Определение № 337 от 29.07.2026, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 250/2026
- Вид
- Определение № 337
- Подписан
- 29.07.2026
- В сила
- 29.07.2026
- Състав
- Тоничка Димитрова Кисьова, Ивайло Стефанов Стефанов, Полина Петрова Бешкова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 337 гр. Смолян, 29.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тоничка Д. Кисьова
Членове:
Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20265400500250 по описа за 2026 година Производството по делото е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Делото е образувано по подадена от Д. И. Х., чрез адв. В. – АК В., частна жалба против разпореждане № 1183 от 08.06.2026 година на Районен съд Смолян по ч. гр. д. № 1217/2026 година, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. П. М., за предаване на движими вещи, находящи се в жилищна сграда с идентификатор *******, ГАРАЖ И БАРБЕКЮ ЗОНА, изградени в ПИ ******* по КК на гр.
В., район „П., с.о. „М., Б. и Д.“, ул. „С.“ № * срещу И. Ц. Т. от гр. В. Т.
Жалбоподателят развива подробни съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното разпореждане. Твърди, че неправилно съдът е приел, че съдебният акт противоречи на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013 година на ОСГТК на ВКС, в частта, в която съдът е приел, че заявителят не е въвел твърдения и не са представени доказателства, от които да е видно, че е собственик на вещите, предал е владението им и срокът за това е изтекъл.
Окръжният съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба на Д. И. Х. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.
За да отхвърли с атакуваното по делото разпореждане заявлението на за издаване на заповед за изпълнение, районният съд е приел, че според приетото в Определение № 580 от 29.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6466/2013 г., I г. о., ГК, не всеки кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, а хипотезите за това са изчерпателно 1 изброени в закона. По този ред може да се иска предаване на движима вещ, само когато длъжникът я е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение за предаване на владението. В последната хипотеза между заявителя и длъжника лице следва да е сключен договор, с който правото на собственост върху вещта е прехвърлено /т. е. заявителят да е собственик на вещта/ и то със задължение да предаде владението. Необходимо е транслативният ефект на сделката да е настъпил, срокът за предаване на владението да е изтекъл и вещта да може фактически да бъде предадена на заявителя. Такава хипотеза не съществува според районния съд, тъй като не са въведени твърдения и не са представени доказателства, от които да е видно, че заявителят е собственик на вещите или че е предал владението им и срокът за това е изтекъл.
Настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е счел, че в случая не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което напълно се солидаризира със застъпеното становище, че не са въведени твърдения и не са представени доказателства, от които да е видно, че заявителят е собственик на вещите или че е предал владението им и срокът за това е изтекъл.
Видно от отразеното в заявлението, заявителят излага следните твърдения: „обзаведох къщата с мои мебели“, „спи в моето легло“, ползва моите мебели и покъщнина, противно на моето противопоставяне“, „ … останаха всички мои вещи … обзавеждане, документи, принадлежности, „нямам достъп до личните ми вещи и обзавеждането на имота, които са моя лична собственост и въпреки жалбите ми, М. М. държи всички мои движими вещи …., като не ми е предала владението им“.
В случая липсва и някоя от останалите предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно тази разпоредба, заповед за изпълнение за предаване на движима вещ може да бъде издадена и когато длъжникът е получил вещта със задължение да я върне, както и когато вещта е обременена със залог. Приложното поле на нормата е ограничено до изрично предвидените в закона хипотези, при които задължението за предаване на вещта произтича от конкретно правоотношение. От изложените в заявлението фактически твърдения не се установява М. М. да е получила движимите вещи със задължение да ги върне. Не се твърди между страните да е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което вещите да са били предоставени на М. за временно държане или ползване при поето задължение от нейна страна за последващо връщане. Напротив, изложените обстоятелства сочат, че заявителят Х. основава претенцията си на твърдяното от него право на собственост върху вещите и търси възстановяването им в неговия патримониум, именно като собственик.
Защитата на правото на собственост не е предмет на заповедното производство по чл. 410, ал. 1, т. 2 ГПК. Цел на заповедното производство е да провери дали вземането - предмет на производството, е безспорно. Когато 2 претенцията за предаване на движима вещ се основава на твърдяно вещно право, а не на задължение за връщане, произтичащо от облигационно правоотношение, защитата следва да бъде реализирана по общия исков ред, чрез предявяване на съответния вещен иск. Заповедното производство не е предназначено да разрешава спорове относно принадлежността на правото на собственост и не може да служи като процесуално средство за неговата защита извън изрично предвидените от закона случаи. В разгледаното заявление, самият заявител твърди, че правото му на собственост не се признава, като не бива допускан физически до вещите, собствеността над които претендира. Необходимо е, изрично да се прави разграничение между спор за собственост и задължение за връщане, което е същественото за настоящия казус.
Ето защо, съдът приема, че заявената претенция не попада в приложното поле на чл. 410, ал. 1, т. 2 ГПК, частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното разпореждане като правилно - следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Окръжен съд Смолян
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1183 от 08.06.2026 година на Районен съд - Смолян по ч. гр. д. № 1217/2026 година.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3