съдебният изпълнител е отказал исканото прекратяване, като е приел по първото основание, че прекратяване по реда на чл. 433, ал.1, т.5 не е приложимо. По делото са извършвани многобройни справки и е установявано имущество на дължника и предпиремани изпълнителни дейдствия спрямо него. Счита, че не е налице перемпция, поради непрекъснатата активност на взискателя. По отношение на давността излага, че прилагането й е извън неговите правомощия и не е основание за прекратяване на изпълнителното дело от ЧСИ. Постановлението, обективиращо отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, е връчено на длъжника на 11.12.2025г. Жалбата е с вх.
14327/14.12.2025 г. - подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл.
436, ал. 1 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:
Жалбата по чл.435 ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление попада в 3 нормата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК (отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение). Жабоподателят е заплатил дължимата държавна такса. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По довода за нестъпила перемция: Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В другата хипотеза - когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В настоящия случай двугодишният срок е започнал да тече от молбата за образуване на изпълнителното дело, прекъсван е с предприетите изпълнителни действия, както и с всяка молба от взискател, която представлява активност на същия.
Налице са постъпили молби за налагане на запори, проучване имуществото на длъжника, връчване на запорни съобщения текущо по време на изпълнителното дело, без да се констатира прекъсване, по-дълго от две години.
Жалбоподателите се позовават на липса на реални изпълнителни действия, които обаче имат правен ефект единствено спрямо давността и само те я прекъсват. По отношение на перемпцията, ефект има всяка активност на взискателя, като за да е настъпило ex lege прекратяването, бейздействието следва да е продължило над две години, което в случая не е налице.
Съдът споделя доводите на ЧСИ досежно погасителната давност в насока, че този институт е неприложим от ЧСИ и длъжникът следва да се позове на него пред съда, по реда на чл. 439 ГПК.
На следващо място, съдът намира, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК също е законосъобразен.
Изпълнителният процес подлежи на прекратяване, ако посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество /чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК/. Когато в резултат на предприетите изпълнителни действия обектите от имуществото на длъжника не могат да бъдат осребрени чрез посочения изпълнителен способ, законът предвижда прекратяване на безрезултатния изпълнителен процес, за да се избегне ненужната му прекомерна висящност. Необходимите предпоставки за това са: изчерпване на всички посочени от взискателя изпълнителни способи и липса на установено имущество. Прекратяването на изпълнителното 4 производство на основание чл. 433, ал. 1 т. 5 ГПК изисква дължникът да докаже, че няма достатъчно секвестируемо имущество, срещу което да може да се насочи изпълнението. Такива доказателства не са предсатвени нито пред ЧСИ, нито с жалбата пред съда. Напротив, по изпълнителното дела са усатонвени активи на длъжника – доходи от трудово възнаграждение, които макар несеквестируеми към момента, биха могли да нарастнат, да посътпят пари по банкова сметка и именно по тази причина се правят периодичнти порверки.
По изложените съображения въззивният съд счита, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.437 ал.4 от ГПК, съдът РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Б. П. Т. от гр. В. Т., ул. И. Д. № .., вх..., ет.
., ап. , в качеството й на длъжник по изп. Дело №2017280401057 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, с район на действие Окръжен съд Велико Търново против о т к а з а на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, обективиран в Постановление от 24.11.2026 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Заверен препис от съдебното решение да се изпрати служебно за прилагане по изпълнителното дело.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5